сряда, 30 септември 2015 г.

Кръволокът Паси?


milenmilushev.blogspot.com

Кръволокът Паси?

 

Взводът за разстрел на Българската провославна църква /БПЦ/ все още не е сформиран. Защо спи председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси!? Скандал! Църквата ни повече от три пъти съгреши за има-няма година.

     Заклейми гейпарадите и гейбраковете. С което наруши основна „демократична ценност”- правото на пенис в мъжки задник.

        Спомена в празнична литургия  царя на всички българи. Което е тежко престъпление спрямо международното право. Как така някакви си балканци ще имат и спомен за хилядолетна държавническа традиция, царе и имперски граници с българско население на три морета, след като Джордж Сорос им е отредил „американската мечта” на Балканите- обслужващ персонал!

    И накрая, за капак, БПЦ се обяви против бежанското нашествие от ислямисти, за да се даде шанс поне за съхраняване на остатъците от българска държава  и християнска култура по тези земи. Което е равносилно на обявяване на война на либералния свят- всички хора по земята  имат права да правят каквото си искат за сметка на тези, които не са оторизирани изрично с права  от евроатлантическата ориентация!?

   Православието ни е в тежка криза на жизненост, спешно се нуждае от смертелни реформи. А блюстителят на евроатлантическия ред и вярно  куче на Алиянса Соломон Паси дреме в полите на поредната си жена Гергана.

    Кво става с Монката- питат в Брюксел. Въпросират в Пентагона. Дори интегрираните индианци от Квебек недоумяват?  Къде изчезна

 

кръволожката страст на трубадура на НАТО с трабанта?

 

    Доскоро Монката Паси громеше враговете на Алиянса на три континента. Гдето замиришеше на американски интереси и нашият атлантик №1 затръбяваше ерихонски: грабвайте пушките да леем кръв в името на правата на човека /само на „нашия човек”, разбира се/, в името на свободната пазарна икономика /тоест по-скъп ток за „свободните българи” чрез заробващ договор с американските „Марици”/, в името на свободните /от независимост/ демократични институции.

    Монката горещо подкрепи и двете офанзиви в Ирак. Особено втората на американците, когато светският диктатор Саддам трябваше да бъде обесен. Държавата бе разтурена, иракчаните разсипани икономически, социално. И по законите на логиката хвърлени в лапите на ислямизма.

    Похвално страстно подкрепяше Паси-син и войната на Клинтън и Олбрайт в Югославия. Бомбардировки, кръв и съсипия,

 

за да се монтира мюсюлманска държава в сърцето на Европа.

 

    Разкъсването на Афганистан, разчленяването на Либия, изкормването на Египет, Тунис, Сирия- бой по светските режими само и само да няма ред, да няма организирана държавност и остатъци от що годе нормален живот за местното население. Соломон Паси се бори за този демократичен триумф със зъби и нокти. От кабинета си във Военния клуб в София, естествено. Няма да си цапа ръцете,я.

    Естествено, когато първият му приятел Сейф ал Ислам, любимият син на на полк. Кадафи, бе осъден на смърт от своите, наш Паси-син пак се скри в кабинета си във Военния клуб. Няма да си цапа реномето, я.

    Сюблимният му триумф обаче изгря на небосклона на световната геополитика, когато Путин защити държавата си и прие отново у дома  завоювания от адмирал Ушаков през 1799 г. Крим. Тогава Монката надмина себе си. Призова по националното радио Китай, Индия, Бразилия, извънземните и дори подземните, всички да направят антируска коалиция и да смажат Русия по най-демократичен, правов, либерален и цивилизован начин.

    Така се разигра Соломончо , че  направо предложи цялата държава

 

България да стане американска казарма Ню Гуантанамо BG.

 

 Поиска и танкове, и самолети, и ракети, и американски легионери, и американски гладиатори… Де що  може да трепе и да угробва беше призовано да кацне в Ново село…

    И бежанци ислямисти призова. Колкото се може повече. Без квоти. Направо на всеки българин трима ислямисти. На всяка църква три джамии.

 

На всяко кръщене три сюнета.

 

 На всеки Иван три Мохамеда.

    И на цялата тая пищност и дашност, на цялата тая демократичност,  правовост и цивилизованост да се яви някаква си Българска православна църква и да се изходи на изметеното от Паси-син с някакъв зов за здрав разум!?...

    И Соломон точно в този решителен  за бран на евроатлантизма момент заспа.

    Проспа възрожденския живец на църквата.

   Не реагира на задействания инстинкт за съхранение на нация и държава.

    Кой сега ще брани евоатлантическата ориентация на света, когато Путин изказва истината за провала на американската външна политика пред ООН, подкрепен от ключови държави?

