вторник, 29 януари 2013 г.

Време е за малка ядрена аварийка

Време е за малка ядрена аварийка
- Налага се широка коалиция- всички да могат да крадат в честна конкуренция

    Натрапчивата показност на опита за екзекуция на Златко Баретата пред Съдебната палата ден след референдума доказва търсене на обществен отзвук на всяка цена. Дори на международен отзвук на всяка цена.
     Октай Енимехмедов би всички рекорди с холивудския си разстрел на Доган. Сега обстрела на Баретата, придружен с палеж на сграда за заличаване на следи, сякаш е изваяно от сценарния екип  на сериала „От местопрестъплението”. Комай целта не е убийството на всяка цена на мафиота, а по-скоро

 на всяка цена вдигане на максимален медиен шум.

    Пред сградата- символ на правдата, на пъпа на столицата, посред бял ден. Това няма как да не обиколи световните информационни агенции. И да не ни изцапа.
     Преди реферундума Октай Енимехмедов взриви с газов пистолет информационната среда. След референдума, точно когато ще се гледа неговата мярка за неотклонение, пък 4 куршума в тялото на мафиота Баретата и куршум в неговия бодигард Атанас Атанасов отново разстреляха информационното русло.
    Ни миг покой.
    Убеден съм, че такива профита като килърите на Златко могат да го очистят далеч по-ефективно в закътана среда. Това е и по-малко опасно за тях. Защото покушение пред Съдебната палата е по-рисково и при всички случаи задължава службите да проведат крайно интензивно разследване. Поръчителите и килърите рискуват повече.
    За да отправят знак.
    Посланието е: мафията владее положението, не институциите. И още- ако не го бяхте съдили, нямаше да берете сега ядове. Скандалите верижно се провокират и контрирането им става все по-мъчително. Овладяването на обществените напрежения е все по-трудно дори за такъв демиург на омайването като Бойко Борисов.
    Референдумът сложи някаква запетайка на един обществен дебат. Изпусна се социална пара, големи прослойки и почти всички партии почувстваха някакво облекчение. Макар и за кратко. Управляващите овладяха ситуацията във ВМЗ Сопот, извадиха от задния си джоб пари за заплати, осигуриха поръчки за работа. Дори премиерът се сдобри с жената със златните пръстени, която се опита да го разплаче с пратка лук. За удовлетворение на разбунения покрай референдума електорат  Бойко Борисов уволни спорния министър на образованието Сергей Игнатов и мразения  шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Постигна се някакъв емоционален баланс у електоратите и бум- атентат в сърцета на Съдебната палата.
    Нов шок.
    Тревожност.
    Страх.
     Подобна бе и дисхармоничната история с Октай Енимехмодов. Доган си подава оставката, настава всеобщо облекчение, отварят се врати за преговори с ДПС и дум- планетарен скандал с газов пистолет и уникален линч пред тв камери. Скандал до Европа, Галапагос  и назад.
    Сякаш у нас спокойното русло на живот е забранено. И някой си прави експеримент за прага на българската търпимост.
    Подобна   екстремност взриви и лятото на 2012 г. Вместо да се наслаждаваме на тенообразуващия процес на германките по плажа бомбата в Сарафово ни прати в окото на бурята на терористичните скандали. Та до ден днешен.
    Скоро сценаристите на общественото ни битие ще оставят сценаристите на тв сериалите без хляб. С наближаването на изборите ще става все по-екстремно. Няма да се учудя, ако някой опита да палне фитила и на АЕЦ Козлодуй. Една малка ядрена аварийка ще олицетвори днес прастария слогън на ленинската пиар стратегия:     Колкото по-зле, толкова по-добре.
    Преведено на човешки език ни се казва: Време е за широка коалиция- почти всички партии на масата, почти всички да могат да крадат в честна конкуренция.

Милен Милушев

петък, 25 януари 2013 г.

СС-практиките на НСО

 СС- практиките на НСО
- Националната служба за охрана бе обвинявана и за убийството на Андрей Луканов

    Уволнението на двама офицери от НСО заради провала на службата с охраната на Доган, когато Октай Енимехмедов го атакува необезпокояван с газов пистолет, е вторият позитивен резултат от гротеската в НДК миналата събота. Тази служба плаче за тотално реформиране. И преди всичко за морално-етично  преформатиране на кадрите й.
    За последните над 20 години охранителите от НСО си спечелиха славата на държавни мутри. Действат без закон и винаги са над закона. При погребението на Ванга през 1996 г.  например  шофьор от НСО уби жена и ... бе оправдан. Сетне многократно кортежи на службата изтласкваха коли на почтени граждани от пътя, предизвикваха катастрофи, материални и физически увреждания и винаги оставаха ненаказани. Даже КАТ от солидарност към пагона по правило пише глоби на жертвите на НСО.
    Тази служба бе обвинявана и за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов. Тогава висшите преторианци си измиха ръцете, като стовариха отговорността върху разстреляния- той бил освободил от наряд частния си охранител, за да му е по-удобно на килъра?! Луканов може да възрази, разбира се- чрез сеанс с викане на духове. Това обаче не е предвидено в НПК и няма как да мине за легално свидетелско показание.
     Служители на НСО обгрижваха мафиотски структури и дори ставаха лични охранители в извънработно време на знакови лица от подземния свят като наркодилъра Клюна и измамника Боби Цанков.

