13081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Провалът на олимпиадата не е драма

- Все пак кой изяде 12 млн. лв. всуе? Правителството осигури по-голям бюджет за олимпийците, а медалите – по-малко!?

    Провалът ни на олимпиадата в Лондон не е драма. В емоционален план е нещо като трагедия, но в никакъв случай не бива да се изживява като национална болежка. Камо ли като политически катаклизъм. Въпреки скимтежите на опозицията, че отново правителството е виновно. Какво от това, че имаме само 2 медала и сме се върнали с 60 години назад в спортните отличия? Много важно.  Както казва един мой приятел,

важното е задникът ти да е здрав, дори и когато си без гащи.

    Без медали сме си най-добре. Ще спестим от наградния фонд: за злато - 200 000 лв., за сребро - 170 000 лв., за бронз - 140 000 лв. Ето и прекрасен повод премиерът и финансовият министър да ударят една секира на чиновническия апарат във федерациите. Трябва да се финансират само талантите и треньорите, администрацията да се командирова безсрочно на магистралите. Воглаве с Българския футболен съюз, разбира се. По-точно начело с него.

    Пък и какво печели държавата реално от един олимпийски медал освен гордост и реклама? Без подценяване. 23 милиона лева е инвестицията ни в 63 олимпийци. Спортният министър Свилен Нейков обяви, че спечелването на 5 медала е добра възвращаемост. Малко над 4 милиона за медал. Ние обаче сме 3 пъти под това ниво. 2 истински медала срещу 3 тиквени. От счетоводна гледна точка губят се някъде около 12 милиона лв. Някой ги е изял без да си свърши работата. Всуе. Отговорността е персонална - на всеки един провалил се щаб. Правителството осигури една четвърт по-голям бюджет в сравнение с предишната олимпиада. А медалите – по-малко. Следователно...

    Спортът в глобалния свят е колкото бизнес, толкова и политика. Приобщават се враждуващи лагери към една обединителна кауза - вместо бомби гърмят рекорди, вместо кръв, лее се пот. Зрелищата забавляват тълпата, има  хляб за дребните търговци и за едрите корпорации. В спорта обаче си има обективни закони - един печели, друг губи. Като например  България днес.  2 истински медала срещу очаквани 5. Това е като

 да платиш кило сирене, а да получиш 300 грама.

    Прекарване.

     Малко боли, после се свиква. С времето и срамът избледнява. Пък и като се направят няколко сметки, стигаш до извода, че и без медали се живее. Благоденстваща Швейцария има само 4 медала. И какво, да не би шоколадонаселението там  да си изгризва ноктите от яд? Преди 30 години удряхме в земята швейцарците по олимпийски отличия, това обаче не им снижи стандарта, нито увеличи нашия.

    Не е толкова зор да сме комплексари и да компенсираме чувството си за малоценност със спортни отличия.

    На гол тумбак чифте медали!

  Великобритания при население от близо 60 млн. души, е третата по медали в последното класиране - 65 отличия общо. Бюджетът за олимпийците й е около 220 000 000 евро годишно. Мощна икономика, мощен бюджет. Високо самочувствие.  Французите, които спечелиха общо 34 медала, хранят 333 олимпийци  с приблизително колкото нашия бюджет за 63 олимпийци, но това са само държавните им пари. Там по частен път се финансират талантите и след това се печели от техните постижения.  Та французите като имат близо два пъти по-малко медали от стародавните си врагове англичаните да не би да имат по-малко самочувствие? Да не би да живеят по-зле?

    Медалите извън спортните страсти нямат особено значение в националния живот.  Те

 са една символика, без която може.

    Е, хубаво е да си победител. Най-добре на три морета. Но още по-добре е задникът ти да е здрав, дори и когато си без гащи.

    Пък и ей го де е Рио след 4 години. Там ще им скъсаме шортите на всички!

    Истина ви казвам!

Милен Милушев

         

8081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Ползите от поскъпването на храните

- Пари за силикон няма, маме. Изяде ги слабата реколта на царевица

След като и президентът Плевнелиев скочи срещу опита на земеделския министър да въздейства, макар и чрез спорен метод,  възпиращо на ценовия скок на храните, играта се изясни.

    Повишаване ще има.  Световната конюнктура го изисква.    

   Опозицията потрива ръце. Но и правителството се оказва с позитиви. Все пак опита да помогне на електората и си има оправдание за поскъпването - Светия Свободен Пазар.

