milenmilushev.blogspot.com
Конкурентният
Путин и Пинчера на НАТО
С приемането на Южна Осетия в руското пространство- колективна сигурност и
политико-икономическо сътрудничество извън НАТО и ЕС, Путин пак се доказа като
конкурентен геополитически играч. След връщането на Крим в руската федерация и
битката за Източна Украйна страстта на Вашингтон за монополно господство в световните процеси отново е попарена. Трън в
петата на Белия дом е и изключително силната независима позиция на унгарския премиер Виктор Орбан, идеологически
трън е и триумфът на Сириза в Гърция, косвено дори метежът на левичарите във
Франкфурт, че и победата на Нетаняхо в
Израел, който най-безпардонно отказва да се подчини на американската
администрация за признаване на държавата
Палестина и преговорите с Иран. Всичко това, в едно с провала на арабските
пролети, които трябваше да изнесат серия от US демократични революции в Магреба,
клати,
клати,
клати
позицията на
САЩ на световен лидер.
Което е полезно.
Защото монополът по природа е вреден. Той е
абсолютна власт. А знаем, че всяка власт развращава- абсолютната развращава абсолютно. Най-пресният
пример е Ислямска държава. Американците си я създадоха. Чрез разсипването на
Ирак и провокирането на гражданската война в Сирия. Разделяй и владей в името
на долара.
Е, Обама не овладя руската мечка, но за утеха се обзаведе с
пинчера на НАТО Росен Плевнелиев. Насъсква го да му дава фронт за война с Русия.
За да отклони вниманието от провалите му. Както и Клинтън с бомбите си над Сърбия отклони фокуса на общественото мнение
от свирките на Моника Люински в неговия кабинет …
Само че перспективите за лаещото джезве
кокали от Балканите не са много бляскави. Втори мандат, който да му позволи да
разгърне
цялата държава България в американска казарма,
няма да докопа. Дори и управляващата ГЕРБ да
го подкрепи.
Плевнелиев
е с рекордно нисък рейтинг в сравнение с досегашните президенти. Недоверието
към президентската институция е рекордно високо. Плевнелиев няма харизма и на
партиен секретар, камо ли да оформи профил на държавник. Обръщението му към
парламента в четвъртък само доказва, че три години на най-престижния пост в страната
не са го научили да мисли държавнически. Той разсъждава и действа като слуга- пълзи
да се хареса на Вашингтон и на Брюксел, не отстоява изгоди за държавата и нацията.
Това конюнктурно човече дори оглави комитет за честване на Съединението. Подличката
му цел е да акцентира на противопоставянето на руската империя на този акт,
сякаш това е по-важно от факта Съединение. А Съединението е продукт на
независимата позиция на княз Александър Батенберг. Ето това не схваща
Плевнелиев- да си държавник означава да имаш независимо мислене на ползу роду.
Не само да козируваш и да изпълняваш прищевките на Великите сили.
На
всичкото отгоре
неизменно е вторачен в портфейла си-
не спира да плете комбинации как негови фирми
в сянка полузаконно да изкарат някое и друго милионче от т. нар. енергийна
ефективност например… Както вече сполучи да си уреди докарването на метрото до своя
бизнес парка и до комплекса си в съседство.
Затова одобрявам конкурентното поведение
на Путин. Той е най-добрият нагледен пример за родните тикви, отгледани да
слугуват. Руският лидер отстоява интересите не само на страната си, а и заема
полезна за света позиция- не допуска налагането на властови монопол на САЩ.
Това помага и на самите американци. Те ще почнат да осъзнават, че продуцирането
на безброй размирици и разтурии по света, патент на американската империя, ще удари и тях самите накрая. Нищо че се отчита
скок на долара спрямо еврото благодарение именно на насаждането на конфликт в
Европа чрез „американските пешки в Украйна” /цитирам произволно Валери Жискар
д, Естен/.
Еврото се
срива именно заради позицията на ЕС да пренебрегва Русия.
Което е стратегическа грешка.
Резултатите от износа на конвейр на
демократични американски революции в Ирак е Ислямска държава, в Либия е
полуофициалното разтуряне на държавата, в Египет- кървища и преврат, в Тунис-
терор, в Сирия- гражданска война, в Украйна- също гражданска война, в
Афганистан- див талибанизъм и до днес, в Ливан и Йемен- терор и институционален
разпад, в Либерия, създадена официално от САЩ да олицетворява американските
ценности в Африка със столица Монровия на името на американски президент Монро, вилнее ебола,
бедност и безнадеждност...
На фона на тази цивилизационна чума
Европа
оглупя! Импотентяса.
Прави
си пир от санкции срещу Русия. В свой глобален ущърб. В интерес на долара. В
интерес на ислямизма.
Ами
ако и Путин падне!? Ще има три дни “ура”, както, когато обесиха Саддам
Хюсеин и разстреляха сатрапа Кадафи, и после „олеле, ама то стана по-зле”…
Добре, че руският лидер удържа фронта,
превръща се във възпиращ фактор. В алтернатива. И най-важното- напомня на
Европа за нейната идентичност. Тя не е 51 щат на САЩ.
Все още.
Милен
Милушев
