И Бойко протестра- чрез оставката на Дянков

http://milenmilushev.blogspot.com/

И Бойко протестира- чрез оставката на Дянков

- Не се блъскайте, вода има за всички давещи се

 

Звучи нереалистично, но единственият начин премиерът да оцелее политически е да се впише в протестите. Вече го опитва- чрез оставката на Дянков. Така се солидаризира с омразата на народа срещу довчерашния  гуру на финансовия стабилитет. И имотното разкостване на  ексшефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев е сходна стъпка на солидарност с бунта на народа срещу високите цени.

     Въпросът е дали електоратите ще припознаят Борисов за свой събрат в битката срещу олигархията? Конкуренцията е всеобхватна- Станишев, Сидеров, Местан, Кунева и прочие борци за кокала от знайни и незнайни обществени хранилки. Да, пропуснахме и формалните водачи на протестите. Те се чувстват най-логичните призвани да поведат народа. Те обаче не искат да ги оседлават политиците. Не случайно се разграничиха от Курумбашев в студиото на Бареков. Как обаче Бойко ще съумее да ги убеди, че е част от каузата?

    Филигранно сложна задача. В протестите има дълбочина. Вижда се спонтанността, част от нея обаче е много ловко и финно дирижирана чрез онлайн манипулиране. Изчислено е да няма ден без протести все под благовидни каузи. Не на високите цени на бензина, Не на високите цени  на тока, Не на пистите на Банско и  Витоша, Не на детските градини за 4-годишните, Не на шистовия газ, Не на Коледата и така нататък ... Малко по малко избистри се фокусът на обществен враг №1.

    А врагът всъщност не е премиерът. Врагът дори не са т. нар. монополи. Врагът е олигархията, колкото и абстрактно да звучи това. Защото тя е създала т. нар. монополи. Тя е създала правната система за законно ограбване на населението.  И за потискането му чрез протекции на престъпността. Врагът е антинародната демокрация- оксиморон, който се обяснява с:

 

 всички демократични свободи се обърнаха срещу хората и интересите им.

 

    Свободата на словото се изроди, свободният пазар метастазира в уродлива хищност спряма малкия човек, раздържавявянето се оказа схема за корпоративен грабеж, както национализацията навремето беше схема за партиен грабеж. Свободното движение на хора и капитали обезлюдиха и потиснаха икономически страната ни.

    Всички свободи се оказаха нож с две остриета и ние се надянахме на кофтито острие. Като че ли най-много кръв ни пусна плурализмът- есенциалното достижение на демокрацията. Изроди се в диктатура на партийните листи- в парламента по правило като че ли влизат само най-лошавите.

    Възможна ли е спонтанна подмяна на политическата класа с правилните хора? И кои са правилните хора?

    Честните? Те никога не изплуват.

    Способните? Те първи се корумпират.

    Добрите? Те не могат да управляват.

    Остава ни последната сламка- по-малкото зло. А то винаги е познатото зло.

    И , ако обичате, не се блъскайте- вода има за всички давещи се.

 

Милен Милушев