сряда, 25 май 2016 г.

Плевнелиев израсна покрай провала си


milenmilushev.blogspot.com

Плевнелиев израсна покрай провала си

За цял президентски мандат Росен Плевнелиев направи едно държавническо движение- отказа да се кандидатира отново за този пост. Това показва израстване. Някакво. Този високопоставен държавен служител в края на президентската си кариера може би е схванал, че тази позиция изисква висш слугинаж. Но не на чужд интерес, а на националния. При това исторически дългосрочно. Не в рамките на прибирането на една комисионна от лобиране за чуждестранни инвеститори. Или пък краткосрочно осребряване на политибрикчийство спрямо турско-американския геополитически тракт.

    Възможно е дори в мистичен план

 

смъртта на сина му през 2015 г.  да е помогнала на Плевнелиев да осъзнае,

 

че националният интерес изисква президентът да е държавник, тоест да е бащица… Да обича и да се грижи и за русото, и за чернокосото дете, и за предния, и за задния двор на къщата, и за основите, и за конструкцията, и за покрива на общия дом…

    Макар и символично.

     Не му трябва реална власт за тази служба. Махатма Ганди да не е имал изпълнителна власт? Имал е една тояга, едно наметало и величието на обединителната си мисия- Индия на индийците от всички касти и вероизповедания. Не Индия на британците. Между другото, последните  стъпки на Ганди до смъртта започват от свастиката /можете да я видите и до днес в музея му/, на която впоследствие се кланят нацистите, защото тя олицетворява  безкрайността на общността в едно.

    Докато наш Роско, за когото и аз имах неблагоразумието да гласувам, правеше точно обратното.  Грабна услужливо поднесения му ятаган и почна да сече Българското тяло. Прас- касапира лява ръка и ляв крак. Казали му американците, че не му харесват. Прас- обряза Българския пенис. Нашепнали му неоосманците, че така трябва. Прас- отсече Българската глава. Обяснили му от Брюксел, че нямало какво да мислим, те щели да го правят вместо нас.

     Вместо да се обединим, да се надстроим,

 

ние се самокастрирахме до колониални територии.

 

Прас- загубихме четири милиарда приход годишно от „Южен поток”, докато германците се облагодетелстват със Северен поток 2. Прас- обезглавихме АЕЦ Белене, докато турците си правят четири нови АЕЦ-а. Прас- превърнахме се в турско-американска казарма, сиреч в мишена за руското ядрено оръжие… Прас- православието в името на българомразеца Вартоломей. Прас- българската култура в името на евроанадолщината…   Прас- историята в името на неоосманизма и американския колониализъм…

    И къде е българският национален интерес в това безкрайно опраскване под патронажа на Плевнелиев?

    Вижда се интереса на Турция да оформи евроанадолски фронт срещу Русия и да влезе в ЕС. Вижда се американския интерес да разтегли евро-анадолския фронт срещу Русия чак до Балтийските страни през разчленената снага на Украйна. Вижда се ислямско-джихадиския интерес, който пробива в сърцето на Европа. Вижда се подмяната на здравия разум с либералноненормалността- всичко извратено стана всеобща ценност, при това задължителна.

     Случайно ли в Австрия половината избиратели реагират, гласувайки за здравомислещия кандидат-президент Норберт Хофер, евроскептик? Случайно ли Великобритания е пред излизане от ЕС? Случайна ли е „Алтернатива за Германия”, случаен ли е възходът на „Националния фронт” на Марин Льо Пен, възнесла се политически с думите на баща си Жан-Мари льо Пен „Обичай Франция или си върви”, което е и логично, и нормално, и справедливо…Случаен ли е спонтанният култ към президента Путин, който има куража да се противопостави силово на американо-анадолската разтурия в Близкия Изток и в Източна Европа?

    Това са видимостите, които нашият уж президент Плевнелиев не успя да съзре за 5 години от високата си трибуна. А обикновените хора от цял свят виждат, въпреки калта, в която са натикани там долу.  И някак реагират…

    Човек на позицията на Плевнелиев би трябвало от първата секунда на мандата си да провижда исторически: никога с Турция, винаги с Русия, с Европа и с Америка, а когато те се карат, пак едновременно заедно с тях по

 

историческия метод на Швейцария.

 

    От всички президенти Първанов най-успешно се приближаваше до модела „България-Швейцария на Балканите”.  Гоце- Моце, ама поне артикулираше като държавник.

    Желю Желев беше туркофил,  лобираше за членство на Турция в ЕС, което е смърт за България. Петър Стоянов се продаде на фондацията на Бил Клинтън, за да обслужва бомбардировките на НАТО над славяните. Плевнелиев пък го удари на президентстване ала Капалъ чарши- всичко свято за българите на продан за жълти долари, извехтели от употреба из турските дюкяни…

    Равносметката е 3 към 1 в полза на чуждия национален интерес. Тоест от 9 милиона станахме 7 милиона, най-бедни, максимално опростачени. Остана ни единствено споменът, че някога сме имали държава и нация. Което  е повече от хич. Все пак…

Милен Милушев  

сряда, 18 май 2016 г.

