Да национализираме и любовниците...

 

Да национализираме и любовниците на Енергошефовете

 

- Който иска евтин ток, трябва да има много АЕЦ и много шистов газ

 

    Ах, как ми се иска да национализирам не само енергоразпределителните дружества, но и любовниците на техните мениджъри. Че и златните им бидета...

    Но...първо ще трябва да се отърва и от здравия си разум. Той пречи на революционната емоция- кара те да мислиш, да смяташ две плюс две колко прави.

    Е, четири прави, та ако ще и върху златно биде да го изчисляваш.

    Мили хора, ако искате малки сметки за ток, трябва да имате първо АЕЦ „Белене”, нови блокове в АЕЦ „Козлодуй” и екологично поносим шистов газ плюс тотална диверсификация на енергоносители, което не означава задължително тотална дерусификация. Който твърди, че Русия е вредна в  областта на енергетиката да го каже на Германия, която благодарение на руския газ цъфти. Като държава трябва да имаме енергия в излишък и от изток, и от юг, и от запад, и от север, за да поддържаме ниски цени и да притежаваме ресурс за контрол върху енергоазпределителните дружества.

    Национализацията не решава тези проблеми. Тя ги бюрократизира, централизира, и нищо повече. Най-много да ги политизира, от което също потребителите нямат полза- просто ще крадат партийните централи. Както сега крадат корпоративните централи.

    Национализацията е начин партийните централи да крадат легално. Сега

 

са принудени да делят плячката с корпорациите.

 

/Което не значи, че по принцип национализацията на стратегически производства  е нещо лошо./

    Затова и тия, които зоват по площадите да се лее кръвта на монополите, да бъдат така добри да призоват здравият разум да има последната дума.

    Бунтът срещу алчночревните сметки за ток е въодушевяващ, ала не е системно ефективен. Не може да се разчита на революционния ентусиазъм на обществото всяка зима. Рано или късно хората ще се уморят. Ще натирим ЕРП-тата, ще побием на кол техните електромери, ще национализираме Енергото барабар с „Топлофикация” и ВиК, ала как ще  контролираме сметките без надеждна система? Без математически модул, без софтуер? Натискът върху правителството не е система- днес го има, утре го няма.

     Трябва рационален, технически контрол. Две плюс две равно на четири.

     Защото досега и Енергото         , и мобилните оператори, и „Топлофикация” ни ограбват чисто технически. Пращат ни едни сметки, които ние не можем да оспорим, защото нямаме база за сравнение, тоест контролна везна. Електромерите и броячите са програмирани така, че те си действат законово и си цъкат дори и да не потребяваме услуга. Правителството и под натиск да намали цените електромерите и броячите  пак ще си цъкат. Всеки абонат е обречен роб – касичка. До гроб.

    Цък, цък...

    Получаваш сметка и си осъден да плащаш...

    Мариана Кукушева от Съюз „Произведено в България” подхвърля по-умната от перманентния бунт идея- контролни електромери.  За сметка на печалбата на ЕРП-тата, разбира се. Може би и контролни броячи с пряк достъп на потребителя. Ето това е задача за умни софтуеристи- да изработят такива модули, че в реално време

 

всеки потребител да може да контролира и дори да коригира сметката си.

 

 Технически. Математически. Без значение кой е на власт и какви са му приоритетите.

    Натискът върху правителството трябва да е периодичен- по време на избори и да се отнася до ценообразуването и по-точно за по-ниски цени. А конкретните сметки трябва да минават през личната контролна везна на всеки потребител.

    Веднага, естествено, надушваме възможността за поредна далавера. Да не стане като с топломерите- уж трябваше да ни помогнат да контролираме отоплението, а те надуха сметките за парно. Хората

 

 хем мръзнат доброволно, хем плащат доброзорно.

 

А сега ще трябва и да сменят топломерите, та да напълнят гушите на още един доставчик.  

    Най-вероятно всяка власт не дава да се въведе надеждна контролна система в интерес на потребителя. За да може да се краде повече. И съответно да се финансира властта. Затова и са бунтовете. Хората беснеят с основание.

   Ала майката на евтиния ток е здравият разум, не революционният бяс.          

     Смятайте!

 Най-евтиният ток от тук да Владивосток и обратно през Южния полюс, Марианската  падина и Хумболтовото течение  е все от АЕЦ!

Вижте съотношението:

    АЕЦ „Козлодуй”- 15,30 лв. /МВтч/

    ТЕЦ „Бобов дол” – 84,64 лв. /МВтч/

    ВЕЦ „Стара Загора”- 116,34 лв. /мвТЧ/

 В САЩ пък шистовият газ свали драстично цените от 1000 евро на 200 евро за кубичен метър.

    Бунт, революция, братя! Ама да не забравяме и че две плюс две  е равно на четири.

    Все пак.   

 

Милен Милушев