Привилегията да си преторианец на властта

 се осребряваше чрез държавния бюджет /само за охраната на едно лице от ранга на партиен лидер годишно отиват 2 млн. лв./, чрез частни охранителни структури в сивата икономика и чрез безогледна търговия с информационна логистика.
    Когато Борисов дойде на власт, принуди НСО поне понякога да спазва Закона за движение по пътищата.  Сега , след гротеската в НДК, дойде време привилегированите служители да почнат  да носят и отговорности.
    Публично. Официално. Като уволнения заради Октай Енимехмедов полк. Георги Райков. Без значение, че полковникът възразява. Може и да не е само той виновен за трите дръпвания на спусъка до главата на партиен лидер, но службата трябва да екстраполира Кодекс на честта-

първо е отговорността, после е привилегията.   

    Знае ли някой данъкоплатец как НСО си подбира кадрите днес? Не официално, а реално. Използват ли се все още СС- практиките за изискване на т. нар. Аненпас- свидетелство за чист произход. При Химлер се е търсел чист генетичен произход, при комунистите- чист партиен произход, а при нашенската демокрация- чист приятелски произход. Само „наши хора” ли се назначават или се прилага принципа на качеството?
    Т. нар. елит на прехода може и да е имал изгода средностатистическият служител на НСО да бъде държавна мутра- як и верен слуга на властта над закона. Обслужващ персонал. Момче за мръсни поръчки. Пък и излиза без пари- работи за  малцинството, но плаща мнозинството. Хитро. Щом тази служба е действала без нарочен закон повече от 20 години, значи е имало причина.
    Сега обаче новият елит има нужда от компетентна и отговорна Национална служба за сигурност. Защото на сцената вече имаме количествено натрупване, логично водещо да качествено изменение – „танковете да дойдат” /реплика на председателя-президент Петър Младенов/, отрова в президенството при Желев, пистолет, убил ексминистър-председател, бомба пред дома на ексминистър-председател /Костов/ и  газов пистолет до черепа на партиен лидер, който не е гръмнал...Засега.  Логично е да очакваме на политическата сцена да да изиграе ролята си и ...гранатометът например?!
    Който като трепе, не подбира.

   
Милен Милушев   

понеделник, 21 януари 2013 г.

Линч


Октай разстреля мита за Доган
- Либерално-демократичният линч приземи Сокола завинаги

    „Либерално-демократичният” линч над шегаджията, стресирал Доган с газов пистолет на конференцията на ДПС в събота, би бил поносимо отвратителен, ако не беше придружен с нещо като опит за сексуална гавра. Свалянето на гащите на паднал човек, когото тълпа партийци рита, минава в графа „трансживотинско начало”.
    Остава в подсъзнанието на хората и дълбае разделителна пропаст между тях и партийните изчадия.
    Сдалият властта в ДПС Ахмед Доган не печели дългосрочно от съботната гротеска. Похвалата на Бойко, че се е оттеглил като герой е перфидна ирония - хвалят този, който не представлява заплаха.
    Вече.
    Истината е, че Борисов с политико-икономическата си дейност принуди несменяемият лидер на ДПС да се оттегли в сянка. Откакто босът на „Ипон” стана фактор в политиката, почна да подрязва крилата на Сокола. Икономически, електорално, идеологически. Доган загуби близо дузина общини, загуби Касим Дал, Корман Исмаилов, загуби морална подкрепа сред свои след самоубийството на Ахмед Емин, загуби уважението и на  чуждите заради ненормалния си начин на живот. Не защото е мюсюлманин, а защото стана арогантен олигарх.  

Стъпваше на сопол разстояние от земята.

Така и не прояви елементарно уважение към системата, която го направи фактор в държавата - не ходеше в парламента, сякаш му е под нивото. Репчеше се, че раздава шутове и еврофондове, пътешестваше с яхти,  га че е император на три Велики Българии едновременно. Ала така и не успя да се провали. Най-големият му плюс е, че не позволи на Турция да управлява ДПС. И в прощалния си доклад атакува известния с неоосманизма си турски премиер Ердоган. Само

заради тази позиция Сокола заслужава уважение като цялостен политик.

