Борбата срещусистемата роди системчетаолигофренчета

http://milenmilushev.blogspot.com/

 

Борбата срещу системата роди системчета-олигофренчета

- Ще успее ли политическият ГМО инженеринг  да удуши протестите?

 

    Партиите на протестите  бяха обречени  още преди Христо Стоичков да стане лице на Националното представителство на студентските съвети. Още преди кадърът на младежкото БСП и пръв протестьор Ангел Славчев да посочи кадър на автосервиз за водачка на партийна листа в името на протеста срещу партиите.

    Борбата срещу системата почна да ражда системчета - олигофренчета още  миналага година по това време, когато възмущението на гражданите стартира ударно с искания за намаляване цените на горивата, храните  и повсеместни екокаузи.  Протестите се появиха на бял свят с убийствена малформация- нямат своя Панчо Виля, нямат своя Лех Валенса, нямат своя Бойко, ако щете... Нямат безспорен водач, който да ги обедини.

 

 Горещо сърце, жадни ръце и възходяща ерекция без глава са като орел, рак и щука.

 

    Затова виждаме как трагичната участ на БЗНС спохожда протестиращите формации. Всъщност помни ли някой безбройните БЗНС-та? Това беше партията, която още на 9 септември 1944 г. можеше да конкурира ефективно БКП. И след 1989 г. можеше да надмогне БСП. Най-важното - можеше и да изземе балансьорските функци на ДПС с неговия земеделски електорат. Политическият ГМО- инженеринг обаче у нас, и явно и у великите сили,  не  позволи на широките народни маси да се самоуправляват. Разроиха БЗНС-то до размиване. Имаше БЗНС- Мозер, БЗНС- Н. Петков, БЗНС- Врабча, БЗНС- Г.М. Димитров, БЗНС- Дренчев..., Личев, Пинчев...В резултат днес в аграрна България, родината на Стамболийски,  едно  БЗНС няма.

   Подобна политическа ГМО зараза мори движенията и партиите на протеста.  Сила , Орлов мост, Граждански контрол, Българска пролет, Освобождение, Национално социално движение...На всяко кръстовище по една организация. В резултат следващият парламент ще се състои от ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и може би „България на гражданите”, тоест на Кунева.

 

   Протестът срещу партиите на прехода затвърди ...партиите на прехода.

 

    Ето, затова протестите, които все пак промениха демократична България, се оказаха малко множко недееспособни.

    Но ситуацията не е безнадеждна. Ще се освестят, ако се появи водач обединител. Това е неизбежно. Процесът е стартирал, количественото натрупване на обществената енергия ще доведе до качествено изменение. Някои го наричат фрактал- възпроизвеждане на известни структури на нови нива.

    Политическите ГМО-инженери вече работят по въпроса. Поучиха се от неуспешните си лабораторни опити с Ангел Славчев, с Людмила Манова, с Андрей Слабаков и Христо Стоичков. Вече няма да се опитват да пробутват свой лидер на протестите.  Само се оглеждат да удушат в зародиш евентуалния нов Левски, който някъде е проплакал на белия свят, ала все още България не го е чула.

    Партиите и техните лидери отдавна отрепетирват това ритуално душене на всеки застрашаващ властовото им статукво.  Легендата Доган сам се стисна за гърлото, като подаде оставка, за да оцелее организацията му. Станишев пък от над 4 години спира кислорода на всеки, който го застрашава, за да диша само той на върха. Обезкръви основния си конкурент и бащица Първанов, като му реже пръст по пръст дясната ръка. Подхлъзна легендата Стефан Данаилов, пръв първановист, слагайки го вице на своя  кандидат-президент Калфин. Безмислостно отстрани соцлегендата от Кюстендил Иво Атанасов, съветник на Първанов. Последният му удар е в слънчевия сплит на експрезидента с отхвърлянето на  проф. Андрей Пантев, също легенда, колега на историка Първанов. Преди това

 

 Станишев надяна найлонов плик на главата на  Татяна Дончев,

 

 като  я пусна да се бори в безнадеждна схватка с Бойко Борисов за кметския стол в София. Чрез братя Галеви лидерът на БСП остави без дъх и Румен Петков, отстрани го от поста вътрешен министър, сега се опитва да го довърши като го позиционира в листите на 5 място.  

    Бойко пък се чисти от половината си министри в новите си листи. Смаза гръкляна на легендата си Дянков, който му беше визитката в ЕС. Изхвърли на политическото бунище и личния си доктор Лъчо Иванов. Говорят, че се двоуми дали пък да не се сбогува ритуално и с най-висшестоящата си рожба Росен Плевнелиев...

      А Волен излезе цял стахановец - очисти се от собствената си половинка-

 

обеси жена си Капка, като й тури на врата младата Деница Гаджева.

 

Ритна столчетата и под краката на всички онези  депутати, които напуснаха групата му, когато се опълчи на ГЕРБ- те ще останат извън  новия парламент. И за ужас на социолозите, които го бяха отписали,  вдигна процентите си.

    Всички лидери - стари муцуни, които  протестите искат да изчистят от лицето на политическата сцена,  не само оцеляват, но и се окопават. Готвят се да посрещнат неизбежната поява на своя граждански екзекутор.

     С тайната надеждата, разбира се, такъв изобщо да не се появи.