    Да му мислят потребителите. Миличките те!

    Ала и за тях има ползи. Поне стана безпощадно ясно, че в учебника за 7-ми клас по български език ученичките вече няма да се чудят „...дали мама ще ми даде пари за пластична операция?”

    Пари за силикон няма, маме! Изяде ги слабата реколта на царевица в Щатите, повишила търсенето и цените у нас. Дояде ги нелегалният износ на една трета от зърнената реколта и измамите с ДДС. Тъй, че, маме,  налага се повече да четеш и по-малко да стоиш пред огледалото.

    Не може да се пренебрегне факта, че ползите от поскъпването на храните са подсигурени и от мастити синдикалисти като Димитър Манолов. Те в един глас скочиха да защитават неприкосновеността на безкрайния растеж на цените и натискът им дава основания на спортния министър Нейков да намали  предвидените премии на олимпийците ни - за злато- 200 000 лв., за сребро - 170 000 лв., за бронз - 140 000 лв. Налагат се икономии, медалисти.

 Сами си изядохте премиите,

след като храната поскъпна с 13 процента от началото на подготовката за олимпийския цикъл.  

    Пазарна икономика, братче! Минимум вложения, максимум печалби.

    Не достигат и парите за висша дипломация, която да подтикне  Ватикана най-сетне да приеме агремана на посланика ни там Кирил Маричков-младши. Изядоха ги еколозите, дето не дават да се развиват планинските райони, дето стопират добива на шистов газ и приходите в бюджета куцат... Поскъпването на храните може би ще коригира този тренд?

    Защото приходите и в Синода куцат на един крак. Там са известни с чревоугодничеството си и прахосват много ресурс за излишни калории. Едно малко поскъпване ще им се отрази много вталяващо. Пък и светите отци са кланят на Светия Свободен Пазар. Като едни същински

модерни социалисти ала Андрей Райчев се кръстят на принадената стойност.

 Дават титла архонт на всеки, който си плати. Като в учебник по любимото на Валери Найденов либертарианство. Въпреки това не могат да преборят конкуренцията и се налага да затягат колана. Ето, изтърваха цели 150 000 евро. Вдовицата на разстреляния бос на СИК Милчо Бонев - Силвия Панагонова, ги дала на гръцката патриаршия. За да я пишат архонт!? Защо ли българската вдовица налива пари във фалиралия гръцки пазар? Дали пък не се гласи да купи някой манастирски парцел край  Атон? Навремето мъжът на социалноориентираната Весела Лечева - Манол Велев, се опита да инвестира там, но скоропостижно го гътнаха. Сбъркал е процедурите - трябвало е първо да си напазарува архонтска титла.  

    Ползата от поскъпването на храните най-отчетливо се вижда в операцията по спасяването на ЦСКА от очаквания спонсор „Газпром”. Ако беше останала собственик сметопочистващата фирма „Титан”, отборът щеше да пропадне съвсем - по-скъпи храни, по-малко боклуци, ерго няма печалба за издръжка на отбора. А при „Газпром” е обратното - като се увеличават цените на храните, никой не забелязва увеличените цени на газа.

    Бог да благослови поскъпването - минаваме от хляб на пасти.            

Милен Милушев

3081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Негово Величество Пазарът срещу Негово Нищожество Човекът

- Мирослав Найденов опитва да имитира император Тиберий

Натискът на министър Мирослав Найденов търговските вериги да замразят цените на 10 основни храни се счита от експертите за непазарен, но е с някакъв Коефициент на полезност. След кризите с великденските яйца, бензина, тока и т. нат. до плюс безкрайност това е поредният  опит да се даде глътка въздух на потребителите.

     И те душа носят, мама му стара!

    Защото освен Негово Величество Пазарът на тази земя съществува и причината за появяването му Негово Нищожество Човекът.

    За предишните ценови метастази причините бяха в путиновия газ, после в арабската пролет, в харема на Муамар Кадафи, в ядрената програма на Иран, в дълговата криза... Сега пък сушата в Щатите вдигна цените./ Сякаш на 3 август 2012 г. се събудих в ерата на Тато./ Твърди го експертът от Института по пазарна икономика Николай Вълканов. Аз обаче имам една причина да не му вярвам. И тя е, че от 46 години ги слушам тия лакърдии. С вариации , разбира си, при комунизма и капитализма.

