Долу Коледата!

    Долу Коледата!

-         Да живее Хартата за защита правата на човекоядците!

    Нова епидемия метастазира из социалния ни генофонд- самоцелно протестиране до пълно видиотяване.

    Долу на здравия разум!

     Забраняват цигарите в заведенията- протести. Разрешават цигарите в заведенията- пак протести. Няма детски градини- протести. Въвеждат закон, който гарантира детските градини- пак протести. Не развиват зимните спортове, например на Витоша- протести. Развиват зимните спортове с разработване на съоръжения- пак протести. Няма пътища като хората- протести. Строят се нови пътища- пак протести. Децата били неграмотни- протести. Почват да ги ограмотяват още от 4-годишни- пак протести, тежка им била програмата. Имало  висока престъпност- протести. Стартира тормоз на бандити с някакви акции- пак протести, нарушавали им човешките права. Газта скъпа- протести. Намира се изход за намаляването на цената- пак протести.

    Няма угодия.

    Така функционирало гражданското общество. ОК. Аз съм ЗА.

    Но като ще се ручат жабета, да се джвакат до крак.

    Протести до дупка. Та ако ще и да потънем в Озоновата дупка.

    Да излезем навръх Коледа на Орлов мост да възроптаем срещу свинското- повишава холестерола. Направо забранете Коледата- какво се офлянквате!

    Долу G –точката! От нея жените получават оргазъм и нарушават нощната тишина с неконтролируеми стенания. Това си е съставомерно деяние- дребно хулиганство.

    Всички еколози на протест срещу уличните метачи- оставят врабците без трохи и популацията на летящите намалява.

    Не на комедийните сериали- неглижират острите социални проблеми и притъпяват критичното светоусещане.

    Да изхвърлим пералните, миялните и тоалетните чинии- много вода харчат и замърсяват канализацията с препарати. Лозунгът е-

миризливи, но с чиста съвест!

   

Не убивайте кучетата убийци на хора! Това е жестоко! Противоречи на Хартата за защита правата на човекоядците!

    Но най ми се протестира срещу телевизиите, които отразяват протестите. Скандално кратки са им репортажите. С по една камера и с по един репортер на събитие- слаба ракия. Я вижте „Биг брадър”- 60 камери и 60 репортажа за час и половина само и само да се отрази как

Тризначките се загащват голи в банята!

 

    Протест му е майката. Да сринем Плевнелиев със земята. Отиде в Турция и уреди българските дипломи да се признават там! Откъде-накъде ще налива вода в мелницата на българските вузове? Това да не му е частния бизнес! Нали вече е политик- значи трябва да пречи.

    Спешен протест навръх Нова година срещу лева. Да свалим валутния борд, да девалвираме стотинките , та да изперат олигарсите  кредитите си.

     И преди всичко- не на честването на Нова година! Идва краят на света. Само македонците имат право да празнуват- те и без това са извън света в своята представа за себе си, че на са българи.

      Протестирайте, братя и сестри, сега ни е паднало. Дебелите жени срущу тънките жени. Феновете на шопската салата срещу любителите на мюслито. Овчарите срещу електронните пастири. Въшливците срещу спинозните...

    Долу на здравия разум!

    Завинаги!

Милен Милушев

Имал, значи, дупе президентът

     Имал, значи, дупе президентът

Да гледаш Синята идея, хартисала гола голеничка сал по един памперс, е все едно да зяпаш напусналата СДС Надежда Нейнски как вари компоти пред луксозната си евроквартира в Брюксел. Болезнено е някак да си свидетел на чак такова  позорище. Особено, след като „сини легенди” бламираха подмолно кандидатурата на Петър Стоянов за конституционен съдия.  

    Грешка.

    Ако някой беше идеален за Конституционния съд, това е Петър Стоянов. Защото е надраснал партийната тангента. Защото е школувал цял президентски мандат държавничество. Ако Първанов и Желев бяха юристи, и те щяха да са идеални за конституционни съдии. Но и тях  нямаше да ги преглътнат партийните главанаци от вси страни.

    Утешителното е, че не сме останали без личности.  В края на октомври тази година   ние осъмнахме с истински президент.

    Разгеле.

    Дотогава мъжът на Юлияна Плевнелиева беше държавен глава. И изведнъж хоп... Росен Плевнелиев показа, че е избран на този пост. Че е жив. Че е в час. Демонстрира държавнически мащаб като лично пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле даде червен картон на македонстващите „македонци” в Скопие. Най-сетне български държавен глава възропта официално пред света срещу пладнешкия грабеж на българска история. Срещу опитите на антибългарската върхушка в Македония да сатанизира българската държава включително и с обвинения в антисемитизъм 80 години след края на нацизма. Музей на холокоста издигнаха в Скопие, за да вменяват вина на българите и нашия цар Борис 3 Обединител, че сме  спасили 50 000  евреи, но не сме помогнали на 11 342 от Новите земи да отърват Треблинка преко барутната воля на Фюрера!?...Все се питам защо въпреки примера, който сме им дали, македонстващите македонци не са се противопоставили на Хитлер в онези години на стомана и смърт?

    И Плевнелиев ги пита нещо подобно, но на дипломатически език. Говори за добросъседство и разбирателство.  По същия начин реагира  и на клетвата на Венета Марковска. Държавнически пое отговорността да я бламира в името на кристално чистото реноме на Конституционния съд. Мъжка постъпка, която му коства искания за импийчмънт.