Изселниците в Турция гласуват от носталгия по турското робство


 

milenmilushev.blogspot.com

Изселниците в Турция гласуват от носталгия по турското робство

И сега кво…Ветото на т. нар. президент, което трябваше да позволи на турците в Турция да определят политиката на България, пропадна. И, естествено, поднови се реването, че са ограничени правата на българските граждани. Само дето никой от ревящите не разсъждава за какво всъщност гласуват турците в Турция, сдобили се с българско гражданство?

    Т. нар. изселници създали ли са в Турция български училища, които да съхраняват българския език, българската култура, българските традиции и ценности? Децата им говорят ли български? Имат ли нещо общо с майка България? Освен носталгията по турското робство.

     Че те за това гласуват турците в Турция, въоръжили  се с български паспорти. За османското влияние в българското общество, за превръщането на държавата в неоосманска  провинция. Механизмът е прост- влизане на Турция в ЕС и ето ти България става автоматично Булгаристан. Защо е създадена башибозушката партия на Местан? За трансмисия на този процес.

    И реват, и плачат политическите олигофрени у нас и в чужбина за гласовете на турците в Турция, които трябва да определят политиката на България. Както 8-те милиона турци в Германия влияят върху политиката на Германия. Какво виждаме там? Какво ни показва странното политсъздание Меркел?

 

 Визи дава, и дупе дава, и гащи дава за влизането на Турция в ЕС.

 

За разпространението на исляма в Европа. В името на човешките права и евроанадолските ценности.

     А къде са християнските ценности, когато става въпрос за свободата и незовисимостта на 20-милионен кюрдски народ, който до ден днешен е под турско робство и е подложен на геноцид? Това вездесъщата Меркел не го вижда. За сметка на нея Саркози го съзира и артикулира- най-близкият й съратник, докато беше президент на Франция. Той директно заяви, че ЕС се проваля, ако Турция стане член на общността.

    Странно се върти световната политика. Хитлер е обявен за чудовище, загдето е изтребил между 4 и 6 милиона евреи- бройката няма никакво значение. Но все пак да изтребваш 20- милионен кюрдски народ не е ли равнозначно на престъпление срещу човечеството? С какво Хитлер е по-лош от Ердоган? Та турският президент провокира старта на 4-та световна война с агресията си в Сирия.

    Странно се въртят западните ценности. Бил Клинтън, дето бомбардираше мирни граждани на Балканите в името на свободата, се възмущава сега, че Унгария и Полша имат лидерство, независима политика и не слушкат Чичко Сам много-много. Е, нали това беше смисълът на демокрацията!? Самоуправление.  Свобода!

    Кво става със западните ценности?

Ако Ердоган планомерно и систематично изтребва кюрдите, ако планомерно и систематично възстановява османската империя, това е нормално. Свобода! Може, прави го.

    Но ние не можем да спираме  турците в Турция да не гласуват за възстановяването на османското влияние в България. Не било ценностно! Не е ценностно и да се създаде най-сетне независима кюрдска държава, която да даде свобода на 40 милиона кюрди от Турция, Сирия, Ирак и Иран!  А е ценностно правото на травеститите да посещават женски тоалетни или обратното, какъвто дебат се води в страната на неограничените възможности САЩ. Там се хвалят, че шеф на сухопътните войски е станал генерал гей. Що за свобода е това? Свободата да си навираш пенис в задника! Не я отричам, но това не е ценност.

 

Ценност в Турция е насилник, насилил неполнолетно момиче, да не отива в затвора.

 

 В кандидат-члена на ЕС – Турция, в момента се дебатира  приемането на закон по шериата, който да позволява на насилника да се ожени за жертвата, която е насилил. Причината е проста- от всеки такъв насилнически акт се раждат бойци на исляма.

   Явно това за Меркел и за Обама е нормално. Но свобода за кюрдите, свобода на българите сами да определят политиката си в името на независимостта и свободата не е нормално!?

    Я, виж ти! Прави са всички тези, гласували срещу ветото на т. нар. президент. И тези от Герб, и тези от реформаторите, и тези от патриотите, и тези от БДЦ, и тези от „Атака”- много правилно гласуват за отрязването на османското влияние у нас.

     Правилно, но недостатъчно. И турския посланик трябва да изгонят, и Велика Българска стена трябва да изградят на границата с Турция…И преди всичко трябва да  оформят Нов Балкански съюз срещу попълзновенията на неоосманизма в Европа. Съюз, в който да влиза и Русия, защото на Германия явно не може да се разчита. На САЩ-хич…Тяхната демокрация ни стопи с 3 милиона, превръща ни в ислямско гето и ни окарикатурява до ниво ориенталски гейпарад…

    Толкова много ненормалност за четвърт век. Ако трябва 500 години да изкараме така, ще мутираме до членестоноги.

 

Милен Милушев