milenmilushev.blogspot.com
САЩ: Хитлер беше
прав
Идеята на САЩ за Трансатлантическо търговско-икономическо
споразумение с ЕС в първоначалния си вид е брилянтна модификация на базовата
теза на Хитлер „Войната е икономика”. Само че в обратна перспектива- за благоприличие
и по-голяма ефективност, разбира се: „Икономиката е война”. Съответно печалбата
е власт, инвестицията е инструмент за подчинение, а пазарът е възможност за конструиране на общоземно жизнено пространство
за една господстваща нация.
Това именно ще последва от
Трансатлантическото търговско-икономическо споразумение между САЩ и ЕС. Ако
бъде сключено. Защото основната цел на въпросното „партньорство” е защита на
инвестициите. На обикновен език това означава всички малки нации, малки пазари,
средни и малки предприятия да нямат никакви регулаторни защити за
съществуването си, за жизненото си пространство. Всички ще бъдат икономически,
социално и културно изядени от големите
риби- транснационалните компании, контролирани от САЩ със своя неограничен
финансов и логистичен ресурс. Естествено, след като акулите успеят да наложат
своите си правила.
Изборите и
правителствата няма да имат никакво значение
/не че сега
имат у нас/. Ще ги държат за фасада в ролята на инструмент за манипулация на
тълпата. Това е Трансатлантическото споразумение със САЩ. Икономическо
подчинение. Завладяване.
Модерно робство.
Обикновеният европеец става роб на пазара
на САЩ. Но не носи пранги. Носи мобилен телефон, чрез който да го следят и
контролират. И доят. Носи кредитна карта, чрез която да го следят и контролират.
И доят. Взима кредити от банки, чрез които не само го следят и контролират, но
и го ликвидират при необходимост. Междувременно
го доят с лихви.
Обикновеният европеец официално не строи
пирамиди, не гребе в галери, но всъщност това прави своеобразно, бидейки
потребител на пазара на САЩ. Той ще бъде принуден икономически да купува без
реална възможност за избор ГМО-царевицата им, ще бъде принуден икономически да консумира
хормонално обогатените им пилета, ще бъде принуден икономически да се видиотява
от гледане на американска телевизия. И за цялата тая принуда ще плаща принадената стойност на транснационалните
компании, чиито мениджъри ще си купуват острови и хапчета за лечение на рак,
както и хапчета против остаряване и смърт…
Ето ви сбъднатата мечта на Хитлер- арийците
управляват подхората и живеят като богове на земята. Само че в един модернизиран и благовиден
вариант.
Новата американска мечта.
Защита на инвестициите, неутрализиране на
регулациите и стандартите означава едно-
малкото
големи изяждат многото малки.
Друга основна теза на Хитлер, реализирана
успешно от америконацистите- хората са животни, казваше фюрерът, светът е
джунгла, по-силният изяжда по-слабия. Според САЩ излиза, че е прав. В конкретният модернизиран случай европейците
са потребители, Европа е пазар, по-конкурентоспособният поглъща
неконкурентноспособните.
Проста икономическа логика на войната в
модерен вариант. Кока-колата става граната, дънките са гранатомети, Макдоналдс
е мина, интернет е ядрена подводница, Холивуд
е атомна бомба, телевизията е биологична зараза. Тези на пръв поглед невинни и
полезни продукти и дейности всъщност представляват инвазия, модерен план „Барбароса”,
ако резултатът от тяхната употреба е подчинение и геноцид на нациите чрез
съсипване на националните икономики, националните доктрини, култури, местните
пазари, традиционния среден и малък бизнес. Трансатлантическото споразумение
между САЩ и ЕС означава монопол.
Монопол на САЩ.
Защото Европейският съюз е по-малката риба
и ще бъде изяден от по-голямата.
Давам прост пример. Паркирането в София.
Милите ни общинари- слугари, искат да го приватизират или концесионират, все
тая, да го дадат на някоя своя фирма да си върти търговска дейност. Точно в духа
на Трансатлантическото споразумение. Таксата става цена. Паркирането е услуга.