    Имал, значи, дупе нашият президент!

    Не е само мъж на жена си.  

    Така отговорно постъпи навремето и Петър Стоянов, когато трябваше да дадем рамо на НАТО при атаките  срещу бивша Югославия. Клеха го, но беше държавнически прав. Отговорно постъпи и Първанов, когато трябваше да се запази мира при щурма срещу парламента през 1997 г. Тогава имаше СДС. Имаше Вяра, имаше и Надежда. Днес ни остана only Хубаво Наде без партия, без Вяра и без Надежда за електорална любов.  Останаха ни и Конституционен съд без Петър Стоянов, и Синя идея без седесари...И от вси щурмоваци хартиса сал един доматен силовак срещу днешния парламент. Завалийката Николай Колев – Босия, вечният дисидент.

    Остаряваме фарсово някак, неусетно почти...

   

Милен Милушев

Николай Пловдивски е предопределен за патриарх от преди 11 века

http://milenmilushev.blogspot.com/

    Николай Пловдивски е предопределен за патриарх от преди 11 века!

   

   - Потомъкът е на Николай Охридски

    Поклон пред светлата памет на Негово светейшество патриарх Максим! Дойде времето на  Николай Пловдивски, духовният потомък на Николай Охридски,  да оглави Българската православна църква.

    За да я подмлади за второто й хилядолетие.

    Въпреки устава на БПЦ и годинките, които не  достигат на митрополита да стане религиозен потентат по буквата на канона. Какво тук значат няколко лета до заветните 50, калесани в устава?

    Новият век има нужда от млад и енергичен църковен лидер. Възправил се изпод хоругвите на историята визионер. Черноризец с чувство за мисия. С усет за морал. 

    Времето на верски тероризъм и модерна варварщина само ражда своя антипод. Николай има позиции, отстоява ги. Благославя, анатемосва. Води хвърковата чета от свещеници по литургии, споменът за които остава за цял живот. Води и битки.

   Може и да звучи старомодно понякога, като войната му срещу Мадона.  Като войната му срещу извънбрачните връзки, срещу разводите, донорските клетки...

Дори да не е прав бичът под расото му е нужен повече от всякога.

    Той може да събуди заспалата наша църква. Да я вкара в 21 век. Да изгони свещениците от трапезите. Да им сецне пословичния мерак за гоене. Да ги превърне от социални карикатури в блюстители на достойнството. Да им помогне да станат за пример.

   

Само с блага дума българин се не води.

С дишане уста в уста окомунистена църква не се съживява. Трябва някой да я избичува.

    С амбиция, с хъс за промяна.  Да я слее с младия народ. Тук и сега. Да вдъхне живот на манастирите и безчетните църковни имоти. Някои да станат сиропиталища, приюти, други болници,  училища... Пари ще се намерят. Имаме примера на отец Иван от Нови хан. 

    Всяка църквица може да има своята майка Тереза. Трябва само някой да я вдъхнови.

    Събуди събратята си, митрополите Николай. Стани патриарх въпреки устава. Ти можеш да подмладиш, но и да прочистиш църквата. Тя не е убежище за мързеливци, пияници и аутсайдери. Тя е храм за авторитети. Властелини на морала, които не мишкуват за хонорарче на сватба, погребение и панихида. Които отстояват ценности. Налагат ги с личен пример. Които не се увъртат край богати вдовички, а крепят сираци. Които

така да водят литургии, че да разплакват иконите.

Които да могат да проклинат когото трябва и да прощават на всички...

    Митрополит Николай не е случаен. Той е, надявам се, вторият първойерарх на нашата църква с това име. Първият е Николай  Охридски, за когото Паисий съобщава, че, „... е починал в Охрид на своя престол”.

    Помните ли Охрид, българския град от времето на Самуиловото царство и патриарх Филип, който пренася своята резиденция там към края на 10 век?

 Погледнете Николай Пловдивски от 21 век и ще си спомните каквото трябва за Николай Охридски. Особено, когато виждаме как днес   потомците на старите българи в Охридско и Скопско посред бял ден ни крадат царете, историята, героите, езика, културата... Един патриарх Николай Пловдивски, потомък на Николай Охридски, ще поправи символично временната невменяемост на някои братя „македонци”.

     Дошло е Време патриаршеско за Николай. Да му помогнем...  

Милен Милушев      

Ламбо, грешен си! Умри!

„Ламбо, грешен си! Умри!”

- Ирен Кривошиева и синът й обаче няма да спечелят от бавното клане на душата на Стефан Данаилов

     Ако някой все още не е проумял, време е да вдене: срещу Стефан Данаилов тече хладнокръвно планиран и систематично изпълняван малък план за вадене душата на легендата в стил Васа Ганчева. Но този път борбата е за трохи от наследство, което вече е пропилено в основната му част. И преди всичко за черно отмъщение, като на пренебрегнатата от майка си варненка Светла Тодорова, поръчала екзекуцията на племенничката си.

    Знаем как си отиде  тв режисьорката Васа. Издъни се с пазарене за някакъв хонорар, заснеха я тайно и след това публично така бе обругана, че се срина до смърт имунно ... Сестра й Вера Ганчева потвърди хипотезата за ...гражданска екзекуция.