Както и защото сдаде поста си на Лютви Местан. Учебникарски пример за европеидно поведение.
    Точно, когато се очаква да загуби  гласове на изселници и още общини в България, като Силистра например. Че дори и бастионът Кърджали почна да му се изплъзва.   
    Разликата между бивш и настоящ е съществена. Лютви има душа на учител, какъвто е и бил. Семеен типаж. Възпитан, учтив, с излъчване на елегант, а не на парвеню. Великолепен оратор и страстен парламентарист. Все още не се е оял и с него може да се комуникира. Веднага Бойко му хвърли въдичка за разговорка. Видим недостатък обаче му е изпадането в истерии понякога. Като например когато сбърка къщата на Първанов и се озова най-конфузно в резиденцията на Борисов по време на президентските избори. Тогава официално лъснаха задкулисните договорки с БСП за подялба на властта.
    Може и да е кукла на Доган, но ще е до време. Въпреки че Сокола ще го финансира. /Безспорно е, че с това ще се занимава бившият лидер отсега нататък. /
    Връщане на бял кон за Ахмед Доган няма да има. Гротеската, която му спретна младият мюсюлманин Октай Енимехмедов,  го приземи завинаги. Младежът спечели симпатиите на всички електорати.
Протестът му се оказа по-ефективен от всички замеряния с домати на парламента, от всички зелени акции на еколози, урбанисти, биоселяни и глобално неориентирани зевзеци.
    Енимехмедов, въпреки криминалното си досие, обедини населението. Не с газовия си пищов, не с налудната си постъпка. А със страдалчеството си да бъде бит зверски от тълпа партийци. Партийци  му сваляха гащите, партийци искаха да го убият с разчекване, като в предпещерната епоха.

    Дребни партийци, жадни за власт и облаги, бият красив беден студент, заплашил с пистолет партиен олигарх.

Това остава в колективната памет на всички електорати. Там нейде в подсъзнанието, което ръководи постъпките.
    Жертвата е младежът. Героят е младежът. Без значение какви ги говори председателят на Европейските либерали и демократи Греъм Уотсън. Каквото и да плещи, не може да убеди света, че линчът, придружен със сексуална гавра, е либерално-демократична ценност.
   Разбира се, че партийците, които ритат поваления на земята български народ и му свалят гащите вече 24 години,  заслужават пистолет в слепоочието. Макар и газов.
     Нещо трябва да стресира тия трансживотински изчадия. Да си спомнят, че майка хуманоид ги е раждала да служат на хората.
     Ето с това простичко послание Октай Енимехмедов разстреля мита за всевластния Доган без да му е гръмнал пистолетът.
   

Милен Милушев
    

понеделник, 14 януари 2013 г.

Леа Коен- от музикологията до бизнеса...


 Леа Коен- от музикологията до бизнеса с антисемитизъм

- В Скопие правят пари  от Холокоста и от антибългаризма, както у нас циганските барони богатеят от интеграцията на ромите

Всички знаем, че бракът е вид бизнес. Както и борбата с педофилията, зоофилията, семейните насилия и безкрайната интегрирация на циганите... В бизнес се превърна и  антисемитизмът 70 години след краха на Холокоста. Доходоносно занятие стана и антибългаризмът в Скопско. Доказва го шеметната пиар кариера в тази област на бившата дипломатка, директорка, музиколожка и писателка Леа Коен.
      
                          СЛЕПЦИ С ОЧИ
    Експосланикът на България в Белгия, Люксембург, ЕС, НАТО, ЗЕС, Швейцария и Лихтенщайн - Леа Коен,  шокиращо се излюпи в духовен план в нещо като ... незаконна правнучка на Василий 2 Българоубиец. В едно духовно родословно дърво ги конституира  общ генетичен корен - антибългаризъм на македонстваща основа.
          Например византиецът от Македонската династия Василий 2, който е бил сгоден в края на 10 век  за принцеса от рода на българския цар Петър 1, през 1014 г. физически ослепява 15 000 войници на българския цар Самуил, за да му завладее царството.
    А българката Леа Коен пък, която твърди, че е от 8-ми еврейски корен - бегълци от Ерусалим след разрушаването му от римляните през 1 век, и чиито прадеди са били приютени по нашите земи и им е позволено да основат колониите Коенините в Македония и Южна България,  в 21 век се опитва да извади очите на 7 милиона българи /и на света/ за нашата история.   
     Причината - понеже цар Борис 3 Обединител, митрополитите Стефан и Кирил, зам. председателят на парламента през 1943 г. Димитър Пешев, членът на ЦК на ВМРО тогава Владимир Куртев и българският народ, спасили от смърт близо 50 000 евреи, но не съумели да отърват  11 343 евреи от Македония  и Беломорието от депортация.

И децата знаят, че  обвинението е несъстоятелно, но се използва за черен пиар срещу България, като например филмовата кал „Трето полувреме”.

   Възможно ли е било българската държава да се противопостави  на завладялата половината свят германска военна машина? Митрополит Стефан се опитва да нахъси царя да спаси и евреите в Тракия  и Македония. Отговорът на Борис 3 е: „Вързани са ми ръцете.” Тези територии са „Unter Bulgarishe verwertung”, под българска администрация, но хората там нямат българско гражданство и е невъзможно София да доминира над Вермахта в условията на една реалполитика.
                       ИЛЮЗИИ И РЕАЛИИ
     Българката Леа Коен, чиито баща Пепо Коен е спасен тук от сигурна смърт в нацистки концлагер, изненадва с участието си в кампания у нас и по света за вменяване на несъществуващи вини и денационализация на българското съзнание в Македония!? Коен директно заявява: илюзия били историческите български територии, признати за такива от великите сили през Средновековието, от документите на Османската империя, от Цариградската посланическа конференция  от 1976 г., от Сан-Стефанския мирен договор /19 февруари - 3 март 1978 г., от Крайовската спогодба /7 март 1940 г./... Нея ако питате, Петко Славейков не е издавал в. „Македония” още преди Освобождението. Нея ако питате, не съществуват Левски, Раковски, Ботев, Яворов, Стамболов, Батемберг, Фердинанд, Цар Борис 3 и народът български със справедливите си идеи за обединение на българското национално пространство в една държава. В безспорното българско етнокултурно единство на Добруджа, Мизия, Поморавието, Тракия и Македония. Това единство, дори да не е санкционирано от монолитен държавен организъм, продължава и днес на духовно ниво.
Същината на това пространство – the essence, от Белград, Браничево по Дунава до Черно море и Одрин, от дунавската делта до Бяло море и планините на днешна Албания не е институционална, тя е етно-културна. Светът се е развил, съществуват други държавни реалии, но това не отменя българския наратив.
   
