Протестите извадиха очи

 

Протестите извадиха очи

 

- Тройната коалиция се връща с вълчи глад за кокала

   

Честита ви тройна коалиция! В реалполитиката това вещае оставката на Бойко. Протестите вместо да изпишат вежди извадиха очи.

 Настана пълен блокаж. Идеята за решение на проблемите с цените и монополите угасна, защото почна преформатиране на политическото пространство. Ерго и на социално-икономическото. Включително и в международен план.

    Не забравяйте, че за последните 23 години БСП и ДПС и хамелеонстващите т. нар. царисти не са били в управлението само при Костов и при Бойко. Всички възли на днешните проблеми са завързани от тях. Който си въобразява, че те ще ги разсекат, е безнадежден наивник.

 

Играта, за жалост, отново е борба за кокала.

 

 

    Най-оправните от водачите на бунтовете ще се пришият към властта чрез партиите или ще опитат самостоятелна кариера. За Станишев е жизненоважно да се върне на държавната трапеза, защото вече загуби два избора- за парламент и за президент. Първанов му диша във врата. Трета загуба означава шут за Серго, стоп на кранчето с милиони за пиаркомпанията на приятелката му Моника.

    За новия шеф на ДПС Лютви Местан връщането му във властта е лично утвърждаване в партията. Ще има ресурси да раздава и да формира свой личен апарат- не може да остане вечно в сянката на Доган. По-лошото е, че това ще монополизира вота на мюсюлманите, което е вредно за държавата. Държавоукрепително е те да гласуват шарено за различни партии, за да се осъществява дългосрочен интегритет. България е една майка за всички.

    За Меглена Кунева оставката на Бойко е шанс да се реализира в парламентарната власт, защото с всеки изминат месец обаянието й се топи. А тя може да бъде някакъв балансьор. Сиреч да бодва изискано със сребърната си вилица отбрани мръвки.

    Мирише на кокал.

    Сидеров също очаква да бъда балансьор. Но как? БСП, ДПС и Кунева, поне според прогнозите, ще могат да съставят правителство. Тройна коалиция. Или някаква четворна- за парлама. Това означава преконфигуриране на обществения интерес спрямо три – четири субекта на властта. Казано на прост език- разпарчетосване на държавата, на отговорностите, тройно крадене, оправдаване с другия, продължаване на центробежните сили в страната.

   

 

Тройната коалиция  е принудена да работи в сговор и задължена да краде в конкуренция.

 

Защото, ако се офлянкваш, коалиционният партньор ще лапне по-тлъстата мръвка. Конкуренцията в тази област води до мобилизация на челюстната механика, поглъщателните способности и стомашно-чревната оперативност.

    Но народът го е казал- орташката работа, кучетата я яли.

    Е, ние я ядохме. Сега пак. За да се поддържа баланс на интереси между три субекта на властта у нас  тук и сега това означава липса на дългосрочна перспектива.  Ще се работи на парче с цел облагодетелстване тук и сега. Защото проблемите на хората с цените и доходите няма да бъдат решени и опозицията Герб ще трябва отново да измита тройната коалиция. Ще се загуби време, инерция, ресурс, посока.

     Оптимистичният вариант, разбира се, е тройната коалиция да повиши доходите, да постигне икономически растеж, да продължи инфраструктурните проекти на Бойко, да строи нова АЕЦ, да отпуши шистовия газ... Вярвате ли?

    Аз не вярвам. Защото орташката работа не позволява на продуктивният управленец да се разгърне. Ние не сме Германия с нейните традиции в коалиционните управления. И преди всичко висок стандарт. Там имат етика, морал и механизми за ефективен контрол. Искам да видя тук как една-две опозиционни сили могат да контролират три-четири, които са на власт и са потънали до гуша в кацата с меда. Една властимаща партия може да бъде контролирана по-ефективно от три-четири опозиционни партии тук и сега, но обратното- не.

    Тройната коалиция ще се върне на власт рафинирана. Доган вече няма да дразни обществото с явни хонорари  и репчене. Местан е къде- къде по-благовиден с ораторското си великолепие... Станишев няма да допусне мафията да се легитимира и свързва пряко с него. Наглите ще обжалват присъдите си. Кунева ще излезе от банка Париба, за да влезе в някой таен международен борд, защото за това й плащат. Ще се играе за интересите на олигархията- както и клошарите знаят, тя дава парите и тя поръчва музиката. Ще се присвояват еврофондове, но по-рафинирано, така че да не ги спипат.

