13081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Провалът на олимпиадата не е драма

- Все пак кой изяде 12 млн. лв. всуе? Правителството осигури по-голям бюджет за олимпийците, а медалите – по-малко!?

    Провалът ни на олимпиадата в Лондон не е драма. В емоционален план е нещо като трагедия, но в никакъв случай не бива да се изживява като национална болежка. Камо ли като политически катаклизъм. Въпреки скимтежите на опозицията, че отново правителството е виновно. Какво от това, че имаме само 2 медала и сме се върнали с 60 години назад в спортните отличия? Много важно.  Както казва един мой приятел,

важното е задникът ти да е здрав, дори и когато си без гащи.

    Без медали сме си най-добре. Ще спестим от наградния фонд: за злато - 200 000 лв., за сребро - 170 000 лв., за бронз - 140 000 лв. Ето и прекрасен повод премиерът и финансовият министър да ударят една секира на чиновническия апарат във федерациите. Трябва да се финансират само талантите и треньорите, администрацията да се командирова безсрочно на магистралите. Воглаве с Българския футболен съюз, разбира се. По-точно начело с него.

    Пък и какво печели държавата реално от един олимпийски медал освен гордост и реклама? Без подценяване. 23 милиона лева е инвестицията ни в 63 олимпийци. Спортният министър Свилен Нейков обяви, че спечелването на 5 медала е добра възвращаемост. Малко над 4 милиона за медал. Ние обаче сме 3 пъти под това ниво. 2 истински медала срещу 3 тиквени. От счетоводна гледна точка губят се някъде около 12 милиона лв. Някой ги е изял без да си свърши работата. Всуе. Отговорността е персонална - на всеки един провалил се щаб. Правителството осигури една четвърт по-голям бюджет в сравнение с предишната олимпиада. А медалите – по-малко. Следователно...

    Спортът в глобалния свят е колкото бизнес, толкова и политика. Приобщават се враждуващи лагери към една обединителна кауза - вместо бомби гърмят рекорди, вместо кръв, лее се пот. Зрелищата забавляват тълпата, има  хляб за дребните търговци и за едрите корпорации. В спорта обаче си има обективни закони - един печели, друг губи. Като например  България днес.  2 истински медала срещу очаквани 5. Това е като

 да платиш кило сирене, а да получиш 300 грама.

    Прекарване.

     Малко боли, после се свиква. С времето и срамът избледнява. Пък и като се направят няколко сметки, стигаш до извода, че и без медали се живее. Благоденстваща Швейцария има само 4 медала. И какво, да не би шоколадонаселението там  да си изгризва ноктите от яд? Преди 30 години удряхме в земята швейцарците по олимпийски отличия, това обаче не им снижи стандарта, нито увеличи нашия.

    Не е толкова зор да сме комплексари и да компенсираме чувството си за малоценност със спортни отличия.

    На гол тумбак чифте медали!

  Великобритания при население от близо 60 млн. души, е третата по медали в последното класиране - 65 отличия общо. Бюджетът за олимпийците й е около 220 000 000 евро годишно. Мощна икономика, мощен бюджет. Високо самочувствие.  Французите, които спечелиха общо 34 медала, хранят 333 олимпийци  с приблизително колкото нашия бюджет за 63 олимпийци, но това са само държавните им пари. Там по частен път се финансират талантите и след това се печели от техните постижения.  Та французите като имат близо два пъти по-малко медали от стародавните си врагове англичаните да не би да имат по-малко самочувствие? Да не би да живеят по-зле?

    Медалите извън спортните страсти нямат особено значение в националния живот.  Те

 са една символика, без която може.

    Е, хубаво е да си победител. Най-добре на три морета. Но още по-добре е задникът ти да е здрав, дори и когато си без гащи.

    Пък и ей го де е Рио след 4 години. Там ще им скъсаме шортите на всички!

    Истина ви казвам!

Милен Милушев