Леа Коен отрича справедливостта на Балканските войни -

 единствената кауза в нашата най-нова история, обединила целия  народ - българи, евреи, цигани, мюсюлмани, арменци и прочие... Всички мрат по фронтовете, за да се освободят поробените нашенци от Османската империя.
    Колкото и да е странно, извъднъж възпитаничката на Музикалната академия в София почна да се подиграва с военните маршове „Шуми Марица” и „Велик е нашият войник”. Най-голямата болка, която може да споходи една нация - да й бъдат ампутирани територии и да й бъде изличавана културата чрез геноцид, за Леа Коен внезапно стана повод за ирония. Националната ни болка била войнолюбие. По тази логика войнолюбиво начинание би следвало да е и създаването на държавата Израел, в която военни маршове учат дори и жените с немузиколожко образование.   
                            
                             МОЛОХ СЪЗНАНИЕ
    Сякаш фамилията на Леа от 2001 г. насам не е Коен, а Молох /западносемитско езическо божество, на което са принасяли жертви-деца/. Днес със садистичен плам тя обяснява как във Франция след края на Втората световна война са били разстреляни 30 000 колаборационисти, как французойките, общували интимно с германци, били стригани нула номер, а на Балканите такива ги пребивали с камъни, как едва се отървали от линч Морис Шевалие, Едит Пиаф и Коко Шанел, спасена лично от Чърчил.
    Оказва се, че голям кахър мори писателката Леа Коен, за това че комунистите разрешили на талантливия Симеон Радев да напише мемоарите си. В тях той бил отделил незаслужено сериозно място за българския цар, осъществил българския национален идеал, макар и за кратко.
    Коен, която уж държи на историческата прецизност и се кланя на детайлите в историографията, се възмущава как така комунистите издали „Дневника на Богдан Филов”. Това че те са словесен артефакт нея не я интересува. А самата тя цитира свидетелствата на Чърчил. Значи думите на морския офицер са исторически факт, а думите на археолога не могат да бъдат исторически факт?
    Моите почитания, но ние можем да оценяваме фактите както преценим, ала не е нормално да ги лишаваме от иманентност.
     Поредното доказателство за особеностите на хуманизма на Леа Коен е отношението й към мегаломанските идеи на Людмила Живкова за ново царство на духа, разума и културата. Те, според уж алтруистката Коен, са достойни за осмиване, понеже  обслужвали каузата ... Велика България на духа.
    И какво й е лошото на каузата? Расизъм ли има там, антисемитизъм, ксенофобия, войнолюбие, нещо което причинява страдание и смърт на македонстващите българи от Скопско ли?...
    На Леа Коен вече й пречи и Гергьовден. Военният ритуал бил войнолюбие. Трябвало някой военен министър  да го отмени!? Горкият Свети Георги! И той го закъса покрай македонстващото пиар аплоа на ексдипломатката.
    Пречи й и Учителят Дънов!? Той пък бил чудодеен цяр срещу исторически уроки, каквото и да значи това, ама задължително ще да е нещо негативно. Но едно от най-удивителните й твърдения в прословутия й „Апокриф за цар Борис 3” , публикуван в сп. „Биограф”, е, че монархът е... военен престъпник!? Или поне кандидат за военен престъпник.
    Защо?
    Понеже държавата България не е пратила нито един войник на  Източния  фронт и понеже не сме изстреляли в онова барутно време нито един куршум срещу руснаци, американци и англичани?
     Меко казано,  шизофренно твърдение.

                                   ШИЗО ПРАКТИКИ
    И не е само едно. Както Коен обвинява Борис 3 Обединител, че е антисемит и не е спасил евреите в България, така и го оневинява: „...Филов, Севов и Михов плащат с главите си за решения и действия, вземани солидарно с него /става въпрос за Борис 3, б.а./ и ВИНАГИ ПРИ ВЪРХОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА НЕГОВАТА ДУМА” Е, как така царят винаги има върховната дума, пък при спасяването на евреите я няма?
    Нонсенс.
    Както и следващият нейн цитат:

„Не може да се каже, че Филов и Борис 3 са идеологически антисемити”.

