milenmilushev.blogspot.com
А защо не Трудови
войски за бежанците?
Мигрантското
нашествие налага не само възстановяване на наборната казарма, за да има
държавата ресурси за защита, но и на Трудови войски, за да се акомулират в
обществото ресурси за интеграция. Това е панацеята за контролирането на
имигрантския поток. На всичкото отгоре идеята е хуманна, разумна и
взаимоизгодна. Служиш две години на държавата, която искаш да подслони теб и
семейството ти, работиш шест часа на ден, два часа учиш език, култура, религия.
Като се уволниш, ти излизаш с професия, с трудови навици, дисциплиниран в
някаква степен, с език, с познания за местната култура, която става твоя жизнена среда.
Когато служенето в Трудови войски бъде
постановено в условие, за да получиш статут за легален престой в държавата, ако
не си достатъчно мотивиран, няма да преминаваш през ГКПП-то. Обикновен тест за
мотивация. И е просто, и е справедливо.
Като искаш да си живееш по старому, със
старата си култура и със старата си религия, оставаш си на старото място.
В
края на краищата всеки бежанец си има отечество. Искаш да си намериш нова
родина, плащаш разумна цена. Не става въпрос за концлагери или за каторги, а за
Трудови войски. У нас те са създадени от народния трибун Александър Стамболийски. Доказано е, че са били
полезни за държавата. В частност за циганските гета. ТКЗС-тата и Трудови войски
бяха причината да няма масова циганска престъпност по времето на Тато.
Институцията Трудови войски може да е
инструмент за интеграция на бежанците из цяла Европа. Това е като приемен изпит
в университет- издържаш изпитите и получаваш диплома. Докато
мъжете служат, жените ползват общинско жилище, децата ходят на училище,
създават се интеграционни връзки с новия дом-държава.
Разумно е. Човешко е.
Досегашният либералноненормален модел и
извратеността на мултикултурността са неразумни и нечовешки. Те задължително
продуцират сегрегация, конфликти, битови войни, тероризъм.
При досегашния модел по-жизнените и
по-първичните мигранти, които произвеждат по десетина деца, към 2040 година
могат да надделеят, да овладеят средата, институциите и властта като цяло.
Тогава в Европа ще се възпроизведат държавите, от които са избягали. По-точно
разрухите в страните,
от които панически се предислоцират днешните бежанци.
Идеите на такива като проф. Божидар
Димитров за контрол и интеграция на мигрантите чрез хуманно и справедливо служение на държавите
гостоприемници не са за пренебрегване. Повтарям, това е нормален вид изпит. Примерно
искаш да станеш космонавт. Издържаш тестовете и живееш според нормите на
професията- длъжен си да имаш желязно здраве, не можеш да се алкохолизираш, да си
с наднормени тегло, длъжен си да си технически грамотен със съответната
специфика… Нито е дискриминация, нито е расизъм.
И
друг път съм давал примера с японците- те не дават гражданство на чужденец, ако
той не се откаже от старото.
Просто здрав разум.
В края на краищата, като искаш да си останеш
ислямист и да си живееш като средновековен скот, не напускай родината си, остани
си там. И ако там има война, бори се срещу войната, прекрати я. Установи едни приемливи според критериите
ти порядки.
Европа, мисля че и светът, разбраха: ползи от лудата
политика на Меркел, от рушителната външна политика на САЩ през последните 25
години, от колониалното безумството на Саркози, който си пиеше кафето с Кадафи,
а след това унищожи държавата му, няма. Или ако има, са корпоративни, не обществени.
Честно е Европа да отстоява идентичността
си, плащайки цена и изисквайки цена от желаещите да станат европейци.
А мигрантите, които напират насила да
завладяват континента, трябва да бъдат отблъснати с оръжие- стрелба във
въздуха, сълзотворен газ, водни струи…И ако и това не помага, ликвидация в
условията на неизбежна самоотбрана.
Имаме примера на Китай. Оцелял е от четири
века предхристиянска епоха до глобалния днешен свят заради Великата Китайска
стена, неразделна част от великата китайска култура, споена от 56 народности, но
никога не допуснала либералноненормалност, неестествено мултикулти и
смъртоносна толерастия.
Няма здраво тяло без здрав дух.
Милен
Милушев