    Монка, кво стана с бдителността ти бе, брат?

Какъв симпатяга  беше на младини,какъв кроволок остаряваш!

    Странно.

     Докато беше женен за Бинка Пеева и преди това, държеше се прилично за стандартите на софийски дришльо. Откакто се ожени обаче за Гергана Грънчарова  съвсем освирепя. Настърви се. Сякаш тази жена го храни със сурови пържоли. Няма да се учудя, ако

 

 му сипва и менструална кръв в кафето.

 

Прекомерно се настърви Соломон Паси. Надмина и Олбрайт, и ген. Кларк, и Буш- старши во главе с Буш-младши…Зъл, зъл, та чак зловещ. Какво му направи българският народ, та намрази всеки български интерес? Какво му направиха руснаците, та иска да ги заличи? 

    Странно поведение за един галеник на съдбата. Няма причини за кръволожка страст. По-скоро има основания за обратното.

    Познавах като студент баща му Исак Паси. Ходил съм му на лекции в Софийския университет по темата „Вълшебната планина” на Томас Ман.  Паси – старши беше брадат, леко прегърбен, слаб, видим интроверт. Ходеше като призрак из София. Знаеше се, че е технофоб. Не можел дори да си включи печката. Класически аскет. Човек, с който не можеш да седнеш да дръннете по едно уиски и да си говорите за спорт и за жени. Но беше интересен като преподавател. Ходеха да го слушат студенти, които не бяха задължени. Коментирахме го дори да не го разбираме. Възхищавахме му се. Беше известен като марксист. Издаваха му книгите. Беше авторитет хуманитарист.

    А синът му излезе точно обратното. На вид жизнен, особено на младини. С една черна брада, с едни искрящо черни очи, пълни с палавост. Стана математик, прагматик, сякаш наопаки на баща си. Беше отявлен бохем.  Нудист.  Сто пъти съм чувал за любимия му номер- на купон се събличал чисто гол,

 

 покачвал се на табуретка и развявал малката си пишка.

 

Не знам дали е вярно, но са ми го потвърждавали поне  33 източника.

    И в политиката поведението му беше първоначално позитивно. Беше от Екогласност. Но се прочу с трабанта си и с Манфред Вьорнер, шефа на НАТО, който Монката вози демонстративно.

    Беше нещо като пич.

    За пръв път пролича девиация в мисленето му, когато се разрева като ученичка при приемането ни в НАТО.

    Тогава се ужасих за пръв път от него. Човек плаче, когато жена му разбие сърцето. Когато загуби любимият му отбор. Когато му умре кучето. Майката, бащата и така нататък… Човек плаче и от радост. Когато станем четвърти в света по футбол например.

     Но да плачеш от радост, когато страната ти влиза във военнополитически съюз, в който ставаш съюзник с вековния си поробител Турция и нейната няколкостотин хилядна армия и 70-милионен народ главно от мюсюлмани, е показател за извратеност.  Стратегически погледнато, минаваш в орбитата на по-големия и по-силния. Попадаш в сянката на неоосманизма. Прегращаш го по силата на местоположението си. И да плачеш от радост, че държавата ти полага глава на глобалния дръвник на вековния ти поробител, не говори добре за здравето на здравия ти разум. Какво че в НАТО са Германия, Франция и САЩ? Ние не граничим с тях, ние граничим с Турция. И у нас има потомци на потурчени българи, които се припознават и самоопределят като турци. Дори

 

потурчват днес Райна Княгиня на Райме!?

 

 Това обстоятелство е много по-опасно за здравето на нацията от мечешката прегръдка на Русия. Тя поне ни гарантираше държавност и националност на основата на православната вяра. Общата азбука. Общата култура. Общите исторически корени…

    Да плачеш от  радост, че късаш корените си на вековен дъб и се

 

превръщаш в трънка, която всяко анадолско магаре може да сдъвче,

 

комай е антибългарско.

    Странно. Няма причина Соломон Паси да си мрази отечеството. Цар Борис 3 Обединител , митрополит Кирил и народът не са позволили родителите му да бъдат избити в концлагера Треблинка. Беше галеник на съдбата. Стана галеник на НАТО. Стана галеник на царя. Стана външен министър. Падна от власт.

     И озверя.

   Подобен феномен се наблюдава и при Леа Коен. Баща й също е спасен от цар Борис 3 Обединител, митрополит  Кирил и народа от смърт в концлагера в Треблинка. Леа живя при комунизма като червена аристократка. Музиколожка първа писта, с полагаемия й се хонорариум. Като дойде демокрацията, хоп и тя  стана първа седесарка. Посланик в Швейцария. Голяма веселба на държавна хранилка.  Никой не я е тормозил, никой не я  е пренебрегвал. Даже се омъжи за някакъв богат швейцарец, ако не се лъжа. Но изтърва държавната хранилка, не я назначиха за пожизнен посланик.