    Като не може да се каже, защо ги клейми точно във времето на създаването и разпространението на антибългарския македонстващ филм „Трето полувреме”? Класически черен пиар, ослужващ днешната власт в Македония. Явно само с една посланическа пенсия не се живее.
    Сама се опровергава. Тя обяснява в своя „Апокриф” как  лично царят се застъпил за Дора Габе, за проф. Йосиф Фаденхехт и за съпругата - еврейка на Александър Малинов -  да не бъдат изселвани по Наредбата за изселване на евреите. Ерго... Какъв е изводът?
    И накрая, като илюстрация на раздвояващото се съзнание на Леа Коен  се явява собственото й признание, което влиза в категорична опозиция с обвинението й, че царят не е спасил евреите: „...и може би заради слабостта и съмнението на царя това не се е случило /става въпрос за депортацията, б.а./”
    Е? Какво като е имало слабост и съмнение? Крайният резултат е важен. И царят участва във величавия подвиг на българите да бъдат спасени около 50000 евреи от сигурна смърт.
   Факт!
    Исторически факт е и изказването на един от главните организатори на Холокоста Адолф Айхман пред съда в Ерусалим: „Царят /има предвид Борис 3, б.а./ саботира нашата политика спрямо евреите в България”.
    Коен обвинява монарха, че имал връзка с  Хитлер. Че с Хитлер са имали отношения и Невил Чембърлейн, и Едуард Деладие, и Сталин, и Чърчил /уговарян е от Хитлер да атакуват Русия заедно/, и Рузвелт,  и всички държавници, на които се е налагало по силата на своето служебно положение да контактуват с германската администрация тогава.
     Обвинява Софийския университет, че е бил средище на националсоциализма в България, въпреки че у нас тогава няма нито една реалнодействаща националсоциалистическа партия, нито една реално действаща националсоциалистическа институция.
    Стигматизира археологическите занимания на проф. Богдан Филов и изобщо науката археология като нещо фашистко и зловредно. Ако думите й са верни,  би следвало да заличим от световната култура и откривателя на Троя и гробницата в Микена Хайнрих Шлиман. Както и активно подкрепящия го английски министър-председател Уилям Гладстоун. По мерките на Коен тяхната дейност би следвало да се квалифицира като националсоциалистическа, а защо не и антисемитска?!...
    Софийският университет бил средище на националсоциализма в средата на 20 век, твърди Коен, но не спира до тук.

И в 21 век за нея  СУ си остава антисемитско гнездо,

и громи тя с пиарски хъс всичко българско и родно. Пише открито писмо до проф. Светлозар Игов по повод негов литературен труд, явно възмутена, че не е възкачена на писателски пиедестал. И  в гнева си,

 обвинява литературката  проф. Милена Кирова от СУ в антисемитизъм

заради спомената от нея фраза по адрес на писателя Амос Оз: „...еврейска кръв, пари и съдба”. Това според Коен е философска измишльотина на класическия антисемитизъм. И то в периода на предлагането за Оскар на антибългарския  филм „Трето полувреме”.

И в трамвая да  настъпиш Леа Коен ще те обвини в антисемитизъм.

    В любов да й се обясниш днес, пак ще те изтълкува като антисемит, защото най-вероятно имаш мръсно подсъзнание как да я сексуваш.     
    Каква й е болката на тази изявена интелектуалка? Тя е съпруга, майка, реализирана професионално. Галеница на съдбата и преди всичко на държавата България. И тя, и баща й, и предците й – Коенините, са галеници на днешното българско териториално и духовно пространство на Балканите. Прогонени от римляните в Ерусалим, прадедите й са намерили спасение тук сред траки, славяни, по-късно прабългари... Баща й Пепо Коен е бил в лагер, ако не се лъжа, в Еникьой, но не е изпратен за изгаряне в Треблинка. Спасен е и той в крайна сметка. И въпреки това не се опитва да спаси своите спасители, обвинени от народния съд в... антисемитизъм.
    Знаете ли как Леа Коен коментира народния съд, съдил спасителите на евреите, сред които и официалният инициатор на опасната акция Димитър Пешев, осъден на 15 години затвор за благородството си: „Процесът срещу антисемитите е гледан от 7 състав и е срещу служители от Комисията по еврейските въпроси. Този процес       
е доста странен.

Присъдите са твърде леки,

а по-голяма част от обвиняемите са оправдани, включително особено одиозната Мария Павлова, дясна ръка на Александър Белев, която се оказала братовчедка на Христо Кабакчиев.” /в. Жълт Труд, бр. 33, 2012 г./ Човек остава с впечатлението, че в 21 век дипломатката Леа Коен сякаш съжалява, че малко кръв се е проляла след т. нар. Девети. Малко й се виждат , че 20 от 43-мата депутати спасители на евреите, са осъдени на смърт,  6-има на доживотен затвор, 8 на 15 години и четирима на 5 години затвор.  Едва трима са оправдани.
    Толкова е странно, че човек се пита, абе тук да не би да мирише на пари? Само сребролюбието може да извади на бял свят подобни страсти. Уж се борим за глобален мир, пък сме жадни за още и още кръв 70 години след месомелачката Втора световна война?!   

