Николай Пловдивски е предопределен за патриарх от преди 11 века!
- Потомъкът е на Николай Охридски
Поклон пред светлата памет на Негово светейшество патриарх Максим! Дойде времето на Николай Пловдивски, духовният потомък на Николай Охридски, да оглави Българската православна църква.
За да я подмлади за второто й хилядолетие.
Въпреки устава на БПЦ и годинките, които не достигат на митрополита да стане религиозен потентат по буквата на канона. Какво тук значат няколко лета до заветните 50, калесани в устава?
Новият век има нужда от млад и енергичен църковен лидер. Възправил се изпод хоругвите на историята визионер. Черноризец с чувство за мисия. С усет за морал.
Времето на верски тероризъм и модерна варварщина само ражда своя антипод. Николай има позиции, отстоява ги. Благославя, анатемосва. Води хвърковата чета от свещеници по литургии, споменът за които остава за цял живот. Води и битки.
Може и да звучи старомодно понякога, като войната му срещу Мадона. Като войната му срещу извънбрачните връзки, срещу разводите, донорските клетки...
Дори да не е прав бичът под расото му е нужен повече от всякога.
Той може да събуди заспалата наша църква. Да я вкара в 21 век. Да изгони свещениците от трапезите. Да им сецне пословичния мерак за гоене. Да ги превърне от социални карикатури в блюстители на достойнството. Да им помогне да станат за пример.
Само с блага дума българин се не води.
С дишане уста в уста окомунистена църква не се съживява. Трябва някой да я избичува.
С амбиция, с хъс за промяна. Да я слее с младия народ. Тук и сега. Да вдъхне живот на манастирите и безчетните църковни имоти. Някои да станат сиропиталища, приюти, други болници, училища... Пари ще се намерят. Имаме примера на отец Иван от Нови хан.
Всяка църквица може да има своята майка Тереза. Трябва само някой да я вдъхнови.
Събуди събратята си, митрополите Николай. Стани патриарх въпреки устава. Ти можеш да подмладиш, но и да прочистиш църквата. Тя не е убежище за мързеливци, пияници и аутсайдери. Тя е храм за авторитети. Властелини на морала, които не мишкуват за хонорарче на сватба, погребение и панихида. Които отстояват ценности. Налагат ги с личен пример. Които не се увъртат край богати вдовички, а крепят сираци. Които
така да водят литургии, че да разплакват иконите.
Които да могат да проклинат когото трябва и да прощават на всички...
Митрополит Николай не е случаен. Той е, надявам се, вторият първойерарх на нашата църква с това име. Първият е Николай Охридски, за когото Паисий съобщава, че, „... е починал в Охрид на своя престол”.
Помните ли Охрид, българския град от времето на Самуиловото царство и патриарх Филип, който пренася своята резиденция там към края на 10 век?
Погледнете Николай Пловдивски от 21 век и ще си спомните каквото трябва за Николай Охридски. Особено, когато виждаме как днес потомците на старите българи в Охридско и Скопско посред бял ден ни крадат царете, историята, героите, езика, културата... Един патриарх Николай Пловдивски, потомък на Николай Охридски, ще поправи символично временната невменяемост на някои братя „македонци”.
Дошло е Време патриаршеско за Николай. Да му помогнем...
Милен Милушев
Няма коментари:
Публикуване на коментар