Оперетата "Преврат срещу Ердоган за... Ердоган"

milenmilushev.blogspot.com

Оперетата „Преврат срещу Ердоган за…Ердоган”

 

Оперетата „Преврат срещу Ердоган за…Ердоган” поразително прилича на две събития, променили болезнено света. Първото е подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. Пироманията на Маринус Ван дер Любе служи за претекст на Хитлер да призове президента Паул Хинденбург да отмени редица граждански права, та фюрерът  да може да изземе мандатите на комунистическата партия и така да формира абсолютно мнозинство в парламента. Резултатът е известен.

    Второто събитие е фарсът Саддам Хюсеин напада Кувейт след насърчителното подмятане на американски дипломат, че „…тази страна /Кувейт, б.а./ е изкуствена.” Иракският диктатор го възприема като зелена светлина за безнаказана агресия. Резултатът също е известен- разсипване на Близкия изток, бежанска вълна, колапс на ЕС, Брекзит…

     Ердоган се нуждае от оперетен преврат срещу себе си колкото от въздух и вода. Това катализира процеса на позиционирането му като нов султан. Дава му възможност да разчисти своята си държава от опозиция, от неудобни съдии- не случайно часове след неуспешния преврат той обяви уволнението на 2 475 съдии! Шокиращ ход.

 

Уж военен преврат, пък уволнения в съдебната система!?

 

Логиката е ясна- разчиства терена в съдебната власт за свои партийни калинки, за да се разправи с опонентите си чрез съда.   И, естествено, неговата борба за установяването на своя султанат- президентска диктатура, навлиза в победна фаза.

    Превратът е отличен претекст.

    Как става тази работа? По схемата на администрацията на Буш, която гътна Саддам Хюсеин, провокирайки го да направи грешен ход с нападението над Кувейт. Явно така е действала и администрацията на Ердоган. Поподбудени са тук- таме разни военни предимно от средния ешелон да тръгнат по пътя на Кенан Еврен. В Турция военните преврати са традиция. Не е невъзможно да се организира оперета на тази тема, за

 

 да се доликвидира ролята на армията като гарант на светския характер на държавата.

 

Така се дава зелена светлина за финализиране на  ислямизацията, стартирала по-рано и форсирана с  т. нар. Ергенекон, уж заговор за държавен преврат. По това дело от 2007 г. бяха хвърлени на  подсъдимата скамейка 275 души, сред които и бившият началник на Генералния щаб на турската армия Илкер Башбук. Всички те през 2013 г. бяха осъдени на различни години затвор.  Ала  турският Върховен апелативен съд тази година ги оправда!? Ето защо на Ердоган му е необходим спешен оперетен преврат. Хем да допрочисти армията, хем да доликвидира опозицията, хем да доподмени съдебната власт.

    Резултатът не закъсня. Ден след премиерата броят на арестуваните достигна 6000 души. Той ще расте   с всяко сутрешно, следобедно и вечерно представление на  „Преврат срещу Ердоган за … Ердоган”.

    Логично е да се види схемата с невъоръжено око. Прословутите тайни служби на турския президент могат без особени усилия да

 

 „сготвят” опоненти на султана, като провокират у тях превратаджийски действия удобни за мишената на уж метежа.

 

  И, естествено, удобна ситуация за разчистване на сметките и с базирания в САЩ проповедник Фетуллах Гюлен и неговото движение „Хизмет”, авторитетен враг на Ердоган.

    Цялата тази оперета е толкова изгодна за турския президент, че активира съмненията, че дори

 

 част от атентатите в Турция са инспирирани от турските спецслужби,

 

 пак за да се оправдаят ударите на администрацията срещу кюрдското движение на независимост.

    Все предтексти и оправдания за рязане на глави и катализатори на политически събития с удобен вектор като по поръчка на рум сървиз!?  Кандидат-султанът хем укрепва властта си, хем ислямизира Турция, хем манипулира света  и главно ЕС да му плаща за бежанците, хем изнудва ЕС за визи…

    Уж щеше да громи руснаците с флотилия за война, пък клекна. Уж почна да громи израелците с флот за мир за Палестина и там клекна. Уж е пръв приятел на американците, пък ги обвинява, че използват Гюлен срещу него… Водопад от  финтове … Нали е бивш футболист. И хоп, неусетно годината ще стане 2023. Честванията на 100-годишнината от възхода на бащицата на модерната турска светска република  Кемал Ататюрк ще минат под патрона на новия султан на стария османски ислям Ердоган…

    Бис, моля!

 

   Милен Милушев

 

Б.а  Всъщност цялата тази кървава помия, приключила със средновековен маскарад на еничарски костюми пред резиденцията на Ердоган и в контекста на камиона на смъртта в Ница доказва за пореден път, че мястото на Турция е в Анадола. Че партньорството на България с Турция е опасно за държавното и националното здраве. Че процесите на ислямизация, султанизация и халифатизация на Близкия изток конвертират потенциала на политико-културна чумна пандемия, резултатът от която ще е подмяна на населението и на профила му в Европа.  