                          СРЕБЪРНА ЛЪЖИЧКА
    Невероятно, но факт - Коен е недоволна и от ... посланичеството си. Въпреки че над 10 години се е подвизавала като висша държавна номенклатура. Та тя е израсла, живяла и живее до ден днешен със сребърна лъжичка в уста. Не се гнуси да се шири в дом в Швейцария, въпреки че там нацистите успешно са си скрили и препрали  парите, казва, че има къща в Испания, дом в България. Ръководи агенция „Арденте” уж за културен обмен. Но преди всичко, откакто не е част от българска дипломатическа мисия, г-жа Коен се е специализирала в обслужване на антибългарската политика на македонстващите елементи в скопско.
    Трудно обяснимо е, защото от българската държава е видяла само и единствено добро. Още при комунизма тя е висш номенклатурен кадър. Била е директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Софийски музикални седмици. Това са административни,

началнически длъжности, на които се възкачват само лоялни на режима чеда.

    Нещо повече, на Леа Коен през 70-те години на миналия век  й е позволено да учи в ...Холандия, в университета в Утрехт! На кого разрешаваха да учи на запад тогава? Само на кадри, лично одобрени от тогавашната ДС и Политбюро. Офицерът от ДС Красимир Райдовски твърди, че тя е била агент на тайните служби. Аз не знам дали е така, но при всички случаи е била одобрена като благонадеждна, за да й се позволи да прави началническа кариера, не просто творческа.
    След падането на комунизма тя отново е висша номенклатура. 1990 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. Подсигурила си е високата пенсийка и хоп- от 1991 та чак до 2001 г. е все посланик. От 1991 до 1993 г.- в Белгия, Люксембург и ЕС. От 1993 до 1996 г. е посланик в Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС. От 1997 до 2001 г. – в Швейцария и Лихтенщайн. Все в сърцето на Европа на най-престижните и сладки местенца.
     И докато е дипломат, успява да напише цели три романа- „Докато смъртта ни раздели” /1996-1999 г./, „Кратката вечност на Алма М.” /1997-1998 г./ и „Флориада” /1998 г./ Прекрасно, но страничният наблюдател се пита след като води толкова отговорни мисии и трябва да защитава интересите на България в толкова труден и преломен период как е намирала време да сътвори цели три романа за пет години? Сигурно между два коктейла и един прием е отхвърляла по някоя глава.
    Леа Коен ако питате,

и като допломат е страдала.

Било й тежко. През 1992 г. някой се опитал да я убие в резиденцията в Брюксел. Стреляли, докато приемала гости и две гилзи тупнали в краката й. Не е необходимо да си завършил в Симеоново, за да прецениш, че ако гилзи ти падат в краката, някой стреля по теб от упор. Сигурно ще да е бил някой престарял монархист, щом не е уцелил. Службите за сигурност обаче не се постарали да разкрият стрелеца.  Бре... Конспирация!

                                            ПАРАНОЯ В ПЕТАТА
    Коен, въобще,  се оплаква много от службите за сигурност. Следели я, не можела да диша свободно от тях в посолството. Затова по обед излизала в някакво скрито от службите кафене да си разговаря с някаква проститутка. Събирала материал за роман?! Че в свободното си време човек има право да прави каквото си иска е неоспоримо, друг е въпросът дали на посланик в Брюксел му прилягат такива срещи.
    Ала да се оплаква от службите за сигурност е повече от нелепо. Всички посолства по света, и български,  и чуждестранни, са бъкани с ченгета. Такава е спецификата на тази дейност. Става въпрос за шпионаж, контрашпионаж, неофициални мисии, опасни контакти, висш геополитически пилотаж... Между другото, н.в. цар Борис 3 Обединител ги е владеел до съвършенство тия хватки. В началото на 40-те в Швейцария е бил дислоциран представителят на Рузвелт – Алън Дълес, бъдещият директор на ЦРУ. С него нашият монарх е поддържал активни контакти и е опазил небето над България чисто. Едва след смъртта на царя на 28 август 1943 г. се решава страната ни да бъде срината с бомби наказателно от Англия и САЩ.
    Такива ми ти дипломатически лупинги се изпълняват в Швейцария, ала на Коен вероятно  й е тежало, докато ходи по приеми, да я следят разни ченгета да не й влезе трън в петата.
    Прави впечатление, че докато дипломатства, нашенката е миролюбива, възхвалява разбирателството. И изведнъж, когато изпада от държавната хранилка през 2001 г. и когато външен министър става не кой да е, а... прословутият евреин Соломон Паси /който, между другото, си скъса задника от работа и тича да урежда влизането ни в НАТО, тича при Кадафи да спасява българските медсестри, хвърча да ни вкарва в ЕС/ Леа Коен почва да фабрикува фалшиви обвинения към българската държава. Почва да я товари с несъстоятелни вини, да цапа велики исторически фигури, идоли, ритуали, празници ... Основната й мантра е как някакви  индивиди  спасили 50 000 български евреи, а цар Борис и като цяло държавата били виновни, че не сме били ударили два шамара на Хитлер и не  сме успели да спасим 11 343 евреи от Беломорието и Македония.
    А през това време, докато бившата родна дипломатка позиционира продуктово на световния имиджов пазар България като антисемитска държава, в същата тази страна освен Соломон Паси като външен министър, като вицепремиер се подвизава  Лидия Шулева, с отявлен еврейски корен. Баща й Богдан Шулев /Биджерано/ е председател на 1 състав на народния съд... После пък идва на власт Станишев, който също по майка има еврейски корен... Известно е и че и сегашният външен министър Николай Младенов има еврейски корен. Къде е пословичният антисемитизъм, който Коен вижда навсякъде в България - в историята, в институциите?
                                     ХРАНИЛКА
   Понеже го няма, го провокира. Трябва й антисемитизъм и тя тръби неистини само и само да разгневи някой да си изпусне нервите, да предизвика негативно отношение към корена й и хоп... Явяват се нужните за черния пиар исторически вини. Какво като антисемитизмът липсва в реалното житейско пространство, стига й да се развява във виртуалното. И ако не е достатъчно разпален, припалва го със словесен напалм. Вагони на БДЖ били откарали депортираните македонски евреи към Треблинка. Ами естествено, че БДЖ вагони ще наемат германците, удобно им е, няма да наемат френски вагони от другия край на Европа. Ама тия вагони като са минавали през Кюстендил българи са ги стопирали и са спасили няколко души с риск за живота си.
    Явно 70 години след краха на Холокоста тази трагедия може да се осребрява. Като няма държавна хранилка, почваш да се бориш с антисемитизма и това ти осигурява хонорари, спонсорство, някаква институционална закрила. Най-малкото дава ти поле за изява. Богати евреи от САЩ, Израел и целия свят, включително и от Германия, отделят пари, за да не се забравя негативния човешки опит. Градят се музеи, институти и покрай цялата тая дейност разни активисти се хрантутят.
    Германия, САЩ и Израел стоят зад вдигането на музея на Холокоста в Скопие, но те едва ли са го направили с цел той да бъде гнездо на антибългарска пропаганда там. Леа Коен просто се възползва предприемчиво. След като си е взела заплатите като директор по времето на комунизва  и като висш дипломат след 1989 г., защо да не гушне и допълнителен бонус от македонстващите идиоти в скопско? Защо да не ги