      Сега виждаме как от година и нещо култовият актьор Стефан Данаилов живее с все по-надълбоко потъващ нож в гърба заради един сладък грях от преди 26 години. Направил дете на актрисата Ирен Кривошиева, дал му името си, сиреч признал го за наследник и на материалните си активи. И понеже вече е станал на 70, ексминистър е, но, въпреки болестите си,  продължава да играе и преподава, сиреч да печели,  прелюбодейката е решила да го довърши. Фалирал й бизнесът в САЩ, синът на сладкия грях не ще да учи или да работи, деградира, и се вкопчили в Ламбо.

    Същински паразити.

    Пък книга издадоха, пък в безброй интервюта развяха името на Стефан Данаилов, че крие извънбрачен син. Га че

 конфигурацията от белтъчини във вид на Владимир Стефанов Данаилов заслужава да живее само и задължително за сметка на бащата.

     На негов гръб. Тук и сега. Влязоха в шоуто ВИП брадър, та и слепите да научат колко е грешен Ламбо, че преди 26 години си е позволил епидермални търкания със звездата от „Хотел Централ”.

    Стигна се дотам съпругата на актьора и той самият по телевизията да се борят за реномето си. За живота си. В кръгова отбрана са. Сякаш са рецидивисти пред Касационен съд. Вменяват им вина за това, че не хрантутят 26-годишния Владимир и фалиралата му майка. Внушава се на аудиторията суицида- прелюбодеецът Ламбо трябва да умре. За да се даде път на процедура за търсене на наследство.

    Едното голо име не им стига.  

    За какво инак са бруталните напъни на Кривошиева да иска публично ексминистърът и извънбрачният му син да се разхождат по „Витошка”? За какво  й е да

продължава да играе ролята на кукувица и да навира в семейното гнездо на Ламбо своето яйце?

    Тук са със сина й, за да му броят парите, да му броят имотите.

    Тук са, за да не изтърват плячката.

    Славата, харизмата му, ако могат да деперсонализират в своя изгода...

     Естествено, от ситуацията се възползва продуцентът Нико Тупарев, царят на интригата. Той вледее до съвършенство нечестната игра в добре правеното от него риалити Биг брадър. Той е изтипосал снимката на актьора в Къщата и всеки нейн кадър като фон на Владимир Стефанов Данаилов крещи сугестивно: „Ламбо, грешен си! Умри!”     

    Сеир за аудиторията. Бавно клане на душата на големия актьор.

    За едното наследство.

      Което обаче няма да им свърши работа. Защото Кривошиева и Владимир  вече притежават най-важното- името и гените. След като с този капитал са се провалили, с никакви пари и с никакви имоти няма да се справят.

    Обречени са на позор.

    Хак им е.

Милен Милушев

Свалете пророка Мохамед от кръста

Свалете пророка Мохамед от кръста!

- Нито Исус Христос, нито Мухаммад ибн Абу Аллах са насъскани псета, бранещи интересите на световната олигархия

    Още 12 души загинаха в Афганистан заради некадърния, но манипулативен филм  на порнорежисьора Алън Робъртс  и продуцента Накула Накула „Невинността на мюсюлманите”. Милиони последователи на Аллах изригнаха и придадоха цивилизоционна значимост на една обикновена политическа интрига. Чак президентът Барак Обама почна да се извинява. А всъщност голямата обида е за мнозинството от честни и почтени добряци мюсюлмани и християни. Всички ние допускаме да бъдем въвличани в наднационална война на верска основа по толкова дървеняшки начин.

    Всъщност Обама и Ромни се борят за властта в САЩ, Израел натиска да удари Иран, радикалните ислямисти овладяват арабската пролет – обикновени политически игри. Играчите обаче злоупотребяват с религията и обикновените хора, както винаги,  отнасят дървото.

    Повече от авторите на филма за пролятата кръв са виновни  всички  мюсюлмани и християни, които се връзват на тази тъпа манипулация и почват да се мразят. Че и да се бият. По този начин

за втори път качваме Исус на кръста, а на гърба му разпъваме и пророка Мохамед.   

   

    Наказваме себе си.

    Глупаво е.

    Просто трябва да се обясни.

    Ислямът е на 14 столетия. Възраст, която неумолимо го вкарва в период на Реформация. Крещящ белег на този процес на израстване е яростната съпротива на салафитите, убили американския посланик в Бенгази заради  един подигравателен клип. С протестната реакция на милиони мюсюлмани спекулират религиозни фундаменталисти, които  искат да спрат времето. Не позволяват на исляма да възмъжее в интимната и екзистенциалната сфера, където е мястото на всяка религия и което  автоматично почва да го вади от политическа злоупотреба.  Както се е случило със 16-столетното християнство през 1517 г. Тогава Мартин Лутер почва да се противопоставя официално и аргументирано на икономико-политическите практики на Римокатолическата църква, превърнала религията във фабрика за правене на пари чрез корупция и войни. Папа Сикст 4 стигнал до там, че почнал да продава индулгенции и на покойници /далавера рекордьор на всички времена/, лицензирал публични домови и разрешил на духовниците да въртят любовници, след като, естествено,  си платят данъка. Дянков пасти да яде.

    Днес по подобен начин „мюсюлмански папи” диаболизират исляма. Използват го за политически инструмент. За завоюване на власт. За търговия с власт чрез търговия с петрол. И със страх. Фундаменталистите превръщат цялата „ислямска нация”, както се изразява арабистът Киряк Цонев, в заложник на политико-икономическите си интереси.

