Леа Коен- от музикологията до бизнеса...

 Леа Коен- от музикологията до бизнеса с антисемитизъм

- В Скопие правят пари  от Холокоста и от антибългаризма, както у нас циганските барони богатеят от интеграцията на ромите

Всички знаем, че бракът е вид бизнес. Както и борбата с педофилията, зоофилията, семейните насилия и безкрайната интегрирация на циганите... В бизнес се превърна и  антисемитизмът 70 години след краха на Холокоста. Доходоносно занятие стана и антибългаризмът в Скопско. Доказва го шеметната пиар кариера в тази област на бившата дипломатка, директорка, музиколожка и писателка Леа Коен.

      

                          СЛЕПЦИ С ОЧИ

    Експосланикът на България в Белгия, Люксембург, ЕС, НАТО, ЗЕС, Швейцария и Лихтенщайн - Леа Коен,  шокиращо се излюпи в духовен план в нещо като ... незаконна правнучка на Василий 2 Българоубиец. В едно духовно родословно дърво ги конституира  общ генетичен корен - антибългаризъм на македонстваща основа.

          Например византиецът от Македонската династия Василий 2, който е бил сгоден в края на 10 век  за принцеса от рода на българския цар Петър 1, през 1014 г. физически ослепява 15 000 войници на българския цар Самуил, за да му завладее царството.

    А българката Леа Коен пък, която твърди, че е от 8-ми еврейски корен - бегълци от Ерусалим след разрушаването му от римляните през 1 век, и чиито прадеди са били приютени по нашите земи и им е позволено да основат колониите Коенините в Македония и Южна България,  в 21 век се опитва да извади очите на 7 милиона българи /и на света/ за нашата история.   

     Причината - понеже цар Борис 3 Обединител, митрополитите Стефан и Кирил, зам. председателят на парламента през 1943 г. Димитър Пешев, членът на ЦК на ВМРО тогава Владимир Куртев и българският народ, спасили от смърт близо 50 000 евреи, но не съумели да отърват  11 343 евреи от Македония  и Беломорието от депортация.

И децата знаят, че  обвинението е несъстоятелно, но се използва за черен пиар срещу България, като например филмовата кал „Трето полувреме”.

   Възможно ли е било българската държава да се противопостави  на завладялата половината свят германска военна машина? Митрополит Стефан се опитва да нахъси царя да спаси и евреите в Тракия  и Македония. Отговорът на Борис 3 е: „Вързани са ми ръцете.” Тези територии са „Unter Bulgarishe verwertung”, под българска администрация, но хората там нямат българско гражданство и е невъзможно София да доминира над Вермахта в условията на една реалполитика.

                       ИЛЮЗИИ И РЕАЛИИ

     Българката Леа Коен, чиито баща Пепо Коен е спасен тук от сигурна смърт в нацистки концлагер, изненадва с участието си в кампания у нас и по света за вменяване на несъществуващи вини и денационализация на българското съзнание в Македония!? Коен директно заявява: илюзия били историческите български територии, признати за такива от великите сили през Средновековието, от документите на Османската империя, от Цариградската посланическа конференция  от 1976 г., от Сан-Стефанския мирен договор /19 февруари - 3 март 1978 г., от Крайовската спогодба /7 март 1940 г./... Нея ако питате, Петко Славейков не е издавал в. „Македония” още преди Освобождението. Нея ако питате, не съществуват Левски, Раковски, Ботев, Яворов, Стамболов, Батемберг, Фердинанд, Цар Борис 3 и народът български със справедливите си идеи за обединение на българското национално пространство в една държава. В безспорното българско етнокултурно единство на Добруджа, Мизия, Поморавието, Тракия и Македония. Това единство, дори да не е санкционирано от монолитен държавен организъм, продължава и днес на духовно ниво.

Същината на това пространство – the essence, от Белград, Браничево по Дунава до Черно море и Одрин, от дунавската делта до Бяло море и планините на днешна Албания не е институционална, тя е етно-културна. Светът се е развил, съществуват други държавни реалии, но това не отменя българския наратив.

   

Леа Коен отрича справедливостта на Балканските войни -

 единствената кауза в нашата най-нова история, обединила целия  народ - българи, евреи, цигани, мюсюлмани, арменци и прочие... Всички мрат по фронтовете, за да се освободят поробените нашенци от Османската империя.

    Колкото и да е странно, извъднъж възпитаничката на Музикалната академия в София почна да се подиграва с военните маршове „Шуми Марица” и „Велик е нашият войник”. Най-голямата болка, която може да споходи една нация - да й бъдат ампутирани територии и да й бъде изличавана културата чрез геноцид, за Леа Коен внезапно стана повод за ирония. Националната ни болка била войнолюбие. По тази логика войнолюбиво начинание би следвало да е и създаването на държавата Израел, в която военни маршове учат дори и жените с немузиколожко образование.   

