3081mi

http://milenmilushev.blogspot.com/

Негово Величество Пазарът срещу Негово Нищожество Човекът

- Мирослав Найденов опитва да имитира император Тиберий

Натискът на министър Мирослав Найденов търговските вериги да замразят цените на 10 основни храни се счита от експертите за непазарен, но е с някакъв Коефициент на полезност. След кризите с великденските яйца, бензина, тока и т. нат. до плюс безкрайност това е поредният  опит да се даде глътка въздух на потребителите.

     И те душа носят, мама му стара!

    Защото освен Негово Величество Пазарът на тази земя съществува и причината за появяването му Негово Нищожество Човекът.

    За предишните ценови метастази причините бяха в путиновия газ, после в арабската пролет, в харема на Муамар Кадафи, в ядрената програма на Иран, в дълговата криза... Сега пък сушата в Щатите вдигна цените./ Сякаш на 3 август 2012 г. се събудих в ерата на Тато./ Твърди го експертът от Института по пазарна икономика Николай Вълканов. Аз обаче имам една причина да не му вярвам. И тя е, че от 46 години ги слушам тия лакърдии. С вариации , разбира си, при комунизма и капитализма.

    През последните 20 години оцеляваме в бруталната истина, че Пазарът не е панация. Вече боде очите. Стихията на разюздания Пазар е разрушителна. Смъртоносно ненаситна.

    Този дзвер поглъща всичко, което му попадне в пастта. И когато сдъвче конюнктурата, почва да дъвче и собствената си абстрактност. До пълно самоизяждане.

    Вижте го -  стихийният Пазар си създаде нови неконтролируеми монополи, международни картели, бетонира Черноморието, погълна градските градинки, унищожи малкия  и средния бизнес за сметка на веригите и трансграничните корпорации. Свободният пазар изяде надеждицата на   българина от Перестройката, че свободата, предприемчивостта, трудът и талантът ще му донесат просперитет.

    Ядец! Свободният Пазар, без ефективна регулация, донесе

икономическа робия не по-малко жестока и мъчителна от милиционерско- идеологическата при комунизма.

   И здравеопазването се превърна в сатанински рекет. Нямаш пари- умираш.

    Затова всеки човешки опит да се въздейства възпиращо на дебелочревната абстракция Пазар заслужава адмирации. Мирослав Найденов може и да не е прав, ала някой по някакъв начин трябва да стопира апетита на всепоглъщащото чудовище.   

   Хората са по-важни от Печалбата.   

    Пък и защо да не е нормален административният натиск на държавата    върху Пазара в противовест на корпоративния натиск на корпорациите? И

олигарсите използват крайно непазарни методи за въздействие на Пазара,

оттам и на политическото статукво.  Чрез подмолен икономически ресурс се повишават  предизборно цени. Компрометира се уплавлението и хоп, смяна на лобитата.  Прави се, за да дойдат на власт  падналите от власт, защото са паднали отвисоко, дълго са летели и много са огладнели. Пък и колкото и да е странно,  има още за грабене. Като земята на хората например.  Милионерите зърнари уж венцехвалят свободното предприемачество, ала не искат да изкупуват парцели по пазарни цени. С подкупи  мотивират общинските поземлени комисии по административен път да окрадат собствениците. Прокарват противоконституционни правила да се обявяват недекларирани частни имоти за служебно ползване с явното намерение скоро да се направи противоконституционна комасация и хубавите парцели на обикновените хорица да бъдат своеобразно национализирани. Повече от половин век след 9-ти се септември. Ето как пазарни субекти въздействат на Пазара чрез непазарни методи с цел печалба. Защо обикновените хора да няма право да  защитят интересите си чрез своите представители в държавната администрация?

    Опитът на министър да замразява цени може да изглежда  инфантилно начинание, но е полезен за психомоториката на обществото. Защото съществува и отчаян вариант за отпор на олигарсите и монополите- революционният.

    Умните богаташи  са го разбрали преди хилядолетия. 123 години преди Христа император Гай Гракх въвежда

първите фиксирани цени за хляб и зърно за плебса в Рим.

На това се основава мира и възхода на Римската империя. Император Октавиан  Август налага свободния пазар на древния свят, ала нито той, нито наследникът му Тиберий позволяват на пазарната стихия  да изяде Първия райх. Завладеният Египет е бил лична собственост на императора, но е бил използван и като социално министерство. Оттам са идвали доставките на зърно, които са хранели 200 000 социално слаби римляни. Още Тиберий е почнал борбата с ненаситния търбух на олигарсите. Той насърчава средната класа и използва държавната си власт , за да ограничава растежа на разрешения частен бизнес и създаването на монополи в империята. Достига дори до някои сме- хотворни от наша гледна точка рестрикции върху лукса. Ала това се е посрещало благосклонно от широките нардни маси и е играло фрустрационна роля. Императорът е забранявал примерно да се севира цял глиган, защото тази демонстрация на охолство била излишна.  Първият райх съществува хиляда години, защото и в ерата на гладиаторските борби умната власт е мислела за хората си. Дори за робите си. Регистрирали са се при цензор и ако бъдат отписани там и станат свободни граждани, са имали права дори да заемат публични длъжности. Така дори на робите са давани надежди за свобода и основания да спазват правилата.

    А ние, Наше Нищожество Човекът, днес, повече от 2000 години след Христа, какви надежди и основания да спазваме правилата имаме, след като сме родени в повишаващи се цени, живели в повишаващи се цени  и умиращи от безкрайно повишаващите се цени в името на Негово Величество Пазарът?

  

    Милен Милушев