    Далавера с планетарен мащаб по подобие на далаверата с покойници на папа Сикст 4.

    Това обезмисля самата религия. Вади я от интимната и екзистенциалната сфера, в която човек търси отговорите на въпроси за съществуването си, за доброто, за злото, за любовта, за смисъла на битието и мястото си във Вселената... Фанатиците превръщат светостта на духовното в партийна страст. Сами

се гаврят със своя пророк Мухамад ибн Абд Аллах, като го принизяват до обикновен партиец,

депутат или нещо като президент. А Мохамед е много над тази мандатна тленност. Той е пророк, посредник на свещената връзка между хората и Бога. На Безсмъртието, което дори не може да се обясни с думи. Камо ли да се превежда в партийни директиви.

    Крайните религиозни фанатици, като талибаните например, или като масовият убиец Брайвик, принизяват Бога до куче пазач на интересите им.

    Нито Исус Христос, нито Мухаммад ибн Абу Аллах са насъскани псета. Това са Божии откровения, творци на живот, но достъпни за изживяване предимно в човешката душа, не в политико-икономическото битие на общностите. Религиозните ритуали затова са измислени. За да общуват хората с необяснимото Свято Светло чувство, което всички наричат  Бог, по достъпен и полезен начин.

    Затова е полезен съдебният процес в Пазарджик срещу 13 обвиняеми духовници за участие в нерегистрираната у нас саудитска фондация „Ал – Уакъв ал ислями”, проповядваща радикален ислям. Не е толкова важно да влязат в затвора  самите практиканти на религиозната далавера. Важното е да бъдат санкционирани политико-икономическите практики на подобни движения, налагащи  войни и омрази...

        Реформацията на исляма е неизбежна като зенита на слънцето по пладне. Салафитите могат само да го позасенчат, но не и да го спрат.

    А най-голямото уважение към пророка Мохамед и към Исус Христос, и към Буда и т. нат. е да  не бъдем толкова глупави, че да се връзваме на всяка пошла интрижка във вид на филм, книга или виц, и да си вадим очите за изгодата на световната олигархия.

    Тия копелета правят пари, дакото ние се трепем!

Милен Милушев   

Убий иконописеца!

Убий иконописеца!

Опиц- един вълк в овчи свят

Ненормално е иконописецът  Йордан Опиц да убива наркоманстващия крадец Мариан Янчев. Нормално е обратното. Поне според философията на съдопроизводството и на законите у нас. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са отредили на  почтения човек нормалния статус на жертва. Той няма право на физическа самозащита, няма право да отстоява имуществото си. За компенсация обаче има свещеното право  да търпи да го крадат, бият, изнасилват, лъжат... И понеже сме член на ЕС,  почтеният човек има право и на бонус-  да се оплаква.

    На филанкишията.

    Толкоз.

    И това не е случайно. Нарича се контрол. Почтените са мнозинство и ако всички станат горди, смели, с претенции, как ще бъдат управлявани?

    Трудно.

    А жертвата е зависима. Уязвима, наплашена. Готова е на всичко само и само да я оставят в затвора да изгние на спокойствие. Или да гние на свобода, промушена от отвертката на някой си Мариан Янчев, нормална кримка с безброй регистрации за грабежи.

    Производството на жертви у нас има вековни традиции. Не случайно през столетията е изскристализирала народната поговорка „Преклонена главица сабя  я не сече”. Ето ви нейната инкарнация в 21 век- 63-годишният иконописец Опиц не склони главица пред младия крадец Мариан Янчев, защити се от него и бе наказан с 5 години затвор и 80 000 лв. кръвнина.     

    Овчият ред възтържествува. Събратята на Мариан спокойно могат да си крадат и да убиват, защото е номално престъпниците да си вършат работата. Както е нормално почтените хора да търпят, защото точно затова са почтени. Те не убиват. Те са овце. Пасат. Нормално е да ги стрижат, нормално е и да ги колят по Гергьовден. Тъй е устроен българският колективен свят.

    Овчият свят на стадото.

    Искаш да си почтен?  Сапунисай си въжето.

    Как реагира обаче американският свят от индивидуалисти  на подобна ситуация? На 20 юли психарят Джеймс Холмс уби в щата Колорадо 13 души и рани 59. Все почтени хорица, отишли на кино да гледат, вероятно тъпнята, „Тъмния рицар”. Още на следващия ден американците реагират като вълци. С 40 процента нараства търсенето на огнестрелно оръжие. Хората искат да се защитават. Готови са на битки с  престъпниците. Научени са да отстояват живота и собствеността си.

    Отстояват си човешките права. Като сложат табелка на имота си „Частна собственост, стреля се без предупреждение” не ги арестуват за заплаха за убийство.

    Въпрос на светоглед. Овца или вълк. Избери сам. Две роли с един край, но с различен живот.

    Опиц избра вълка в един овчи свят. Шапка му свалям на иконописеца.

Милен Милушев  

Защо спасените евреи не защитиха спасителите си?

Защо спасените евреи не защитиха спасителите си?