    Кокалът е на хоризонта- слюнката тече...

     Досега бяхме бедна държава, но стабилна. При тройната коалиция ще бъдем пак бедна държава, но в спиралата на анархията. Повишаването на доходите ще означава инфлация в условията на неизбежна голяма престъпност. Инфлацията ще доведе до банкрут. Банкрутът изисква...стягане на коланите...  

    Честита ви тройна коалиция!

 

Милен Милушев  

   

И Бойко протестра- чрез оставката на Дянков

http://milenmilushev.blogspot.com/

И Бойко протестира- чрез оставката на Дянков

- Не се блъскайте, вода има за всички давещи се

 

Звучи нереалистично, но единственият начин премиерът да оцелее политически е да се впише в протестите. Вече го опитва- чрез оставката на Дянков. Така се солидаризира с омразата на народа срещу довчерашния  гуру на финансовия стабилитет. И имотното разкостване на  ексшефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев е сходна стъпка на солидарност с бунта на народа срещу високите цени.

     Въпросът е дали електоратите ще припознаят Борисов за свой събрат в битката срещу олигархията? Конкуренцията е всеобхватна- Станишев, Сидеров, Местан, Кунева и прочие борци за кокала от знайни и незнайни обществени хранилки. Да, пропуснахме и формалните водачи на протестите. Те се чувстват най-логичните призвани да поведат народа. Те обаче не искат да ги оседлават политиците. Не случайно се разграничиха от Курумбашев в студиото на Бареков. Как обаче Бойко ще съумее да ги убеди, че е част от каузата?

    Филигранно сложна задача. В протестите има дълбочина. Вижда се спонтанността, част от нея обаче е много ловко и финно дирижирана чрез онлайн манипулиране. Изчислено е да няма ден без протести все под благовидни каузи. Не на високите цени на бензина, Не на високите цени  на тока, Не на пистите на Банско и  Витоша, Не на детските градини за 4-годишните, Не на шистовия газ, Не на Коледата и така нататък ... Малко по малко избистри се фокусът на обществен враг №1.

    А врагът всъщност не е премиерът. Врагът дори не са т. нар. монополи. Врагът е олигархията, колкото и абстрактно да звучи това. Защото тя е създала т. нар. монополи. Тя е създала правната система за законно ограбване на населението.  И за потискането му чрез протекции на престъпността. Врагът е антинародната демокрация- оксиморон, който се обяснява с:

 

 всички демократични свободи се обърнаха срещу хората и интересите им.

 

    Свободата на словото се изроди, свободният пазар метастазира в уродлива хищност спряма малкия човек, раздържавявянето се оказа схема за корпоративен грабеж, както национализацията навремето беше схема за партиен грабеж. Свободното движение на хора и капитали обезлюдиха и потиснаха икономически страната ни.

    Всички свободи се оказаха нож с две остриета и ние се надянахме на кофтито острие. Като че ли най-много кръв ни пусна плурализмът- есенциалното достижение на демокрацията. Изроди се в диктатура на партийните листи- в парламента по правило като че ли влизат само най-лошавите.

    Възможна ли е спонтанна подмяна на политическата класа с правилните хора? И кои са правилните хора?

    Честните? Те никога не изплуват.

    Способните? Те първи се корумпират.

    Добрите? Те не могат да управляват.

    Остава ни последната сламка- по-малкото зло. А то винаги е познатото зло.

    И , ако обичате, не се блъскайте- вода има за всички давещи се.

 

Милен Милушев

     

Да национализираме и любовниците...

 

Да национализираме и любовниците на Енергошефовете

 

- Който иска евтин ток, трябва да има много АЕЦ и много шистов газ

 

    Ах, как ми се иска да национализирам не само енергоразпределителните дружества, но и любовниците на техните мениджъри. Че и златните им бидета...

    Но...първо ще трябва да се отърва и от здравия си разум. Той пречи на революционната емоция- кара те да мислиш, да смяташ две плюс две колко прави.

    Е, четири прави, та ако ще и върху златно биде да го изчисляваш.

    Мили хора, ако искате малки сметки за ток, трябва да имате първо АЕЦ „Белене”, нови блокове в АЕЦ „Козлодуй” и екологично поносим шистов газ плюс тотална диверсификация на енергоносители, което не означава задължително тотална дерусификация. Който твърди, че Русия е вредна в  областта на енергетиката да го каже на Германия, която благодарение на руския газ цъфти. Като държава трябва да имаме енергия в излишък и от изток, и от юг, и от запад, и от север, за да поддържаме ниски цени и да притежаваме ресурс за контрол върху енергоазпределителните дружества.

