Време е за малка ядрена аварийка

Време е за малка ядрена аварийка

- Налага се широка коалиция- всички да могат да крадат в честна конкуренция

    Натрапчивата показност на опита за екзекуция на Златко Баретата пред Съдебната палата ден след референдума доказва търсене на обществен отзвук на всяка цена. Дори на международен отзвук на всяка цена.

     Октай Енимехмедов би всички рекорди с холивудския си разстрел на Доган. Сега обстрела на Баретата, придружен с палеж на сграда за заличаване на следи, сякаш е изваяно от сценарния екип  на сериала „От местопрестъплението”. Комай целта не е убийството на всяка цена на мафиота, а по-скоро

 на всяка цена вдигане на максимален медиен шум.

    Пред сградата- символ на правдата, на пъпа на столицата, посред бял ден. Това няма как да не обиколи световните информационни агенции. И да не ни изцапа.

     Преди реферундума Октай Енимехмедов взриви с газов пистолет информационната среда. След референдума, точно когато ще се гледа неговата мярка за неотклонение, пък 4 куршума в тялото на мафиота Баретата и куршум в неговия бодигард Атанас Атанасов отново разстреляха информационното русло.

    Ни миг покой.

    Убеден съм, че такива профита като килърите на Златко могат да го очистят далеч по-ефективно в закътана среда. Това е и по-малко опасно за тях. Защото покушение пред Съдебната палата е по-рисково и при всички случаи задължава службите да проведат крайно интензивно разследване. Поръчителите и килърите рискуват повече.

    За да отправят знак.

    Посланието е: мафията владее положението, не институциите. И още- ако не го бяхте съдили, нямаше да берете сега ядове. Скандалите верижно се провокират и контрирането им става все по-мъчително. Овладяването на обществените напрежения е все по-трудно дори за такъв демиург на омайването като Бойко Борисов.

    Референдумът сложи някаква запетайка на един обществен дебат. Изпусна се социална пара, големи прослойки и почти всички партии почувстваха някакво облекчение. Макар и за кратко. Управляващите овладяха ситуацията във ВМЗ Сопот, извадиха от задния си джоб пари за заплати, осигуриха поръчки за работа. Дори премиерът се сдобри с жената със златните пръстени, която се опита да го разплаче с пратка лук. За удовлетворение на разбунения покрай референдума електорат  Бойко Борисов уволни спорния министър на образованието Сергей Игнатов и мразения  шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Постигна се някакъв емоционален баланс у електоратите и бум- атентат в сърцета на Съдебната палата.

    Нов шок.

    Тревожност.

    Страх.

     Подобна бе и дисхармоничната история с Октай Енимехмодов. Доган си подава оставката, настава всеобщо облекчение, отварят се врати за преговори с ДПС и дум- планетарен скандал с газов пистолет и уникален линч пред тв камери. Скандал до Европа, Галапагос  и назад.

    Сякаш у нас спокойното русло на живот е забранено. И някой си прави експеримент за прага на българската търпимост.

    Подобна   екстремност взриви и лятото на 2012 г. Вместо да се наслаждаваме на тенообразуващия процес на германките по плажа бомбата в Сарафово ни прати в окото на бурята на терористичните скандали. Та до ден днешен.

    Скоро сценаристите на общественото ни битие ще оставят сценаристите на тв сериалите без хляб. С наближаването на изборите ще става все по-екстремно. Няма да се учудя, ако някой опита да палне фитила и на АЕЦ Козлодуй. Една малка ядрена аварийка ще олицетвори днес прастария слогън на ленинската пиар стратегия:     Колкото по-зле, толкова по-добре.

    Преведено на човешки език ни се казва: Време е за широка коалиция- почти всички партии на масата, почти всички да могат да крадат в честна конкуренция.

Милен Милушев