САЩ: Хитлер беше прав

milenmilushev.blogspot.com

САЩ: Хитлер беше прав

 

    Идеята на САЩ за Трансатлантическо търговско-икономическо споразумение с ЕС в първоначалния си вид е брилянтна модификация на базовата теза на Хитлер „Войната е икономика”.  Само че в обратна перспектива- за благоприличие и по-голяма ефективност, разбира се: „Икономиката е война”. Съответно печалбата е власт, инвестицията е инструмент за подчинение, а пазарът е възможност за  конструиране на общоземно жизнено пространство за една господстваща нация.

    Това именно ще последва от Трансатлантическото търговско-икономическо споразумение между САЩ и ЕС. Ако бъде сключено. Защото основната цел на въпросното „партньорство” е защита на инвестициите. На обикновен език това означава всички малки нации, малки пазари, средни и малки предприятия да нямат никакви регулаторни защити за съществуването си, за жизненото си пространство. Всички ще бъдат икономически, социално и културно  изядени от големите риби- транснационалните компании, контролирани от САЩ със своя неограничен финансов и логистичен ресурс. Естествено, след като акулите успеят да наложат своите си правила.

 

Изборите и правителствата няма да имат никакво значение

 

/не че сега имат у нас/. Ще ги държат за фасада в ролята на инструмент за манипулация на тълпата. Това е Трансатлантическото споразумение със САЩ. Икономическо подчинение. Завладяване.

    Модерно робство.

    Обикновеният европеец става роб на пазара на САЩ. Но не носи пранги. Носи мобилен телефон, чрез който да го следят и контролират. И доят. Носи кредитна карта, чрез която да го следят и контролират. И доят. Взима кредити от банки, чрез които не само го следят и контролират, но и го ликвидират при необходимост.  Междувременно го доят с лихви.      

    Обикновеният европеец официално не строи пирамиди, не гребе в галери, но всъщност това прави своеобразно, бидейки потребител на пазара на САЩ. Той ще бъде принуден икономически да купува без реална възможност за избор ГМО-царевицата им, ще бъде принуден икономически да консумира хормонално обогатените им пилета, ще бъде принуден икономически да се видиотява от гледане на американска телевизия. И за цялата тая принуда ще плаща  принадената стойност на транснационалните компании, чиито мениджъри ще си купуват острови и хапчета за лечение на рак, както и хапчета против остаряване и смърт…  

    Ето ви сбъднатата мечта на Хитлер- арийците управляват подхората и живеят като богове на земята.  Само че в един модернизиран и благовиден вариант.

     Новата американска мечта.

    Защита на инвестициите, неутрализиране на регулациите и стандартите означава едно-

 

малкото големи изяждат многото малки.

 

 Друга основна теза на Хитлер, реализирана успешно от америконацистите- хората са животни, казваше фюрерът, светът е джунгла, по-силният изяжда по-слабия. Според САЩ излиза, че е прав.  В конкретният модернизиран случай европейците са потребители, Европа е пазар, по-конкурентоспособният поглъща неконкурентноспособните.

    Проста икономическа логика на войната в модерен вариант. Кока-колата става граната, дънките са гранатомети, Макдоналдс е мина, интернет  е ядрена подводница, Холивуд е атомна бомба, телевизията е биологична зараза. Тези на пръв поглед невинни и полезни продукти и дейности всъщност представляват инвазия, модерен план „Барбароса”, ако резултатът от тяхната употреба е подчинение и геноцид на нациите чрез съсипване на националните икономики, националните доктрини, култури, местните пазари, традиционния среден и малък бизнес. Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС означава монопол.

    Монопол на САЩ.

    Защото Европейският съюз е по-малката риба и ще бъде изяден от по-голямата.

    Давам прост пример. Паркирането в София. Милите ни общинари- слугари, искат да го приватизират или концесионират, все тая, да го дадат на някоя своя фирма да си върти търговска дейност. Точно в духа на Трансатлантическото споразумение. Таксата става цена. Паркирането е услуга. София е пазар. Жесток бизнес във вреда на обикновените хора, които са

 

 потребителите, сиреч модерните роби.