    Национализацията не решава тези проблеми. Тя ги бюрократизира, централизира, и нищо повече. Най-много да ги политизира, от което също потребителите нямат полза- просто ще крадат партийните централи. Както сега крадат корпоративните централи.

    Национализацията е начин партийните централи да крадат легално. Сега

 

са принудени да делят плячката с корпорациите.

 

/Което не значи, че по принцип национализацията на стратегически производства  е нещо лошо./

    Затова и тия, които зоват по площадите да се лее кръвта на монополите, да бъдат така добри да призоват здравият разум да има последната дума.

    Бунтът срещу алчночревните сметки за ток е въодушевяващ, ала не е системно ефективен. Не може да се разчита на революционния ентусиазъм на обществото всяка зима. Рано или късно хората ще се уморят. Ще натирим ЕРП-тата, ще побием на кол техните електромери, ще национализираме Енергото барабар с „Топлофикация” и ВиК, ала как ще  контролираме сметките без надеждна система? Без математически модул, без софтуер? Натискът върху правителството не е система- днес го има, утре го няма.

     Трябва рационален, технически контрол. Две плюс две равно на четири.

     Защото досега и Енергото         , и мобилните оператори, и „Топлофикация” ни ограбват чисто технически. Пращат ни едни сметки, които ние не можем да оспорим, защото нямаме база за сравнение, тоест контролна везна. Електромерите и броячите са програмирани така, че те си действат законово и си цъкат дори и да не потребяваме услуга. Правителството и под натиск да намали цените електромерите и броячите  пак ще си цъкат. Всеки абонат е обречен роб – касичка. До гроб.

    Цък, цък...

    Получаваш сметка и си осъден да плащаш...

    Мариана Кукушева от Съюз „Произведено в България” подхвърля по-умната от перманентния бунт идея- контролни електромери.  За сметка на печалбата на ЕРП-тата, разбира се. Може би и контролни броячи с пряк достъп на потребителя. Ето това е задача за умни софтуеристи- да изработят такива модули, че в реално време

 

всеки потребител да може да контролира и дори да коригира сметката си.

 

 Технически. Математически. Без значение кой е на власт и какви са му приоритетите.

    Натискът върху правителството трябва да е периодичен- по време на избори и да се отнася до ценообразуването и по-точно за по-ниски цени. А конкретните сметки трябва да минават през личната контролна везна на всеки потребител.

    Веднага, естествено, надушваме възможността за поредна далавера. Да не стане като с топломерите- уж трябваше да ни помогнат да контролираме отоплението, а те надуха сметките за парно. Хората

 

 хем мръзнат доброволно, хем плащат доброзорно.

 

А сега ще трябва и да сменят топломерите, та да напълнят гушите на още един доставчик.  

    Най-вероятно всяка власт не дава да се въведе надеждна контролна система в интерес на потребителя. За да може да се краде повече. И съответно да се финансира властта. Затова и са бунтовете. Хората беснеят с основание.

   Ала майката на евтиния ток е здравият разум, не революционният бяс.          

     Смятайте!

 Най-евтиният ток от тук да Владивосток и обратно през Южния полюс, Марианската  падина и Хумболтовото течение  е все от АЕЦ!

Вижте съотношението:

    АЕЦ „Козлодуй”- 15,30 лв. /МВтч/

    ТЕЦ „Бобов дол” – 84,64 лв. /МВтч/

    ВЕЦ „Стара Загора”- 116,34 лв. /мвТЧ/

 В САЩ пък шистовият газ свали драстично цените от 1000 евро на 200 евро за кубичен метър.

    Бунт, революция, братя! Ама да не забравяме и че две плюс две  е равно на четири.

    Все пак.   

 

Милен Милушев

     

   

Премиерът сам се удря,

http://milenmilushev.blogspot.com/

    Премиерът сам се удря, така че да не падне

- От досие „Буда” и от посочването на Хизбула Борисов не губи

    

Като наблюдавам яловите атаки срещу премиера, почвам да си мисля, че той сам си ги организира. Както навремето Луканов сам си фабрикуваше контролираната опозиция. Бойко пък сам си нанася удари във въздуха.

    И, естествено, остава недосегаем.

