Плевнелиев израсна покрай провала си

milenmilushev.blogspot.com

Плевнелиев израсна покрай провала си

За цял президентски мандат Росен Плевнелиев направи едно държавническо движение- отказа да се кандидатира отново за този пост. Това показва израстване. Някакво. Този високопоставен държавен служител в края на президентската си кариера може би е схванал, че тази позиция изисква висш слугинаж. Но не на чужд интерес, а на националния. При това исторически дългосрочно. Не в рамките на прибирането на една комисионна от лобиране за чуждестранни инвеститори. Или пък краткосрочно осребряване на политибрикчийство спрямо турско-американския геополитически тракт.

    Възможно е дори в мистичен план

 

смъртта на сина му през 2015 г.  да е помогнала на Плевнелиев да осъзнае,

 

че националният интерес изисква президентът да е държавник, тоест да е бащица… Да обича и да се грижи и за русото, и за чернокосото дете, и за предния, и за задния двор на къщата, и за основите, и за конструкцията, и за покрива на общия дом…

    Макар и символично.

     Не му трябва реална власт за тази служба. Махатма Ганди да не е имал изпълнителна власт? Имал е една тояга, едно наметало и величието на обединителната си мисия- Индия на индийците от всички касти и вероизповедания. Не Индия на британците. Между другото, последните  стъпки на Ганди до смъртта започват от свастиката /можете да я видите и до днес в музея му/, на която впоследствие се кланят нацистите, защото тя олицетворява  безкрайността на общността в едно.

    Докато наш Роско, за когото и аз имах неблагоразумието да гласувам, правеше точно обратното.  Грабна услужливо поднесения му ятаган и почна да сече Българското тяло. Прас- касапира лява ръка и ляв крак. Казали му американците, че не му харесват. Прас- обряза Българския пенис. Нашепнали му неоосманците, че така трябва. Прас- отсече Българската глава. Обяснили му от Брюксел, че нямало какво да мислим, те щели да го правят вместо нас.

     Вместо да се обединим, да се надстроим,

 

ние се самокастрирахме до колониални територии.

 

Прас- загубихме четири милиарда приход годишно от „Южен поток”, докато германците се облагодетелстват със Северен поток 2. Прас- обезглавихме АЕЦ Белене, докато турците си правят четири нови АЕЦ-а. Прас- превърнахме се в турско-американска казарма, сиреч в мишена за руското ядрено оръжие… Прас- православието в името на българомразеца Вартоломей. Прас- българската култура в името на евроанадолщината…   Прас- историята в името на неоосманизма и американския колониализъм…

    И къде е българският национален интерес в това безкрайно опраскване под патронажа на Плевнелиев?

    Вижда се интереса на Турция да оформи евроанадолски фронт срещу Русия и да влезе в ЕС. Вижда се американския интерес да разтегли евро-анадолския фронт срещу Русия чак до Балтийските страни през разчленената снага на Украйна. Вижда се ислямско-джихадиския интерес, който пробива в сърцето на Европа. Вижда се подмяната на здравия разум с либералноненормалността- всичко извратено стана всеобща ценност, при това задължителна.

     Случайно ли в Австрия половината избиратели реагират, гласувайки за здравомислещия кандидат-президент Норберт Хофер, евроскептик? Случайно ли Великобритания е пред излизане от ЕС? Случайна ли е „Алтернатива за Германия”, случаен ли е възходът на „Националния фронт” на Марин Льо Пен, възнесла се политически с думите на баща си Жан-Мари льо Пен „Обичай Франция или си върви”, което е и логично, и нормално, и справедливо…Случаен ли е спонтанният култ към президента Путин, който има куража да се противопостави силово на американо-анадолската разтурия в Близкия Изток и в Източна Европа?

    Това са видимостите, които нашият уж президент Плевнелиев не успя да съзре за 5 години от високата си трибуна. А обикновените хора от цял свят виждат, въпреки калта, в която са натикани там долу.  И някак реагират…

    Човек на позицията на Плевнелиев би трябвало от първата секунда на мандата си да провижда исторически: никога с Турция, винаги с Русия, с Европа и с Америка, а когато те се карат, пак едновременно заедно с тях по

 

историческия метод на Швейцария.

 

    От всички президенти Първанов най-успешно се приближаваше до модела „България-Швейцария на Балканите”.  Гоце- Моце, ама поне артикулираше като държавник.

    Желю Желев беше туркофил,  лобираше за членство на Турция в ЕС, което е смърт за България. Петър Стоянов се продаде на фондацията на Бил Клинтън, за да обслужва бомбардировките на НАТО над славяните. Плевнелиев пък го удари на президентстване ала Капалъ чарши- всичко свято за българите на продан за жълти долари, извехтели от употреба из турските дюкяни…

    Равносметката е 3 към 1 в полза на чуждия национален интерес. Тоест от 9 милиона станахме 7 милиона, най-бедни, максимално опростачени. Остана ни единствено споменът, че някога сме имали държава и нация. Което  е повече от хич. Все пак…

Милен Милушев