Защо ме е страх и от юпитата на Маин Райков

http://milenmilushev.blogspot.com/

Защо ме е страх и от юпитата на Марин Райков

 

 

Страх ме е и от юпитата на Марин Райков, въпреки че одобрявам правителството. Засега.

    Юпито на власт у нас функционира като силиконова протеза. Гледаш го едно такова закръглено, лъстително, едрозърнесто, пък като посегнеш да го употребиш по предназначение, кърма не пуска. Напротив - хапе. Не със силиконови, а с акулски зъби.

Не мога да забравя погледа на Милен Велчев -  бездушен, хищнически. А е добро момче, ако не е министър.

     Прочее всички юпита са симпатяги. Друг е въпросът, че човек понякога се запитва: абе, защо си зарязват мечтаното западняшко гражданство, високите си заплати, рискуват да оставят чуждестранните си женици на хормоните на комшията, както стори Дянков, за да министерстват тук немили- недраги? Да не би пък да има нещо гнило в чуждестранния им възход?

     Днешният министър на околната среда и водите Юлиян Попов през 2006 г. се пробвал за общински съветник на Консервативната партия в Лондон. А сега се отказва и от английско гражданство заради пършиво двумесечно министерстване. Патриот ли е станал в странство?

    Новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев е съдружник с легендарния световен предприемач Мортен Лунд - гуруто на „Скайпа”, въртят милиарди, същевременно се карат за жълти милиони. Същевременно Василев пробва да става и продуцент у нас в партньорство с небезизвестната Ралица Хофщетер. И докато пробва, взе че стана служебен министър. За всеки случай.

    Министърът за развитие на електронното правителство Роман Василев пък покори американката Мишел, покори Япония, покори Китай и накрая ... пристана на бедна България, макар и като директор на българския център на американската компания „Джонсън контролс електроникс”.  Нормално ли е страна като една човешка длан да е по-голямо предизвикателство за едно далекоизточно юпи, закърмено със световните стандарти на глобалната корпоративност?

    Каквито и да са отговорите за мотивите на тези млади мъже най-доброто, което може да се случи и на нас, и на тях, е да им напомняме ежесекундно хуманоидния им произход, все пак. Трябва да ги събуждаме и приспиваме с мантрата: пазарът си е пазар, но хората душа носят.

    Все пак.

     Не че Милен Велчев, Ники Василев, Симеон Дянков,  Роман Василев, Асен Василев,          Юлиян Попов и компания са лоши момчета.    Допускам обаче, че лошо ги е възпитал корпоративният модел, който ги е оформил като профита.

 

  Дехуманизирал ги е, искам да кажа.  

 

    Етиката на корпоративното поведение не включва понятия като човечност, идеализъм, чест, достойнство. Тя се изчерпва само с математически показатели. Бог Пазар, апостоли Инвестиции, пророци Рискове. Няма го Човекът /който звучи гордо/, има само Потребител /който трябва да харчи/. Така например в етиката на корпоративното поведение наративът за брака не е фатално привличане, любов и взаимно отдаване в богатство и бедност, в здраве и болест, докато смъртта ги раздели. Юпито просто сключва сделка чрез лостовете на брака и гарантира инвестицията си чрез брачен договор. Тук клетвите и вричанията са вицове за разнообразяване на деловия секс.

    И министерстванията на юпитата са подобни. Вярвате ли, че идват тук, за да врекат знания, младост и сили на ползу роду? За тоя що духа?  Те идват тук, отказват се от американско или английско гражданство, за да осребрят инвестираното в тях образование и кариерен ресурс. Идват, за да печелят - пари и позиции, влияние и дългосрочни инвестиции.

    Няма лошо. Стига покрай тях да печелят и хората, които управляват. Точно там е проблемът - дали в съзнанието на юпито понятието общество включва Човеците? Не фигурират ли за него там само пазарни единици? А пазарните единици душа не носят. Те носят печалби или загуби. Примерно такси и данъци или пенсии и обезщетения.

    Милен Велчев като финансов министър при Сакскобурготски трансформира част от доларовия дълг в евро, обществото загуби от обезценката на долара към 1 млрд. лв. по-късно, ала за юпито това не  е драма. Това е търговска операция с риск за държавата, като за него е гарантирана печалба, защото в момента на операцията си е взел своето. Акомодация на отговорността в корпоративната етика не съществува. Преведено на старобългарски: битият бит, любеният любен...

    Подобна е и моториката на мисленето на Дянков. Блестящ финансов министър, стабилен, бездефицитен, прогнозируем, но смъртоносен за средностатистическия електорат, що душа носи.

 

 Не че мрази хората. Просто са го учили, че Човекът, който звучи гордо, съществува само във филмите.

 

В корпоративния свят съществуват донори на фиска - данъкоплатци и тежести за фиска - пенсионери, болни и недъгави.   Не са виновни юпитата. На това ги учат финансовите акули, които предизвикват световните войни и световните икономически кризи, просто за да си проветряват портфейлите.

   

Когато Печалбата е Господ, Човеците са просто стотинки за размяна.  

 

    Затова ме е страх от юпитата.

 

Милен Милушев