Имал, значи, дупе президентът
Да гледаш Синята идея, хартисала гола голеничка сал по един памперс, е все едно да зяпаш напусналата СДС Надежда Нейнски как вари компоти пред луксозната си евроквартира в Брюксел. Болезнено е някак да си свидетел на чак такова позорище. Особено, след като „сини легенди” бламираха подмолно кандидатурата на Петър Стоянов за конституционен съдия.
Грешка.
Ако някой беше идеален за Конституционния съд, това е Петър Стоянов. Защото е надраснал партийната тангента. Защото е школувал цял президентски мандат държавничество. Ако Първанов и Желев бяха юристи, и те щяха да са идеални за конституционни съдии. Но и тях нямаше да ги преглътнат партийните главанаци от вси страни.
Утешителното е, че не сме останали без личности. В края на октомври тази година ние осъмнахме с истински президент.
Разгеле.
Дотогава мъжът на Юлияна Плевнелиева беше държавен глава. И изведнъж хоп... Росен Плевнелиев показа, че е избран на този пост. Че е жив. Че е в час. Демонстрира държавнически мащаб като лично пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле даде червен картон на македонстващите „македонци” в Скопие. Най-сетне български държавен глава възропта официално пред света срещу пладнешкия грабеж на българска история. Срещу опитите на антибългарската върхушка в Македония да сатанизира българската държава включително и с обвинения в антисемитизъм 80 години след края на нацизма. Музей на холокоста издигнаха в Скопие, за да вменяват вина на българите и нашия цар Борис 3 Обединител, че сме спасили 50 000 евреи, но не сме помогнали на 11 342 от Новите земи да отърват Треблинка преко барутната воля на Фюрера!?...Все се питам защо въпреки примера, който сме им дали, македонстващите македонци не са се противопоставили на Хитлер в онези години на стомана и смърт?
И Плевнелиев ги пита нещо подобно, но на дипломатически език. Говори за добросъседство и разбирателство. По същия начин реагира и на клетвата на Венета Марковска. Държавнически пое отговорността да я бламира в името на кристално чистото реноме на Конституционния съд. Мъжка постъпка, която му коства искания за импийчмънт.
Имал, значи, дупе нашият президент!
Не е само мъж на жена си.
Така отговорно постъпи навремето и Петър Стоянов, когато трябваше да дадем рамо на НАТО при атаките срещу бивша Югославия. Клеха го, но беше държавнически прав. Отговорно постъпи и Първанов, когато трябваше да се запази мира при щурма срещу парламента през 1997 г. Тогава имаше СДС. Имаше Вяра, имаше и Надежда. Днес ни остана only Хубаво Наде без партия, без Вяра и без Надежда за електорална любов. Останаха ни и Конституционен съд без Петър Стоянов, и Синя идея без седесари...И от вси щурмоваци хартиса сал един доматен силовак срещу днешния парламент. Завалийката Николай Колев – Босия, вечният дисидент.
Остаряваме фарсово някак, неусетно почти...
Милен Милушев