                            

                             МОЛОХ СЪЗНАНИЕ

    Сякаш фамилията на Леа от 2001 г. насам не е Коен, а Молох /западносемитско езическо божество, на което са принасяли жертви-деца/. Днес със садистичен плам тя обяснява как във Франция след края на Втората световна война са били разстреляни 30 000 колаборационисти, как французойките, общували интимно с германци, били стригани нула номер, а на Балканите такива ги пребивали с камъни, как едва се отървали от линч Морис Шевалие, Едит Пиаф и Коко Шанел, спасена лично от Чърчил.

    Оказва се, че голям кахър мори писателката Леа Коен, за това че комунистите разрешили на талантливия Симеон Радев да напише мемоарите си. В тях той бил отделил незаслужено сериозно място за българския цар, осъществил българския национален идеал, макар и за кратко.

    Коен, която уж държи на историческата прецизност и се кланя на детайлите в историографията, се възмущава как така комунистите издали „Дневника на Богдан Филов”. Това че те са словесен артефакт нея не я интересува. А самата тя цитира свидетелствата на Чърчил. Значи думите на морския офицер са исторически факт, а думите на археолога не могат да бъдат исторически факт?

    Моите почитания, но ние можем да оценяваме фактите както преценим, ала не е нормално да ги лишаваме от иманентност.

     Поредното доказателство за особеностите на хуманизма на Леа Коен е отношението й към мегаломанските идеи на Людмила Живкова за ново царство на духа, разума и културата. Те, според уж алтруистката Коен, са достойни за осмиване, понеже  обслужвали каузата ... Велика България на духа.

    И какво й е лошото на каузата? Расизъм ли има там, антисемитизъм, ксенофобия, войнолюбие, нещо което причинява страдание и смърт на македонстващите българи от Скопско ли?...

    На Леа Коен вече й пречи и Гергьовден. Военният ритуал бил войнолюбие. Трябвало някой военен министър  да го отмени!? Горкият Свети Георги! И той го закъса покрай македонстващото пиар аплоа на ексдипломатката.

    Пречи й и Учителят Дънов!? Той пък бил чудодеен цяр срещу исторически уроки, каквото и да значи това, ама задължително ще да е нещо негативно. Но едно от най-удивителните й твърдения в прословутия й „Апокриф за цар Борис 3” , публикуван в сп. „Биограф”, е, че монархът е... военен престъпник!? Или поне кандидат за военен престъпник.

    Защо?

    Понеже държавата България не е пратила нито един войник на  Източния  фронт и понеже не сме изстреляли в онова барутно време нито един куршум срещу руснаци, американци и англичани?

     Меко казано,  шизофренно твърдение.

                                   ШИЗО ПРАКТИКИ

    И не е само едно. Както Коен обвинява Борис 3 Обединител, че е антисемит и не е спасил евреите в България, така и го оневинява: „...Филов, Севов и Михов плащат с главите си за решения и действия, вземани солидарно с него /става въпрос за Борис 3, б.а./ и ВИНАГИ ПРИ ВЪРХОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА НЕГОВАТА ДУМА” Е, как така царят винаги има върховната дума, пък при спасяването на евреите я няма?

    Нонсенс.

    Както и следващият нейн цитат:

„Не може да се каже, че Филов и Борис 3 са идеологически антисемити”.

    Като не може да се каже, защо ги клейми точно във времето на създаването и разпространението на антибългарския македонстващ филм „Трето полувреме”? Класически черен пиар, ослужващ днешната власт в Македония. Явно само с една посланическа пенсия не се живее.

    Сама се опровергава. Тя обяснява в своя „Апокриф” как  лично царят се застъпил за Дора Габе, за проф. Йосиф Фаденхехт и за съпругата - еврейка на Александър Малинов -  да не бъдат изселвани по Наредбата за изселване на евреите. Ерго... Какъв е изводът?

    И накрая, като илюстрация на раздвояващото се съзнание на Леа Коен  се явява собственото й признание, което влиза в категорична опозиция с обвинението й, че царят не е спасил евреите: „...и може би заради слабостта и съмнението на царя това не се е случило /става въпрос за депортацията, б.а./”

    Е? Какво като е имало слабост и съмнение? Крайният резултат е важен. И царят участва във величавия подвиг на българите да бъдат спасени около 50000 евреи от сигурна смърт.

   Факт!