- За моралния си подвиг Димитър Пешев получи 15 години затвор от български съд и...почетно гражданство в Израел

Чак 70 години след спасяването на около 50 000 български евреи от смърт в нацистките концлагери роден политик, при това евреин,  пожела светът най-сетне да отдаде дължимото официално признание на България. Естествено, става въпрос за вездесъщия Соломон Паси. Ексвъншният министър директно предложи

Европейският съюз да номинира България за Нобелова награда.

 Толкова е прав синът на философа Паси и толкова добре се аргументира, че слага в джоба си всички националисти. Предложението му е едно от най-патриотичните начинания от Втората световна война насам.

     Предисторията обаче на акта на Паси е много грозна. И безкрайно обидна. Шиндлер е спасил няколко хиляди души и земята бе проглушена за подвига му, но за около 50-те хиляди спасени човешки животи у нас световната общност си прави оглушки.

    Защо?    

    Защо спасяването на българските евреи  в днешните граници  на родината през пролетта на 1943 г. е най-дълго укриваната тайна от историята на Втората световна война, пита и еврейският историк Михаел Бар Зоар? Факти черно на бяло  бол. Наскоро  председателят на „Шалом” Максим Беневисти занесе в Израел документи, които експонира в музея Яд Вашем за честването догодина на 70-годишнината от спасяването на българските евреи.

      Светът доскоро не знаеше, че по времето на холокоста само България, Дания и ...Албания не са пратили на заколение поданиците си юдеи. 70 години  Холивуд не се вдъхновява от тази епичност на малкото ни царство. Жорж Ганчев се опита да заснеме филм по темата, ама го резнаха финансово. Президентът Петър Стоянов като че ли е първият държавник, понечил да даде, макар и плах, отговор на тази историческа мистерия със статията си “Спасяването на българските евреи и спасяването на националната ни памет”. Той постави скандалния въпрос на международно ниво: “А какво стана със спасителите”?

Обезглавиха им благородството.

Повечето от 43- мата депутати от тогавашния парламент, начело с Димитър Пешев, организирал подписка в защита на евреите,  63 интелектуалци и писатели, сред които Елин Пелин, БПЦ, екзарх Стефан, митрополит Кирил, професионални и творчески съюзи, че дори и ФК “Славия”,   са гилотинирани с присъди от народния съд, стигматизирани от деветосептемврийската власт и заклеймени от тогавашната идеология. 20 от 43-мата депутати спасители са осъдени на смърт, припомня Петър Стоянов. 6-има на доживотен затвор, 8 на 15 години и четирима на 5 години затвор.  Едва трима са оправдани. А

водачът на спасителите Димитър Пешев е осъден на 15 години като пронацист и...антисемит!?

    Бре!

    Ето затова спасяването на  българските евреи е най-дълго укриваната тайна на Втората световна война. Защото е последвано от организирана престъпна срамота. Спасителите на 48 000 евреи, нарочени за умъртвяване  в газови камери, изкупуват благородството си със смърт и затвор.

Странно. Дори налудно. Не може да се оправдае с изпратените по закона за Защита на нацията в концентрационни лагери 11 433 евреи от Македония и Беломорието. Присъединената територия е била под санкцията на Третия райх и чак след това се е водела административна единица на Царство България.

    Странно и налудно е преследването на спасителите, сред които не може да се отрече, че е и негово величество Цар Борис 3 Обединител. Споменава го държавнически и самият президент Петър Стоянов.

Т.нар. народен съд, макар и нелегитимен, има представители на еврейската общност все... спасени евреи. Напримиер обществен обвинител в седми състав е Ели Барух, в десети състав обивител е Шемптон Дантон, в първи върховен състав председателства Богдан Шулев, известен с това , че е обвиняван от тогавашни наблюдатели, че действа мудно, за него се знае и че е баща на царското вице Лидия Шулева. Съдия в същия състав е Давид Николов. Небезизвестният професор Нисим Меворах /баща на поета Валери Петров/ също е участвал в народния съд. Ето какво казва за него и за реакцията на евреите  племенницата на Пешев Калуда Кираджиева:” Акцията му /говори за вуйчо си, изправен пред народния съд ,б.р./ за евреите изобщо не натежава като аргумент. Та нали двама от адвокатите, самите те евреи, отказват да го защитят. Нисим Меворах отказва по политически причини, защото е комунист. Другият – Давид Лиджи бе назначен служебно и отказва да го защитава, предполагам от страх. Не знам, навярно са имали основания да се страхуват. Не мога да ги съдя. Но помня как другият ми вуйчо, по-големият брат на майка ми и тя самата търсеха адвокат да го защитава и колко бяха отчаяни, когато Меворах им отказа.

Накрая добре че Йосиф Яшаров, той също беше евреин, впрочем, се съгласи да го защити. Вуйчо ми казваше, че той много добре го е защитил и след като излезе от затвора, отиде да му благодари. Самият Яшаров си изпати от комунистическата власт за това, че е защитавал вуйчо ми. Бяха му отнели адвокатските права и затова по-късно – през 1949 година, когато на евреите беше разрешено да напуснат комунистическа България, той емигрира.”

    Удивителното днес е, че нито един от споменатите, както и от близо 50 000 спасени евреи не се осмелява да апострофира разпореждането на Георги Димитров: “Никой не трябва да бъде оправдан и никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля”

    Какво излиза? В така наречената крайно неправилно фашистка България 43 депутати, включително и от прогерманското мнозинство, проявяват здрав разум, човещина и демократичен рефлекс, опълчвайки се на Хитлер срещу депортацията на 48 000 български евреи! А спасените от тях не се осмеляват една подписка да направят!? Гласец  да надигнат, макар и в пустиня. Не да водят война с Червената армия, поне нещо да измрънкат от рода на: “Абе, грехота е да се посяга точно пък на тия хора като Димитър Пешев”.