    През последните 20 години оцеляваме в бруталната истина, че Пазарът не е панация. Вече боде очите. Стихията на разюздания Пазар е разрушителна. Смъртоносно ненаситна.

    Този дзвер поглъща всичко, което му попадне в пастта. И когато сдъвче конюнктурата, почва да дъвче и собствената си абстрактност. До пълно самоизяждане.

    Вижте го -  стихийният Пазар си създаде нови неконтролируеми монополи, международни картели, бетонира Черноморието, погълна градските градинки, унищожи малкия  и средния бизнес за сметка на веригите и трансграничните корпорации. Свободният пазар изяде надеждицата на   българина от Перестройката, че свободата, предприемчивостта, трудът и талантът ще му донесат просперитет.

    Ядец! Свободният Пазар, без ефективна регулация, донесе

икономическа робия не по-малко жестока и мъчителна от милиционерско- идеологическата при комунизма.

   И здравеопазването се превърна в сатанински рекет. Нямаш пари- умираш.

    Затова всеки човешки опит да се въздейства възпиращо на дебелочревната абстракция Пазар заслужава адмирации. Мирослав Найденов може и да не е прав, ала някой по някакъв начин трябва да стопира апетита на всепоглъщащото чудовище.   

   Хората са по-важни от Печалбата.   

    Пък и защо да не е нормален административният натиск на държавата    върху Пазара в противовест на корпоративния натиск на корпорациите? И

олигарсите използват крайно непазарни методи за въздействие на Пазара,

оттам и на политическото статукво.  Чрез подмолен икономически ресурс се повишават  предизборно цени. Компрометира се уплавлението и хоп, смяна на лобитата.  Прави се, за да дойдат на власт  падналите от власт, защото са паднали отвисоко, дълго са летели и много са огладнели. Пък и колкото и да е странно,  има още за грабене. Като земята на хората например.  Милионерите зърнари уж венцехвалят свободното предприемачество, ала не искат да изкупуват парцели по пазарни цени. С подкупи  мотивират общинските поземлени комисии по административен път да окрадат собствениците. Прокарват противоконституционни правила да се обявяват недекларирани частни имоти за служебно ползване с явното намерение скоро да се направи противоконституционна комасация и хубавите парцели на обикновените хорица да бъдат своеобразно национализирани. Повече от половин век след 9-ти се септември. Ето как пазарни субекти въздействат на Пазара чрез непазарни методи с цел печалба. Защо обикновените хора да няма право да  защитят интересите си чрез своите представители в държавната администрация?

    Опитът на министър да замразява цени може да изглежда  инфантилно начинание, но е полезен за психомоториката на обществото. Защото съществува и отчаян вариант за отпор на олигарсите и монополите- революционният.

    Умните богаташи  са го разбрали преди хилядолетия. 123 години преди Христа император Гай Гракх въвежда

първите фиксирани цени за хляб и зърно за плебса в Рим.

На това се основава мира и възхода на Римската империя. Император Октавиан  Август налага свободния пазар на древния свят, ала нито той, нито наследникът му Тиберий позволяват на пазарната стихия  да изяде Първия райх. Завладеният Египет е бил лична собственост на императора, но е бил използван и като социално министерство. Оттам са идвали доставките на зърно, които са хранели 200 000 социално слаби римляни. Още Тиберий е почнал борбата с ненаситния търбух на олигарсите. Той насърчава средната класа и използва държавната си власт , за да ограничава растежа на разрешения частен бизнес и създаването на монополи в империята. Достига дори до някои сме- хотворни от наша гледна точка рестрикции върху лукса. Ала това се е посрещало благосклонно от широките нардни маси и е играло фрустрационна роля. Императорът е забранявал примерно да се севира цял глиган, защото тази демонстрация на охолство била излишна.  Първият райх съществува хиляда години, защото и в ерата на гладиаторските борби умната власт е мислела за хората си. Дори за робите си. Регистрирали са се при цензор и ако бъдат отписани там и станат свободни граждани, са имали права дори да заемат публични длъжности. Така дори на робите са давани надежди за свобода и основания да спазват правилата.

    А ние, Наше Нищожество Човекът, днес, повече от 2000 години след Христа, какви надежди и основания да спазваме правилата имаме, след като сме родени в повишаващи се цени, живели в повишаващи се цени  и умиращи от безкрайно повишаващите се цени в името на Негово Величество Пазарът?

  

    Милен Милушев