    Исторически факт е и изказването на един от главните организатори на Холокоста Адолф Айхман пред съда в Ерусалим: „Царят /има предвид Борис 3, б.а./ саботира нашата политика спрямо евреите в България”.

    Коен обвинява монарха, че имал връзка с  Хитлер. Че с Хитлер са имали отношения и Невил Чембърлейн, и Едуард Деладие, и Сталин, и Чърчил /уговарян е от Хитлер да атакуват Русия заедно/, и Рузвелт,  и всички държавници, на които се е налагало по силата на своето служебно положение да контактуват с германската администрация тогава.

     Обвинява Софийския университет, че е бил средище на националсоциализма в България, въпреки че у нас тогава няма нито една реалнодействаща националсоциалистическа партия, нито една реално действаща националсоциалистическа институция.

    Стигматизира археологическите занимания на проф. Богдан Филов и изобщо науката археология като нещо фашистко и зловредно. Ако думите й са верни,  би следвало да заличим от световната култура и откривателя на Троя и гробницата в Микена Хайнрих Шлиман. Както и активно подкрепящия го английски министър-председател Уилям Гладстоун. По мерките на Коен тяхната дейност би следвало да се квалифицира като националсоциалистическа, а защо не и антисемитска?!...

    Софийският университет бил средище на националсоциализма в средата на 20 век, твърди Коен, но не спира до тук.

И в 21 век за нея  СУ си остава антисемитско гнездо,

и громи тя с пиарски хъс всичко българско и родно. Пише открито писмо до проф. Светлозар Игов по повод негов литературен труд, явно възмутена, че не е възкачена на писателски пиедестал. И  в гнева си,

 обвинява литературката  проф. Милена Кирова от СУ в антисемитизъм

заради спомената от нея фраза по адрес на писателя Амос Оз: „...еврейска кръв, пари и съдба”. Това според Коен е философска измишльотина на класическия антисемитизъм. И то в периода на предлагането за Оскар на антибългарския  филм „Трето полувреме”.

И в трамвая да  настъпиш Леа Коен ще те обвини в антисемитизъм.

    В любов да й се обясниш днес, пак ще те изтълкува като антисемит, защото най-вероятно имаш мръсно подсъзнание как да я сексуваш.     

    Каква й е болката на тази изявена интелектуалка? Тя е съпруга, майка, реализирана професионално. Галеница на съдбата и преди всичко на държавата България. И тя, и баща й, и предците й – Коенините, са галеници на днешното българско териториално и духовно пространство на Балканите. Прогонени от римляните в Ерусалим, прадедите й са намерили спасение тук сред траки, славяни, по-късно прабългари... Баща й Пепо Коен е бил в лагер, ако не се лъжа, в Еникьой, но не е изпратен за изгаряне в Треблинка. Спасен е и той в крайна сметка. И въпреки това не се опитва да спаси своите спасители, обвинени от народния съд в... антисемитизъм.

    Знаете ли как Леа Коен коментира народния съд, съдил спасителите на евреите, сред които и официалният инициатор на опасната акция Димитър Пешев, осъден на 15 години затвор за благородството си: „Процесът срещу антисемитите е гледан от 7 състав и е срещу служители от Комисията по еврейските въпроси. Този процес       

е доста странен.

Присъдите са твърде леки,

а по-голяма част от обвиняемите са оправдани, включително особено одиозната Мария Павлова, дясна ръка на Александър Белев, която се оказала братовчедка на Христо Кабакчиев.” /в. Жълт Труд, бр. 33, 2012 г./ Човек остава с впечатлението, че в 21 век дипломатката Леа Коен сякаш съжалява, че малко кръв се е проляла след т. нар. Девети. Малко й се виждат , че 20 от 43-мата депутати спасители на евреите, са осъдени на смърт,  6-има на доживотен затвор, 8 на 15 години и четирима на 5 години затвор.  Едва трима са оправдани.

    Толкова е странно, че човек се пита, абе тук да не би да мирише на пари? Само сребролюбието може да извади на бял свят подобни страсти. Уж се борим за глобален мир, пък сме жадни за още и още кръв 70 години след месомелачката Втора световна война?!   

                          СРЕБЪРНА ЛЪЖИЧКА

    Невероятно, но факт - Коен е недоволна и от ... посланичеството си. Въпреки че над 10 години се е подвизавала като висша държавна номенклатура. Та тя е израсла, живяла и живее до ден днешен със сребърна лъжичка в уста. Не се гнуси да се шири в дом в Швейцария, въпреки че там нацистите успешно са си скрили и препрали  парите, казва, че има къща в Испания, дом в България. Ръководи агенция „Арденте” уж за културен обмен. Но преди всичко, откакто не е част от българска дипломатическа мисия, г-жа Коен се е специализирала в обслужване на антибългарската политика на македонстващите елементи в скопско.