    Както казваше Софиянски: Всички на трапезата, ама готвачът е сготвил само за петима...

 

Милен Милушев  

Защо ме е страх и от юпитата на Маин Райков

http://milenmilushev.blogspot.com/

Защо ме е страх и от юпитата на Марин Райков

 

 

Страх ме е и от юпитата на Марин Райков, въпреки че одобрявам правителството. Засега.

    Юпито на власт у нас функционира като силиконова протеза. Гледаш го едно такова закръглено, лъстително, едрозърнесто, пък като посегнеш да го употребиш по предназначение, кърма не пуска. Напротив - хапе. Не със силиконови, а с акулски зъби.

Не мога да забравя погледа на Милен Велчев -  бездушен, хищнически. А е добро момче, ако не е министър.

     Прочее всички юпита са симпатяги. Друг е въпросът, че човек понякога се запитва: абе, защо си зарязват мечтаното западняшко гражданство, високите си заплати, рискуват да оставят чуждестранните си женици на хормоните на комшията, както стори Дянков, за да министерстват тук немили- недраги? Да не би пък да има нещо гнило в чуждестранния им възход?

     Днешният министър на околната среда и водите Юлиян Попов през 2006 г. се пробвал за общински съветник на Консервативната партия в Лондон. А сега се отказва и от английско гражданство заради пършиво двумесечно министерстване. Патриот ли е станал в странство?

    Новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев е съдружник с легендарния световен предприемач Мортен Лунд - гуруто на „Скайпа”, въртят милиарди, същевременно се карат за жълти милиони. Същевременно Василев пробва да става и продуцент у нас в партньорство с небезизвестната Ралица Хофщетер. И докато пробва, взе че стана служебен министър. За всеки случай.

    Министърът за развитие на електронното правителство Роман Василев пък покори американката Мишел, покори Япония, покори Китай и накрая ... пристана на бедна България, макар и като директор на българския център на американската компания „Джонсън контролс електроникс”.  Нормално ли е страна като една човешка длан да е по-голямо предизвикателство за едно далекоизточно юпи, закърмено със световните стандарти на глобалната корпоративност?

    Каквито и да са отговорите за мотивите на тези млади мъже най-доброто, което може да се случи и на нас, и на тях, е да им напомняме ежесекундно хуманоидния им произход, все пак. Трябва да ги събуждаме и приспиваме с мантрата: пазарът си е пазар, но хората душа носят.

    Все пак.

     Не че Милен Велчев, Ники Василев, Симеон Дянков,  Роман Василев, Асен Василев,          Юлиян Попов и компания са лоши момчета.    Допускам обаче, че лошо ги е възпитал корпоративният модел, който ги е оформил като профита.

 

  Дехуманизирал ги е, искам да кажа.  

 

    Етиката на корпоративното поведение не включва понятия като човечност, идеализъм, чест, достойнство. Тя се изчерпва само с математически показатели. Бог Пазар, апостоли Инвестиции, пророци Рискове. Няма го Човекът /който звучи гордо/, има само Потребител /който трябва да харчи/. Така например в етиката на корпоративното поведение наративът за брака не е фатално привличане, любов и взаимно отдаване в богатство и бедност, в здраве и болест, докато смъртта ги раздели. Юпито просто сключва сделка чрез лостовете на брака и гарантира инвестицията си чрез брачен договор. Тук клетвите и вричанията са вицове за разнообразяване на деловия секс.

    И министерстванията на юпитата са подобни. Вярвате ли, че идват тук, за да врекат знания, младост и сили на ползу роду? За тоя що духа?  Те идват тук, отказват се от американско или английско гражданство, за да осребрят инвестираното в тях образование и кариерен ресурс. Идват, за да печелят - пари и позиции, влияние и дългосрочни инвестиции.

    Няма лошо. Стига покрай тях да печелят и хората, които управляват. Точно там е проблемът - дали в съзнанието на юпито понятието общество включва Човеците? Не фигурират ли за него там само пазарни единици? А пазарните единици душа не носят. Те носят печалби или загуби. Примерно такси и данъци или пенсии и обезщетения.

    Милен Велчев като финансов министър при Сакскобурготски трансформира част от доларовия дълг в евро, обществото загуби от обезценката на долара към 1 млрд. лв. по-късно, ала за юпито това не  е драма. Това е търговска операция с риск за държавата, като за него е гарантирана печалба, защото в момента на операцията си е взел своето. Акомодация на отговорността в корпоративната етика не съществува. Преведено на старобългарски: битият бит, любеният любен...

    Подобна е и моториката на мисленето на Дянков. Блестящ финансов министър, стабилен, бездефицитен, прогнозируем, но смъртоносен за средностатистическия електорат, що душа носи.

 

 Не че мрази хората. Просто са го учили, че Човекът, който звучи гордо, съществува само във филмите.

 

В корпоративния свят съществуват донори на фиска - данъкоплатци и тежести за фиска - пенсионери, болни и недъгави.   Не са виновни юпитата. На това ги учат финансовите акули, които предизвикват световните войни и световните икономически кризи, просто за да си проветряват портфейлите.

   

Когато Печалбата е Господ, Човеците са просто стотинки за размяна.  

 

    Затова ме е страх от юпитата.

 

Милен Милушев