Даниел Митов в ролята на Химлер

milenmilushev.blogspot.com

Даниел Митов в ролята на Химлер

Провождането на външния министър Даниел Митов да преговаря в Сочи с руския външен министър Сергей Лавров за стопляне на българо-руските отношения на пръв поглед изглежда абсурдно като годеж на Химлер с Голда Мейр. Ала от него може да се зачене полезен политически ход. Това е трети кандидат-президентски финт на Борисов. Лидерът на Герб се опитва да прелъсти здравомислещите българи в навечерието на президентските избори. Затова му е необходимо да надене хомот на  русофоба Митов.

    Първият финт бяха доста сериозните удари под пояса, които Борисов нанесе на т. нар. президент Плевнелиев. Блокира му две законодателни инициативи и го отказа от щения за втори мандат.

    Вторият финт на Борисов, който трябва да приобщи към него поне част от българските русофили, беше отказът на държавата да участва в черноморска флотилия с Румъния, Украйна и Турция срещу Русия. Това  е много тежък удар по неоосманските амбиции на Ердоган и особено по америконацистките изстъпления на т. нар. соросоиди у нас.

     Третият финт на Борисов да праща US-пешката Даниел Митов да преговаря с руснаците за стопляне на отношенията и дори за възобновяване на спрените под давлението на САЩ енергийни проекти като Белене и  Южен поток, изглежда обиден и нагъл за руската страна. Това е все едно да делегираш права на Химлер да преговаря с Голда Мейр и Бен Гурион за обезщетения на пострадалите от Холокоста. Нелепо е, но е възможно да е

 

 типичен за Борисов подъл ход за отърваване от неудобния Митов.

 

Външният  ни министър не се справи със задачата си в Сочи. Напротив, той влезе в дипломатически конфликт с Лавров. Вместо да е полезен на българския интерес, Митов продължава да вреди, като не спира словесната война с руснаците – направо обвини Лавров в невъзпитаност заради думите му, че ние стопираме енергийните си проекти с Русия в ущърб на националния  интерес и за геополитическа услуга на Вашингтон.  

    Министър-председателят има основания да уволни Митов за несправяне със задълженията. Логично е да посмее да го направи, особено след Брекзита. Разбира се, пречат му. Особено Плевнелиев. Ден преди уж стратегическото посещение на Митов в Сочи нашичкият уж президент се срещна с украинския си колега Порошенко и гръмко обяви, че Крим завинаги си остава украински!?

    Как ще подобряваме отношенията с руснаците, като се прегръщаме демонстративно до очеизвадност с врага им?

     Малко след провалената мисия на Митов на странна конференция за корупцията Плевнелиев стигматизира едногодишното правителство на Орешарски за връх в корупционната  крива за последните 25 години. Абсурдно е, защото за една година на власт няма как да генерираш върхови постижение в злоупотребата с власт- нямаш технологично време.

    Докато самият Плевнелиев за времето прекарано във властта като регионален министър и президент

 

има показатели за корупционни достижения чрез лобиране.

 

Той успя да наложи прокарването на метрото до бизнеспарка, който  е построил и до комплекса си от жилища в съседство.

    Очеизваден личен интерес, макар и съвпадащ с интересите на обществото.

 Плевнелиев лично лобираше за монополите и  чуждестранните компании у нас, както и за създаването на техпарка, който също обслужва неговия личен бизнесинтерес в един район, доминиран от неговите бизнесначинания. Да не говорим, че министър на Плевнелиев от второто му служебно правителство се опита да превърне цялата Северна дъга на София във въглищарски рудник. Ала бе стопиран от гражданството в колаборация с администрацията на министър-председателя. Отново удар под пояса на така наречения президент.

    Плевнелиев навреди на интересите на България в такива национални проекти като Южен поток и черноморското сътрудничество, но реализира квази проекти, които пряко го обслужват. Това е емблема за възходяща корупционна крива, не жалкият престой на Орешарски във властта. Дори и

 

 в края на мандата си Плевнелиев продължава да води война с българския национален интерес-

 

 сутрин, обед и вечер ни превръща в мишени на руската военна машина.

    Борисов го хързулна добре. Няма да е зле да хързулне и Митов, и Куневица, и Ненчев. И те откровено не се справят. Ето, Куневица обеща увеличение на учителските заплати срещу подкрепа за антибългарската й просветна дейност, маскирана като реформа.  Това се провали и бе обявено като провал от самия Борисов. Ненчев също се провали с черноморската афера, която трябваше да създаде  флот под турско командване за война с Русия.

 

Всички се провалят, а само Плевнелиев е аут. Някак си не е честно.

 

     Не случайно столичната кметица Фандъкова разреши мотопохода на „Нощните вълци” на Путин. Това е премислен от Борисов пореден знак към русофилите. При една нейна кандидатура за президент те имат основания да я подкрепят. Най-вероятно това е целта на дрибъла на министър-председателя. Лошото е, че плевнелиевци, куневици, митовци, ненчевци само привидно са аут или напляскани превантивно. Поддържат партийни позиции на държавни вредители макар и вече да са изиграли гризаческата си роля. Те

 

са излишни, рано или късно ще бъдат изядени от обективната действителност,

 

 ала партийните условия за поддържане на подобно вредителство остават. Затова е необходим за баланс президент с друг профил. Като този  на Първанов.

    138 процента.

 

Милен Милушев