 обслужи орално с антибългарски естаблишмънт?


    Това е класически тип бизнес поведение на дребен предприемач. Един вид, сваляте ме от трапезата, не ми давате висша държавна длъжност, аз пък ще ви клепам пред света. Няма да се учудя, ако напише и апокриф за това как сме стреляли по папата, понеже сме от едно тесто с Ванче Михайлов, който пък като българин се е борил за освобождението на Македония.
   
Антибългаризмът в скопско е икономика.

     Използва се за овладяване на властта, която е  инструмент за печалба. Получават се дивиденти от Сърбия, за да се води определена негативна политика спрямо България. Властта позволява да се печелят пари от обществени поръчки и от откровени кражби. Печели се от хонорари за проектиране, изграждане и  поставяне на паметници - откровен грабеж на българска история. Цели научни институти живуркат на основата на антибългаризма, измислят се азбука, история, всякакви дивотии, за да се отграничи едно население от корените си. Вестници се списват, агенции работят - това са заплати, заетост... Цяла индустрия. Ако отпадне антибългаризмът в Скопие, хиляди хора ще останат без работа. Това е социален проблем. Като борбата с бездомните кучета. Ако решим проблема, как ще усвояваме пари от ЕС и какво ще работят ветеринарите и кучеловците?

                                         КАЛ
     Бизнесначинанието на Коен да печели  дивиденти от подобни каузи е модерно занимание. Навъдиха се безброй организации за защита на жените от мъжко насилие, на дъщерите от бащина педофилия, на животните от зоофили /дори в Германия закон приеха по темата, забраниха секса с животни/. И всички тези организации имат интерес да раздуват изрично скандали, да доизмислят и да провокират проблеми само и само да оправдаят съществуването си и да имат основания да изискват финансиране... Ето ти заетост, борба с безработицата.
    Безбройните фондации за интеграция на циганите действат по същата схема. Текат едни милиони за интеграция, въпреки че интеграция няма, но има цигански барони. Текат едни милиони за борба с антисемитизма, въпреки че реален антисемитизъм в България няма.
     Важното е да текат милиони.    
    Друго логично обяснение за метаморфозите на Коен няма. Хубава, образована, преуспяла жена, майка, съпруга, а се заровила в калта на историята и крещи: „Кал, кал!”
    То и кал има, ама ако не си извадиш главата от калта как ще видиш горда Стара планина?  

Милен Милушев

понеделник, 7 януари 2013 г.

Мисия "Чалга"

    

Конкурентоспособната „Чалга” срещу талибаните

-         Едни разсъбличат момичетата и ги окичват със силикон, други ги забулват и опасват с бомби

    Потното шкембе на чалга- кючекинята, чийто мъхест пъп сякаш крещи: „Месо, джолан на промоция”, в контекста на днешните Родопи и днешните еврофондове се пресътворява в знак на...цивилизацията.
Нищо чудно, че „Пайнер медиа” печели 3,2 млн. лв. финансиране от Брюксел по програма „Конкурентоспособност”.
    Чалгата е култ към насладата. Радост от отлично функциониращия храносмилателен тракт. Радост от перфектно функциониращата полова система. Радост от жизненонужната суетност на малкия човек.