    Трудно обяснимо е, защото от българската държава е видяла само и единствено добро. Още при комунизма тя е висш номенклатурен кадър. Била е директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Софийски музикални седмици. Това са административни,

началнически длъжности, на които се възкачват само лоялни на режима чеда.

    Нещо повече, на Леа Коен през 70-те години на миналия век  й е позволено да учи в ...Холандия, в университета в Утрехт! На кого разрешаваха да учи на запад тогава? Само на кадри, лично одобрени от тогавашната ДС и Политбюро. Офицерът от ДС Красимир Райдовски твърди, че тя е била агент на тайните служби. Аз не знам дали е така, но при всички случаи е била одобрена като благонадеждна, за да й се позволи да прави началническа кариера, не просто творческа.

    След падането на комунизма тя отново е висша номенклатура. 1990 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. Подсигурила си е високата пенсийка и хоп- от 1991 та чак до 2001 г. е все посланик. От 1991 до 1993 г.- в Белгия, Люксембург и ЕС. От 1993 до 1996 г. е посланик в Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС. От 1997 до 2001 г. – в Швейцария и Лихтенщайн. Все в сърцето на Европа на най-престижните и сладки местенца.

     И докато е дипломат, успява да напише цели три романа- „Докато смъртта ни раздели” /1996-1999 г./, „Кратката вечност на Алма М.” /1997-1998 г./ и „Флориада” /1998 г./ Прекрасно, но страничният наблюдател се пита след като води толкова отговорни мисии и трябва да защитава интересите на България в толкова труден и преломен период как е намирала време да сътвори цели три романа за пет години? Сигурно между два коктейла и един прием е отхвърляла по някоя глава.

    Леа Коен ако питате,

и като допломат е страдала.

Било й тежко. През 1992 г. някой се опитал да я убие в резиденцията в Брюксел. Стреляли, докато приемала гости и две гилзи тупнали в краката й. Не е необходимо да си завършил в Симеоново, за да прецениш, че ако гилзи ти падат в краката, някой стреля по теб от упор. Сигурно ще да е бил някой престарял монархист, щом не е уцелил. Службите за сигурност обаче не се постарали да разкрият стрелеца.  Бре... Конспирация!

                                            ПАРАНОЯ В ПЕТАТА

    Коен, въобще,  се оплаква много от службите за сигурност. Следели я, не можела да диша свободно от тях в посолството. Затова по обед излизала в някакво скрито от службите кафене да си разговаря с някаква проститутка. Събирала материал за роман?! Че в свободното си време човек има право да прави каквото си иска е неоспоримо, друг е въпросът дали на посланик в Брюксел му прилягат такива срещи.

    Ала да се оплаква от службите за сигурност е повече от нелепо. Всички посолства по света, и български,  и чуждестранни, са бъкани с ченгета. Такава е спецификата на тази дейност. Става въпрос за шпионаж, контрашпионаж, неофициални мисии, опасни контакти, висш геополитически пилотаж... Между другото, н.в. цар Борис 3 Обединител ги е владеел до съвършенство тия хватки. В началото на 40-те в Швейцария е бил дислоциран представителят на Рузвелт – Алън Дълес, бъдещият директор на ЦРУ. С него нашият монарх е поддържал активни контакти и е опазил небето над България чисто. Едва след смъртта на царя на 28 август 1943 г. се решава страната ни да бъде срината с бомби наказателно от Англия и САЩ.

    Такива ми ти дипломатически лупинги се изпълняват в Швейцария, ала на Коен вероятно  й е тежало, докато ходи по приеми, да я следят разни ченгета да не й влезе трън в петата.

    Прави впечатление, че докато дипломатства, нашенката е миролюбива, възхвалява разбирателството. И изведнъж, когато изпада от държавната хранилка през 2001 г. и когато външен министър става не кой да е, а... прословутият евреин Соломон Паси /който, между другото, си скъса задника от работа и тича да урежда влизането ни в НАТО, тича при Кадафи да спасява българските медсестри, хвърча да ни вкарва в ЕС/ Леа Коен почва да фабрикува фалшиви обвинения към българската държава. Почва да я товари с несъстоятелни вини, да цапа велики исторически фигури, идоли, ритуали, празници ... Основната й мантра е как някакви  индивиди  спасили 50 000 български евреи, а цар Борис и като цяло държавата били виновни, че не сме били ударили два шамара на Хитлер и не  сме успели да спасим 11 343 евреи от Беломорието и Македония.