    Ето ви

морален казус с жесток драматичен заряд,

 достоен за маестрото Спилбърг. Защо спасените с власт и влияние в т. Нар. народен съд  гък не казват в защита на спасителите си? Нещо повече, на съд са пратени и опозиционни лидери и депутати, които не само, че са подали ръка на българските евреи, но и които са били против присъединяването на България към Тристранния пакт.

  Цитирам Петър Стоянов, който пък цитира евреина Габриеле Нисим, написал книгата “Човекът, който спря Хитлер”: “Димитър Пешев спасява честта на своята страна, никой обаче на спасява честта на нацията през дългите години на лагерите.”

    Отнасят го, разбира си и евреи, като споменатия от Калуда Кираджиева адвокат Йосиф Яшаров, изключен от софийската адвокатура, понеже си позволил да защити в съда ... спасителя Димитър Пешев. Понеже си позволил да си върши работата.

Вероятно и поради тази причина 47 000 обикновени евреи, безспорно добри и парализиращо наплашени  хора,  напускат България след деветосептемврийския преврат.

Тук остават сатрапите.

 Да ни учат децата им днес на демокрация и пазарна икономика.

И се чудим защо преходът е перверзен, ненормален и шашав.

 А  в днешна Германия, родината на холокоста, какво става- всяка уродливост на историческото си развитие я слагат на дневен ред, анализират я и я изолират от битието си като опасен вирус. Шут на нацизма, шут и на комунизма.  Избраха за президент Йоаким Гаук- пастор, морален стожер, пътуващ учител.

   За ориентир. Защото стърчи над тълпата.

Тук, ако случайно се извисиш, попитай духа на Димитър Пешев какво ще ти се случи. 15 години затвор, от които лежи ефективно 13 месеца. Достатъчно, за да бъде разсипан физически и морално. Днес племениците му са близки с Леа Коен, дъщерята на подкрепящия народния съд Пепо Коен. Така и трябва. Братството е мост над ножа.

    Подобен мост спуска и Самуил Ардити, който в книгата си „Човекът, който изигра Хитлер”, не отрича ролята на цар Борис 3 Обединител за спасяването на българските евреи. Мост към исторческата истина е и признаването на грозните факти- да, не е стигнал куражът на царя да се опълчи на Хитлер срещу депортацията на евреите от Македония и Беломорието, както и не е стигнал и куражът на спасените евреи да се опълчат на Сталин срещу осъждането на Спасителя Пешев.

Слава Богу, че макар и със закъснение, евреинът Соломон Паси изтрива срама от националното чело с невероятния си патриотизъм. Шапка му свалям.  

   Милен Милушев

 

13081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Провалът на олимпиадата не е драма

- Все пак кой изяде 12 млн. лв. всуе? Правителството осигури по-голям бюджет за олимпийците, а медалите – по-малко!?

    Провалът ни на олимпиадата в Лондон не е драма. В емоционален план е нещо като трагедия, но в никакъв случай не бива да се изживява като национална болежка. Камо ли като политически катаклизъм. Въпреки скимтежите на опозицията, че отново правителството е виновно. Какво от това, че имаме само 2 медала и сме се върнали с 60 години назад в спортните отличия? Много важно.  Както казва един мой приятел,

важното е задникът ти да е здрав, дори и когато си без гащи.

    Без медали сме си най-добре. Ще спестим от наградния фонд: за злато - 200 000 лв., за сребро - 170 000 лв., за бронз - 140 000 лв. Ето и прекрасен повод премиерът и финансовият министър да ударят една секира на чиновническия апарат във федерациите. Трябва да се финансират само талантите и треньорите, администрацията да се командирова безсрочно на магистралите. Воглаве с Българския футболен съюз, разбира се. По-точно начело с него.

    Пък и какво печели държавата реално от един олимпийски медал освен гордост и реклама? Без подценяване. 23 милиона лева е инвестицията ни в 63 олимпийци. Спортният министър Свилен Нейков обяви, че спечелването на 5 медала е добра възвращаемост. Малко над 4 милиона за медал. Ние обаче сме 3 пъти под това ниво. 2 истински медала срещу 3 тиквени. От счетоводна гледна точка губят се някъде около 12 милиона лв. Някой ги е изял без да си свърши работата. Всуе. Отговорността е персонална - на всеки един провалил се щаб. Правителството осигури една четвърт по-голям бюджет в сравнение с предишната олимпиада. А медалите – по-малко. Следователно...

    Спортът в глобалния свят е колкото бизнес, толкова и политика. Приобщават се враждуващи лагери към една обединителна кауза - вместо бомби гърмят рекорди, вместо кръв, лее се пот. Зрелищата забавляват тълпата, има  хляб за дребните търговци и за едрите корпорации. В спорта обаче си има обективни закони - един печели, друг губи. Като например  България днес.  2 истински медала срещу очаквани 5. Това е като

 да платиш кило сирене, а да получиш 300 грама.

    Прекарване.