     Най-удивителното е, че има две-три слаби места в конкретиката на управленската му дейност, ала там го атакуват спорадично и задължително левашки.

    Емблематичен пример за

 

 удар във въздуха е т. нар. досие „Буда”.

 

Както казваше земеделският лидер бай Милан Дренчев, това „никогиш” не може да събори Борисов в очите на електората. Обвиненията, че службите го били наблюдавали за връзки с оперативно интересни лица по времето на тъмния преход, когато е бил шеф на охранителна фирма, само може да му освежи  макиажа предизборно.

     Социопсихологията е такава- за съвременика на тъмния преход сенчестите герои са авторитети. Така е било и в османски времена- за хайдутите песни са пели белите моми.

    И по света така е било. Кралица Елизабет 1 е раздавала титли на пиратите, ограбващи испанските галеони. През 1580 г. пират №1 на всички времена Франсис Дрейк е провъзгласен за баронет, кралицата лично пирува на неговия славен кораб „Златната кошута” и дори по-късно залив край Дортмур е кръстен на морската мутра. Оттогава до днес някой среден английски избирател случайно да укорява сър Франсис Дрейк”?

    Кой среден избирател ще укори Бойко за някакви хипотетични отношения с фигури, на чието място всички биха искали да бъдат? Кой среден избирател не ще да си живее лайфа като Румен Николов- Пашата, като Младен Михалев- Маджо или пък като Васил Божков- Еврофутбола?...

    Атаката с досие „Буда” е халосен изстрел, предшестван от две бързи подобни  кампании- стрелбата срещу Златко Баретата и шоуто на Октай Енимехмедов. Няма как електоратът да припознае в тях лична вина на Борисов. Дори да има вина, масовият избирател няма време да го припознае, защото Бойко реагира защитно светкавично бързо. Нарича се изпреварващ удар.

     За Златко го отнесе мафията, за Октай го отнесе ДПС. Кризата във ВМЗ Сопот премиерът тушира с ритуално сдобряване с работничката, коиято му изпрати лук, последва и някакъв спасителен план със съкращения.

    Назначаването на левия акад. Воденичаров за образователен министър пък беше брилянтен ход-

 

премиерът матира социалистите, като издигна техен човек.

 

 Царска постъпка за учебник по управленство, не случайно е бил бодигард на Симеон 2.

Така играе и с килимчето на ДПС. Придърпва го систематично с помощта на „Ердогания”, както се изразява една интересна дама, и Катар.. Килимчето вече събори  в областта на задкулисието легендата Доган.    

    Дори с посочването на „Хизбула” за отговорна за атентата в Бургас премиерът си подсигури гърба с... Израел и САЩ. Американците го похвалиха. Няма да се учудя, ако бързо-бързо свалят визите, а израелците веднага предложиха работа за български строители- минимум 2000 души. Че и помогнаха на семейството на убития български шофьор. Жълти стотинки, но блещукат забележимо в очите на електората. А в ЕС Бойко простичко внуши: Шефът на ПЕС Станишев подкрепя тероризма.

    Същевременно играта на лошото ченге- правителството, което посочва Хизбула и доброто ченге- опозицията, която не иска да се назовава Хизбула за поръчител на атентата, е добър етюд за българската държава. Удовлетворяваме Израел и САЩ, парираме Ливан и Иран, и съответно ответни удари оттам. В петък Иран реагира очаквано- разграничи се за пореден път от атентата в Бургас. Добре дошло.

    Майсторска интрига, но със слаба страна- никой не посочи каква е печалбата на Хизбула от атентата в Бургас. Такава в политически, икономически, идеологически план няма. Ерго печели друг. Следователно

 

друг има  мотив да бомбаджийства у нас...

 

 

    В равносметката на премиера от последните му рундове с опозицията той почти не инкасира удари.

    Вероятно защото сам си ги нанася.

    А има слаби страни, които могат да го съборят в нокдаун. Това са медиите. Това е проектът АЕЦ Белене, който и след злополучния референдум за бедния електорат означава „мощ плюс евтин ток”. /Тия дни пак чухме, че еленергията ще поскъпва, мамка й!/ Това е вече опасното снижаване на стандарта. Проблеми, които премиерът омаломощава с изпреварващи контраобяснения, но с времето нерешените проблеми отново набъбват. И засенчват ореола му 5 месеца преди изборите.

    Налага се да се решават, не просто да се маскират с пушилка от рода досие „Буда”.

 

Милен Милушев