    А през това време, докато бившата родна дипломатка позиционира продуктово на световния имиджов пазар България като антисемитска държава, в същата тази страна освен Соломон Паси като външен министър, като вицепремиер се подвизава  Лидия Шулева, с отявлен еврейски корен. Баща й Богдан Шулев /Биджерано/ е председател на 1 състав на народния съд... После пък идва на власт Станишев, който също по майка има еврейски корен... Известно е и че и сегашният външен министър Николай Младенов има еврейски корен. Къде е пословичният антисемитизъм, който Коен вижда навсякъде в България - в историята, в институциите?

                                     ХРАНИЛКА

   Понеже го няма, го провокира. Трябва й антисемитизъм и тя тръби неистини само и само да разгневи някой да си изпусне нервите, да предизвика негативно отношение към корена й и хоп... Явяват се нужните за черния пиар исторически вини. Какво като антисемитизмът липсва в реалното житейско пространство, стига й да се развява във виртуалното. И ако не е достатъчно разпален, припалва го със словесен напалм. Вагони на БДЖ били откарали депортираните македонски евреи към Треблинка. Ами естествено, че БДЖ вагони ще наемат германците, удобно им е, няма да наемат френски вагони от другия край на Европа. Ама тия вагони като са минавали през Кюстендил българи са ги стопирали и са спасили няколко души с риск за живота си.

    Явно 70 години след краха на Холокоста тази трагедия може да се осребрява. Като няма държавна хранилка, почваш да се бориш с антисемитизма и това ти осигурява хонорари, спонсорство, някаква институционална закрила. Най-малкото дава ти поле за изява. Богати евреи от САЩ, Израел и целия свят, включително и от Германия, отделят пари, за да не се забравя негативния човешки опит. Градят се музеи, институти и покрай цялата тая дейност разни активисти се хрантутят.

    Германия, САЩ и Израел стоят зад вдигането на музея на Холокоста в Скопие, но те едва ли са го направили с цел той да бъде гнездо на антибългарска пропаганда там. Леа Коен просто се възползва предприемчиво. След като си е взела заплатите като директор по времето на комунизва  и като висш дипломат след 1989 г., защо да не гушне и допълнителен бонус от македонстващите идиоти в скопско? Защо да не ги

 обслужи орално с антибългарски естаблишмънт?

    Това е класически тип бизнес поведение на дребен предприемач. Един вид, сваляте ме от трапезата, не ми давате висша държавна длъжност, аз пък ще ви клепам пред света. Няма да се учудя, ако напише и апокриф за това как сме стреляли по папата, понеже сме от едно тесто с Ванче Михайлов, който пък като българин се е борил за освобождението на Македония.

   

Антибългаризмът в скопско е икономика.

     Използва се за овладяване на властта, която е  инструмент за печалба. Получават се дивиденти от Сърбия, за да се води определена негативна политика спрямо България. Властта позволява да се печелят пари от обществени поръчки и от откровени кражби. Печели се от хонорари за проектиране, изграждане и  поставяне на паметници - откровен грабеж на българска история. Цели научни институти живуркат на основата на антибългаризма, измислят се азбука, история, всякакви дивотии, за да се отграничи едно население от корените си. Вестници се списват, агенции работят - това са заплати, заетост... Цяла индустрия. Ако отпадне антибългаризмът в Скопие, хиляди хора ще останат без работа. Това е социален проблем. Като борбата с бездомните кучета. Ако решим проблема, как ще усвояваме пари от ЕС и какво ще работят ветеринарите и кучеловците?

                                         КАЛ

     Бизнесначинанието на Коен да печели  дивиденти от подобни каузи е модерно занимание. Навъдиха се безброй организации за защита на жените от мъжко насилие, на дъщерите от бащина педофилия, на животните от зоофили /дори в Германия закон приеха по темата, забраниха секса с животни/. И всички тези организации имат интерес да раздуват изрично скандали, да доизмислят и да провокират проблеми само и само да оправдаят съществуването си и да имат основания да изискват финансиране... Ето ти заетост, борба с безработицата.

    Безбройните фондации за интеграция на циганите действат по същата схема. Текат едни милиони за интеграция, въпреки че интеграция няма, но има цигански барони. Текат едни милиони за борба с антисемитизма, въпреки че реален антисемитизъм в България няма.

     Важното е да текат милиони.    

    Друго логично обяснение за метаморфозите на Коен няма. Хубава, образована, преуспяла жена, майка, съпруга, а се заровила в калта на историята и крещи: „Кал, кал!”

    То и кал има, ама ако не си извадиш главата от калта как ще видиш горда Стара планина?  

Милен Милушев