     Малко боли, после се свиква. С времето и срамът избледнява. Пък и като се направят няколко сметки, стигаш до извода, че и без медали се живее. Благоденстваща Швейцария има само 4 медала. И какво, да не би шоколадонаселението там  да си изгризва ноктите от яд? Преди 30 години удряхме в земята швейцарците по олимпийски отличия, това обаче не им снижи стандарта, нито увеличи нашия.

    Не е толкова зор да сме комплексари и да компенсираме чувството си за малоценност със спортни отличия.

    На гол тумбак чифте медали!

  Великобритания при население от близо 60 млн. души, е третата по медали в последното класиране - 65 отличия общо. Бюджетът за олимпийците й е около 220 000 000 евро годишно. Мощна икономика, мощен бюджет. Високо самочувствие.  Французите, които спечелиха общо 34 медала, хранят 333 олимпийци  с приблизително колкото нашия бюджет за 63 олимпийци, но това са само държавните им пари. Там по частен път се финансират талантите и след това се печели от техните постижения.  Та французите като имат близо два пъти по-малко медали от стародавните си врагове англичаните да не би да имат по-малко самочувствие? Да не би да живеят по-зле?

    Медалите извън спортните страсти нямат особено значение в националния живот.  Те

 са една символика, без която може.

    Е, хубаво е да си победител. Най-добре на три морета. Но още по-добре е задникът ти да е здрав, дори и когато си без гащи.

    Пък и ей го де е Рио след 4 години. Там ще им скъсаме шортите на всички!

    Истина ви казвам!

Милен Милушев

         

8081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Ползите от поскъпването на храните

- Пари за силикон няма, маме. Изяде ги слабата реколта на царевица

След като и президентът Плевнелиев скочи срещу опита на земеделския министър да въздейства, макар и чрез спорен метод,  възпиращо на ценовия скок на храните, играта се изясни.

    Повишаване ще има.  Световната конюнктура го изисква.    

   Опозицията потрива ръце. Но и правителството се оказва с позитиви. Все пак опита да помогне на електората и си има оправдание за поскъпването - Светия Свободен Пазар.

    Да му мислят потребителите. Миличките те!

    Ала и за тях има ползи. Поне стана безпощадно ясно, че в учебника за 7-ми клас по български език ученичките вече няма да се чудят „...дали мама ще ми даде пари за пластична операция?”

    Пари за силикон няма, маме! Изяде ги слабата реколта на царевица в Щатите, повишила търсенето и цените у нас. Дояде ги нелегалният износ на една трета от зърнената реколта и измамите с ДДС. Тъй, че, маме,  налага се повече да четеш и по-малко да стоиш пред огледалото.

    Не може да се пренебрегне факта, че ползите от поскъпването на храните са подсигурени и от мастити синдикалисти като Димитър Манолов. Те в един глас скочиха да защитават неприкосновеността на безкрайния растеж на цените и натискът им дава основания на спортния министър Нейков да намали  предвидените премии на олимпийците ни - за злато- 200 000 лв., за сребро - 170 000 лв., за бронз - 140 000 лв. Налагат се икономии, медалисти.

 Сами си изядохте премиите,

след като храната поскъпна с 13 процента от началото на подготовката за олимпийския цикъл.  

    Пазарна икономика, братче! Минимум вложения, максимум печалби.

    Не достигат и парите за висша дипломация, която да подтикне  Ватикана най-сетне да приеме агремана на посланика ни там Кирил Маричков-младши. Изядоха ги еколозите, дето не дават да се развиват планинските райони, дето стопират добива на шистов газ и приходите в бюджета куцат... Поскъпването на храните може би ще коригира този тренд?

    Защото приходите и в Синода куцат на един крак. Там са известни с чревоугодничеството си и прахосват много ресурс за излишни калории. Едно малко поскъпване ще им се отрази много вталяващо. Пък и светите отци са кланят на Светия Свободен Пазар. Като едни същински

модерни социалисти ала Андрей Райчев се кръстят на принадената стойност.

 Дават титла архонт на всеки, който си плати. Като в учебник по любимото на Валери Найденов либертарианство. Въпреки това не могат да преборят конкуренцията и се налага да затягат колана. Ето, изтърваха цели 150 000 евро. Вдовицата на разстреляния бос на СИК Милчо Бонев - Силвия Панагонова, ги дала на гръцката патриаршия. За да я пишат архонт!? Защо ли българската вдовица налива пари във фалиралия гръцки пазар? Дали пък не се гласи да купи някой манастирски парцел край  Атон? Навремето мъжът на социалноориентираната Весела Лечева - Манол Велев, се опита да инвестира там, но скоропостижно го гътнаха. Сбъркал е процедурите - трябвало е първо да си напазарува архонтска титла.  

    Ползата от поскъпването на храните най-отчетливо се вижда в операцията по спасяването на ЦСКА от очаквания спонсор „Газпром”. Ако беше останала собственик сметопочистващата фирма „Титан”, отборът щеше да пропадне съвсем - по-скъпи храни, по-малко боклуци, ерго няма печалба за издръжка на отбора. А при „Газпром” е обратното - като се увеличават цените на храните, никой не забелязва увеличените цени на газа.

    Бог да благослови поскъпването - минаваме от хляб на пасти.            