Даниел Митов в ролята на Химлер

milenmilushev.blogspot.com

Даниел Митов в ролята на Химлер

Провождането на външния министър Даниел Митов да преговаря в Сочи с руския външен министър Сергей Лавров за стопляне на българо-руските отношения на пръв поглед изглежда абсурдно като годеж на Химлер с Голда Мейр. Ала от него може да се зачене полезен политически ход. Това е трети кандидат-президентски финт на Борисов. Лидерът на Герб се опитва да прелъсти здравомислещите българи в навечерието на президентските избори. Затова му е необходимо да надене хомот на  русофоба Митов.

    Първият финт бяха доста сериозните удари под пояса, които Борисов нанесе на т. нар. президент Плевнелиев. Блокира му две законодателни инициативи и го отказа от щения за втори мандат.

    Вторият финт на Борисов, който трябва да приобщи към него поне част от българските русофили, беше отказът на държавата да участва в черноморска флотилия с Румъния, Украйна и Турция срещу Русия. Това  е много тежък удар по неоосманските амбиции на Ердоган и особено по америконацистките изстъпления на т. нар. соросоиди у нас.

     Третият финт на Борисов да праща US-пешката Даниел Митов да преговаря с руснаците за стопляне на отношенията и дори за възобновяване на спрените под давлението на САЩ енергийни проекти като Белене и  Южен поток, изглежда обиден и нагъл за руската страна. Това е все едно да делегираш права на Химлер да преговаря с Голда Мейр и Бен Гурион за обезщетения на пострадалите от Холокоста. Нелепо е, но е възможно да е

 

 типичен за Борисов подъл ход за отърваване от неудобния Митов.

 

Външният  ни министър не се справи със задачата си в Сочи. Напротив, той влезе в дипломатически конфликт с Лавров. Вместо да е полезен на българския интерес, Митов продължава да вреди, като не спира словесната война с руснаците – направо обвини Лавров в невъзпитаност заради думите му, че ние стопираме енергийните си проекти с Русия в ущърб на националния  интерес и за геополитическа услуга на Вашингтон.  

    Министър-председателят има основания да уволни Митов за несправяне със задълженията. Логично е да посмее да го направи, особено след Брекзита. Разбира се, пречат му. Особено Плевнелиев. Ден преди уж стратегическото посещение на Митов в Сочи нашичкият уж президент се срещна с украинския си колега Порошенко и гръмко обяви, че Крим завинаги си остава украински!?

    Как ще подобряваме отношенията с руснаците, като се прегръщаме демонстративно до очеизвадност с врага им?

     Малко след провалената мисия на Митов на странна конференция за корупцията Плевнелиев стигматизира едногодишното правителство на Орешарски за връх в корупционната  крива за последните 25 години. Абсурдно е, защото за една година на власт няма как да генерираш върхови постижение в злоупотребата с власт- нямаш технологично време.

    Докато самият Плевнелиев за времето прекарано във властта като регионален министър и президент

 

има показатели за корупционни достижения чрез лобиране.

 

Той успя да наложи прокарването на метрото до бизнеспарка, който  е построил и до комплекса си от жилища в съседство.

    Очеизваден личен интерес, макар и съвпадащ с интересите на обществото.

 Плевнелиев лично лобираше за монополите и  чуждестранните компании у нас, както и за създаването на техпарка, който също обслужва неговия личен бизнесинтерес в един район, доминиран от неговите бизнесначинания. Да не говорим, че министър на Плевнелиев от второто му служебно правителство се опита да превърне цялата Северна дъга на София във въглищарски рудник. Ала бе стопиран от гражданството в колаборация с администрацията на министър-председателя. Отново удар под пояса на така наречения президент.

    Плевнелиев навреди на интересите на България в такива национални проекти като Южен поток и черноморското сътрудничество, но реализира квази проекти, които пряко го обслужват. Това е емблема за възходяща корупционна крива, не жалкият престой на Орешарски във властта. Дори и

 

 в края на мандата си Плевнелиев продължава да води война с българския национален интерес-

 

 сутрин, обед и вечер ни превръща в мишени на руската военна машина.

    Борисов го хързулна добре. Няма да е зле да хързулне и Митов, и Куневица, и Ненчев. И те откровено не се справят. Ето, Куневица обеща увеличение на учителските заплати срещу подкрепа за антибългарската й просветна дейност, маскирана като реформа.  Това се провали и бе обявено като провал от самия Борисов. Ненчев също се провали с черноморската афера, която трябваше да създаде  флот под турско командване за война с Русия.

 

Всички се провалят, а само Плевнелиев е аут. Някак си не е честно.

 

     Не случайно столичната кметица Фандъкова разреши мотопохода на „Нощните вълци” на Путин. Това е премислен от Борисов пореден знак към русофилите. При една нейна кандидатура за президент те имат основания да я подкрепят. Най-вероятно това е целта на дрибъла на министър-председателя. Лошото е, че плевнелиевци, куневици, митовци, ненчевци само привидно са аут или напляскани превантивно. Поддържат партийни позиции на държавни вредители макар и вече да са изиграли гризаческата си роля. Те

 

са излишни, рано или късно ще бъдат изядени от обективната действителност,

 

 ала партийните условия за поддържане на подобно вредителство остават. Затова е необходим за баланс президент с друг профил. Като този  на Първанов.

    138 процента.

 

Милен Милушев