София е пазар. Жесток бизнес във вреда на обикновените хора, които са
потребителите, сиреч модерните роби.
Фирмата ще
ги дере, както си иска. Всеки има кола. Ха сега да видим къде ще си я завира. Така дере „Топлофикация”, така дерат
електроразпределителните дружества… При
тях поне има формално на кой да се оплачеш. На ДКЕВР. Но на кой ще се оплачеш,
когато влезе в сила Трансатлантическото споразумение САЩ- ЕС? Правилата са в
интерес на инвестициите и пазара. Не в интерес на хората. Печелят само инвеститорите, които
владеят пазарите. Останалите са
гребци на галерата „Свободен пазар”.
Каквато
дажба им отпуснат- това е, каквото темпо им задават- това е. Изборът е
виртуален- лаеш, оплакваш се, протестираш като свободен гражданин уж…. В реалния свят обаче гребеш…
Гребеш!
Затова е важно стратегическото партньорство
с Русия. Тя е голяма риба. И естествено, пречи на другата голяма риба да лапне
целия свят. Формира Евроазийски икономически съюз, формира БРИКС, създава
конкуренция в глобалния свят, пречи на монопола. Малката България в тази игра
може да спечели от голямата конкуренция. Защото ние сме братя православни
християни с руснаците, по език, по култура, по традиции… Да не говорим, че съсед ни е Турция- по-голяма
от нас риба в глобалния икономически свят. Трансмисия на САЩ. Лапва ни икономически и ето ни ново турско
робство, което пълзи подло-подло по линия на т. нар. комшулук и политическата чума
ДПС.
Всеки инвестиран
турски долар у нас е модернизиран Кръвен данък.
Помислете.
И интересът на ЕС е сходен. ЕС с Русия става
мега световна сила. ЕС със САЩ става 51 щат на САЩ. Последното нито е изгодно,
нито е мъдро.
Натрапващо припомням тезата на Хитлер „Войната е икономика”. С този аргумент
фюрерът оборва експертната съпротива на генералите, обструктиращи директива №21 от 18 декември 1940 г., с която
се решава в началото на лятото на 1941 г. близо 4 млн. въоръжени мъже,
комплектовани в три групи армии, да нахлуят в СССР. „Те не разбират. Войната е
икономика. Става въпрос за нефт, руда, работна ръка, пазари, те ще финансират кампаниите ни”- беснеел нацист №1
по адрес на военните стратези, изказващи съмнения, че отварянето на втори фронт
е стратегически обосновано начинание.
Знаем
резултата от тази авантюра. Както и че тя е катализаторът за формирането на
Европейския съюз- общ пазар и свободна търговия с цел избягване на войните за
суровини. Лошото е, че негативният опит на Хитлер с неговите силови подходи се
оказва доразвит, модернизиран и интегриран от флагмана на „свободния” свят САЩ.
Не само чрез плана „Кламер”, който автоматично се възползва от целия
технологичен потенциал на нацистката машина и нейните научни кадри с тяхната
прословута иновативност.
Американците дори интегрират и хитлеристката
идеология за световно господство.
Но модифицирана, осъвременена и гримирана в
демократични цветове със силиконови подплънки. Съвременният НАТО е една стъпка
в тази посока. Трансатлантическото споразумение с ЕС е трета, решителна стъпка
след износа на американска демокрация след 1989 г. Американците договарят и
азиатско споразумение. Действат като Хитлер на няколко фронта. Инвестициите са
техните армии, пазарите са териториите за завладяване. Холивуд, американската
масова култура са леката артилерия, тежката е Сорос и Уолстрийт /тя ни порази със световната финансова бомба, пардон, криза
от 2008 г./.
Разбира се, не може да се излезе от
глобалния свят. Реалностите са такива. Но светът може и трябва да защитава
интересите на нациите. Особено на малките. Сиреч на обикновените хора. Те са
по-важни от понятията инвестиции и пазари. Ако ”свободната” пазарна икономика
поробва хората, какъв е смисълът от нея? Ако тази „свобода” води до поробващ
монопол, защо ни е?
По дяволите!
Милен
Милушев