Милен Милушев

3081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Негово Величество Пазарът срещу Негово Нищожество Човекът

- Мирослав Найденов опитва да имитира император Тиберий

Натискът на министър Мирослав Найденов търговските вериги да замразят цените на 10 основни храни се счита от експертите за непазарен, но е с някакъв Коефициент на полезност. След кризите с великденските яйца, бензина, тока и т. нат. до плюс безкрайност това е поредният  опит да се даде глътка въздух на потребителите.

     И те душа носят, мама му стара!

    Защото освен Негово Величество Пазарът на тази земя съществува и причината за появяването му Негово Нищожество Човекът.

    За предишните ценови метастази причините бяха в путиновия газ, после в арабската пролет, в харема на Муамар Кадафи, в ядрената програма на Иран, в дълговата криза... Сега пък сушата в Щатите вдигна цените./ Сякаш на 3 август 2012 г. се събудих в ерата на Тато./ Твърди го експертът от Института по пазарна икономика Николай Вълканов. Аз обаче имам една причина да не му вярвам. И тя е, че от 46 години ги слушам тия лакърдии. С вариации , разбира си, при комунизма и капитализма.

    През последните 20 години оцеляваме в бруталната истина, че Пазарът не е панация. Вече боде очите. Стихията на разюздания Пазар е разрушителна. Смъртоносно ненаситна.

    Този дзвер поглъща всичко, което му попадне в пастта. И когато сдъвче конюнктурата, почва да дъвче и собствената си абстрактност. До пълно самоизяждане.

    Вижте го -  стихийният Пазар си създаде нови неконтролируеми монополи, международни картели, бетонира Черноморието, погълна градските градинки, унищожи малкия  и средния бизнес за сметка на веригите и трансграничните корпорации. Свободният пазар изяде надеждицата на   българина от Перестройката, че свободата, предприемчивостта, трудът и талантът ще му донесат просперитет.

    Ядец! Свободният Пазар, без ефективна регулация, донесе

икономическа робия не по-малко жестока и мъчителна от милиционерско- идеологическата при комунизма.

   И здравеопазването се превърна в сатанински рекет. Нямаш пари- умираш.

    Затова всеки човешки опит да се въздейства възпиращо на дебелочревната абстракция Пазар заслужава адмирации. Мирослав Найденов може и да не е прав, ала някой по някакъв начин трябва да стопира апетита на всепоглъщащото чудовище.   

   Хората са по-важни от Печалбата.   

    Пък и защо да не е нормален административният натиск на държавата    върху Пазара в противовест на корпоративния натиск на корпорациите? И

олигарсите използват крайно непазарни методи за въздействие на Пазара,

оттам и на политическото статукво.  Чрез подмолен икономически ресурс се повишават  предизборно цени. Компрометира се уплавлението и хоп, смяна на лобитата.  Прави се, за да дойдат на власт  падналите от власт, защото са паднали отвисоко, дълго са летели и много са огладнели. Пък и колкото и да е странно,  има още за грабене. Като земята на хората например.  Милионерите зърнари уж венцехвалят свободното предприемачество, ала не искат да изкупуват парцели по пазарни цени. С подкупи  мотивират общинските поземлени комисии по административен път да окрадат собствениците. Прокарват противоконституционни правила да се обявяват недекларирани частни имоти за служебно ползване с явното намерение скоро да се направи противоконституционна комасация и хубавите парцели на обикновените хорица да бъдат своеобразно национализирани. Повече от половин век след 9-ти се септември. Ето как пазарни субекти въздействат на Пазара чрез непазарни методи с цел печалба. Защо обикновените хора да няма право да  защитят интересите си чрез своите представители в държавната администрация?

    Опитът на министър да замразява цени може да изглежда  инфантилно начинание, но е полезен за психомоториката на обществото. Защото съществува и отчаян вариант за отпор на олигарсите и монополите- революционният.

    Умните богаташи  са го разбрали преди хилядолетия. 123 години преди Христа император Гай Гракх въвежда

първите фиксирани цени за хляб и зърно за плебса в Рим.

На това се основава мира и възхода на Римската империя. Император Октавиан  Август налага свободния пазар на древния свят, ала нито той, нито наследникът му Тиберий позволяват на пазарната стихия  да изяде Първия райх. Завладеният Египет е бил лична собственост на императора, но е бил използван и като социално министерство. Оттам са идвали доставките на зърно, които са хранели 200 000 социално слаби римляни. Още Тиберий е почнал борбата с ненаситния търбух на олигарсите. Той насърчава средната класа и използва държавната си власт , за да ограничава растежа на разрешения частен бизнес и създаването на монополи в империята. Достига дори до някои сме- хотворни от наша гледна точка рестрикции върху лукса. Ала това се е посрещало благосклонно от широките нардни маси и е играло фрустрационна роля. Императорът е забранявал примерно да се севира цял глиган, защото тази демонстрация на охолство била излишна.  Първият райх съществува хиляда години, защото и в ерата на гладиаторските борби умната власт е мислела за хората си. Дори за робите си. Регистрирали са се при цензор и ако бъдат отписани там и станат свободни граждани, са имали права дори да заемат публични длъжности. Така дори на робите са давани надежди за свобода и основания да спазват правилата.

    А ние, Наше Нищожество Човекът, днес, повече от 2000 години след Христа, какви надежди и основания да спазваме правилата имаме, след като сме родени в повишаващи се цени, живели в повишаващи се цени  и умиращи от безкрайно повишаващите се цени в името на Негово Величество Пазарът?

  

    Милен Милушев