Като пъха банкнота в деколтето на певицата малкият човек казва на света: „Голям съм колкото еврофонд!”

    Всеки има право на утеха. На 40-градусов бунт в бутилка.
    Ако рокът е бунтарската музика, чалгата е светската революция на Родопите, вече финансирана и от Брюксел. Чалгакючекът сваля килимявките, сваля чалмите, реже брадите. Конкурентоспособен процес. Той разгръща шкембето на преден план и ..., простете, телесните отверстия. Вулгарничко е, ама е за предпочитане пред бурките, никабата и камикадзетата.

Куклите барбита не умират в името на Аллаха, куклите барбита умират за... нови цици.

Вулгарничко е, ама е за предпочитане пред атентат тип Сарафово №2.
    Не очаквайте от момчетата и момичетата в Родопите, много от тях потомци на богомилите, принудени да приемат исляма, да отворят сърцето си днес за Клайдерман, или за Патрик Брюел, или за нещо по-нашумяло като Адел например.   Откърмени са с други ритми и червените им кръвни телца са many more the most. По-важното е, че тези хора не искат да бъдат консервирани в средновековни норми. Затова харесват чалгаджийките. В песните им се пее за секс, за пари, за марцедеси, не за „...майко, бъди твърда, аз съм джихад...”
    Ето това е конкурентоспособността на чалгата в началото на 21 век. За последните 20 години тя постигна повече от Националната служба за сигурност и всички националноотговорни партии. Тя разсъблича децата на Родопите и ги окичва със силикон, докато салафитите искат да ги забулят и окичат с бомбени пояси.
    Кое е по-малкото зло- изберете сами.
    Чалгата като религия на кръчмата се оказа комай единственият ефективен  способ за противодействие на ислямския фундаментализъм.  Процесът в Пазарджик срещу 13 имами, спонсорирани от „Ал-Уакф ал-ислям”, проповядващи антидемократична идеология, е крайно закъсняла реакция на държавата. От близо 20 години преди това певицата Камелия и нейните Пайнер-дружки между две ракии и три салатки омекотяват идеологическите уклони на орди проповедници на джихада, пълзящи из Родопите. Всеки концерт на чалга звезда в такива  изолационистки  хабитати, като например Рибново, отблъсква стотици момичета от бурките и дори никабите /изцяло закриващите  лицето забрадки/.
    Чалга културата налага агресивно-еротичен кич в облеклото, държанието и  светоусещането. Идолът е жива кукла Барби, силиконирана и полуразсъблечена, караща джип и подмятаща по някой лаф на английски, защото днес това е ... very fashion. Един

обикновен чалгаконцерт попарва усилията на десетки имами,

борещи се да консервират живота днес тук и сега в рамки отпреди 600 години.
     Чалга културата е не само отвореност на деколтето. Тя е и  отвореност навън към света, към хедонизма на живота. А това е най-върлата опозиция на всеки религиозен фанатизъм - и на ислямския, и на християнския,  и на будисткия.
На тези мили Айшета от Родопите в тийнейджърска възраст им се живее тук и сега. Те не искат да бъдат живи погребани в бурки и осъдени да жертват ендорфините си, за да се осъществяват само и единствено като биологични единици за разплод. Те подражават на своите идоли, показващи им живот в розово. Живот в лайфстайл макар и не във висшия клас А.   
   
На последния концерт на телевизия „Планета” видяхме Камелия като реплика на Мадона - по бикини, с нещо като гамаши, с кръст на шията и много-много ...месо. Посланието й е: „Кеф ми е да съм джолан, ще употребявам свободата си както си искам”. Безжалостен идеологем, по-страшен от куршумите на тюлените, застреляли Осама Бин Ладен. Защото момичетата я харесват. Момичетата й подражават. Те искат свобода и отграничение. Това което иска всеки млад човек.
     А в онези среди, като Рибново например, е малко трудно да наложиш културен модел от клас А - Клайдерман,  бизнесстил, артавангард... Родопчани са  хедонисти още от преди Орфей. Не случайно  митът за вълшебния музикант се конфигурира в сърцето на Свещената планина. И зверовете танцуват, когато Орфей засвири. Това е първичната музика. Тя не минава през интелектуален филтър на вековни натрупвания на ноти. Не градира с премисляне, градира със силата на звука, трансцеденталната повтаряемост и..., естествено, половите чакри - много секс.
    Only секс.
    Толкова е типично за първобитното изкуство, подчинено на култовете. Всички артефакти, изобразяващи разни богини на плодородието, са с гигантски гръдни обиколки.
    Веднага ще ме апострофират събратята рокаджии: „Ама защо тези деца ги интегрираме към цивилизацията чрез чалгата, а не чрез рока или валса?”
    Ами опитайте с рок и валс. Кой ви спира да  идете в Рибново и да забиете „Камбаните на ада”? Всъщност по-близо или по-далеч е  AC/DC от духа на джихада?

Милен Милушев