    И озверя.

    Посвети живота си на антибългарска кауза. Отдаде се на музея на Холокоста в Скопие, чиято основна цел е да вменява вина на българския народ, че не е успял да извие ръцете на покорилия половината свят Хитлер и да спаси от смърт 11 000 евреи от Беломорието и Македония. Както е успял да спаси близо 50 000 евреи от старите граници на царство България.  

    Но нейсе…Да приемем, че в нежната душа на музиколожката нотите нещо са катастрофирали по петолинието с наближаването на  климактериума. С емоциите нещата винаги добиват извънмерност, преконфигурират се фантазно.

     Докато в рационалната душа на математика Паси-син какво става? Там би следвало две и две да прави четири. Но при Монката две и две почна да прави… 69!?

    Не можа да озапти Путин. Изтърва и Българската православна църква.

    Лошо, Паси, лошо… Ще те качи Столтенберг на килимчето, ако незабавно не реформираш патриарх Неофит чрез бомбардировчица с дрон например.  

      

    Милен Милушев

понеделник, 14 септември 2015 г.

Ако Русия беше в ЕС


milenmilushev.blogspot.com

Ако Русия беше в ЕС

 

    Ако Русия беше в ЕС или поне с ЕС, Великото преселение на бежанците нямаше да е проблем. Необятната руска шир щеше да е отлично жизнено пространство за голяма част от мигрантите. На който му е студено и не приема православната среда, щеше просто да се ориентира към по-топлите части на руската федерация с мюсюлмански културен код.

    Ако Русия беше в ЕС или поне с ЕС, Европа щеше да е свободна и независима, защото щеше да разполага със свои въоръжени сили, способни да контролират световните процеси. Сега ЕС е зависим от въоръжените сили на САЩ до такава степен, че дори не може да конфигурира позитивно  собствената си съдба. Камо ли да неутрализира Ислямска държава. Най-показателният пример за европейска слабост е разкъсаната феморална артерия на континента, наречена Украйна. Кръвопускането е дело на САЩ, призна го самият Кисинджир.

 

Европейците подновиха Втората световна война

 

вместо да  берат плодовете на мира, пазарувайки на воля от Нормандия до Владивосток.

    Ако Русия беше в ЕС или поне с ЕС, руските ресурси и западните технологии щяха да мултиплицират икономическа мощ, способна да тушира дори глада в Африка. Ужасните конфликти в Близкия Изток щяха да имат политико- икономическа алтернатива. Сега те са в капана на америконацистката доктрина „разделяй и владей” в името на Св. Долар. Или му се кланяш, или  те бомбардират. Като и в двата случая местните губят. Дори израелците са на загуба в тази игра, не само палестинците.

    Ако Русия беше в ЕС или поне с ЕС, обединени от етиката на здравия разум, така наречените американски ценности щяха да битуват в условията на неизбежно хармонизиране с реалността. Толерантността нямаше да се изражда в ненормалност до нивата на:

 

 ”Уважавай педофила и той има право на щастие”,

 

 или пък: „Не пляскай крадеца през ръцете и той има човешки права”. Правата на малцинствата нямаше да се изразяват в терор над обществото, неговите закони и културна идентичност. Както е у нас, да речем, в Гърмен, в с. Мечка, в циганското гето в Пазарджик...

    Ако Русия беше в ЕС или поне с ЕС, това щеше да значи, че и последната- хибридната,  фаза на Втората световна война е приключила. А Третата нямаше да има шанс за старт, защото САЩ нямаше да има силата да я отпочне.  Щяхме да говорим за Четвърти райх без да го асоциираме с  Третия на Хитлер. Турция щеше да се прости с неоосманските амбиции. България щеше да бъде национален фактор в Съюза, а не както е сега колониална територия с бъдеще на ислямистко гето ала Столипиново.

    Ако Русия беше в ЕС или поне с ЕС, пословичната страст на руснаците към тиранията щеше да е охладена от западняшкия прагматизъм. Може би. Милиони проблеми от типа „кой да води бащина дружина” щяха да се стоварят върху Европейската комисия, но и милиони решения биха били възможни в подобна конфигурация. Докато сега имаме само два варианта: санкции и…пак санкции.

    Санкции срещу Русия. В името на разделението на Европа.

    Санкции срещу нас самите на ползу САЩ. Налагат ни го чрез Трансатлантическото търговско-икономическо партньорство.

     Санкции срещу здравия разум до пълна победа на върховната американска ценност „пенис в мъжки задник”.

    Европо, Европо, хиляди години развитие и още не можеш да проходиш…

   

Милен Милушев