 

Фирмата ще ги дере, както си иска. Всеки има кола. Ха сега да видим къде ще си я завира.  Така дере „Топлофикация”, така дерат електроразпределителните дружества…  При тях поне има формално на кой да се оплачеш. На ДКЕВР. Но на кой ще се оплачеш, когато влезе в сила Трансатлантическото споразумение САЩ- ЕС? Правилата са в интерес на инвестициите и пазара. Не в интерес на  хората. Печелят само инвеститорите, които владеят  пазарите.    Останалите са

 

 гребци на галерата „Свободен пазар”.

 

Каквато дажба им отпуснат- това е, каквото темпо им задават- това е. Изборът е виртуален- лаеш, оплакваш се, протестираш като свободен гражданин  уж…. В реалния свят обаче гребеш…

    Гребеш!   

    Затова е важно стратегическото партньорство с Русия. Тя е голяма риба. И естествено, пречи на другата голяма риба да лапне целия свят. Формира Евроазийски икономически съюз, формира БРИКС, създава конкуренция в глобалния свят, пречи на монопола. Малката България в тази игра може да спечели от голямата конкуренция. Защото ние сме братя православни християни с руснаците, по език, по култура, по традиции…  Да не говорим, че съсед ни е Турция- по-голяма от нас риба в глобалния икономически свят. Трансмисия на САЩ.  Лапва ни икономически и ето ни ново турско робство, което пълзи подло-подло по линия на т. нар. комшулук и политическата чума ДПС.

   

Всеки инвестиран турски долар у нас е модернизиран Кръвен данък.

 

    Помислете.

    И интересът на ЕС е сходен. ЕС с Русия става мега световна сила. ЕС със САЩ става 51 щат на САЩ. Последното нито е изгодно, нито е мъдро.

    Натрапващо припомням тезата на  Хитлер „Войната е икономика”. С този аргумент фюрерът оборва експертната съпротива на генералите, обструктиращи  директива №21 от 18 декември 1940 г., с която се решава в началото на лятото на 1941 г. близо 4 млн. въоръжени мъже, комплектовани в три групи армии, да нахлуят в СССР. „Те не разбират. Войната е икономика. Става въпрос за нефт, руда, работна ръка, пазари, те ще  финансират кампаниите ни”- беснеел нацист №1 по адрес на военните стратези, изказващи съмнения, че отварянето на втори фронт е стратегически обосновано начинание.

     Знаем резултата от тази авантюра. Както и че тя е катализаторът за формирането на Европейския съюз- общ пазар и свободна търговия с цел избягване на войните за суровини. Лошото е, че негативният опит на Хитлер с неговите силови подходи се оказва доразвит, модернизиран и интегриран от флагмана на „свободния” свят САЩ. Не само чрез плана „Кламер”, който автоматично се възползва от целия технологичен потенциал на нацистката машина и нейните научни кадри с тяхната прословута иновативност.

 

 Американците дори интегрират и хитлеристката идеология за световно господство.

 

 Но модифицирана, осъвременена и гримирана в демократични цветове със силиконови подплънки. Съвременният НАТО е една стъпка в тази посока. Трансатлантическото споразумение с ЕС е трета, решителна стъпка след износа на американска демокрация след 1989 г. Американците договарят и азиатско споразумение. Действат като Хитлер на няколко фронта. Инвестициите са техните армии, пазарите са териториите за завладяване. Холивуд, американската масова култура са леката артилерия, тежката е Сорос и Уолстрийт /тя ни порази със световната финансова бомба, пардон, криза от 2008 г./.  

    Разбира се, не може да се излезе от глобалния свят. Реалностите са такива. Но светът може и трябва да защитава интересите на нациите. Особено на малките. Сиреч на обикновените хора. Те са по-важни от понятията инвестиции и пазари. Ако ”свободната” пазарна икономика поробва хората, какъв е смисълът от нея? Ако тази „свобода” води до поробващ монопол, защо ни е?

    По дяволите!

 

Милен Милушев