БСП като Чичко Червенотиквеничко

 

milenmilushev.blogspot.com

БСП като Чичко Червенотиквеничко

    Ролята на дефектите в кариерното израстване на БСП-кадрите стана доминанта. Вижте кои стигнаха до балотаж за поста на Станишев в столетницата: ВОЛУМЕТО НА МАХ, КУЛСКИЯТ СКАКАУЕЦ  Михаил Миков и  леко заекващия при превъзбуда симпатяга Драгомир Стойнев. И двамата са типажи достойни да вдъхновят всеки талантлив карикатурист. Особнеят.  Особено победителят Миков. Ярък зевзек с чувство за хумор, червендалест ала Чичко Червенотиквеничко, с вечно рошава оредяла косица. Все едно  е в смъртна битка с махмурлука дори да не е кусвал алкохол три денонощия поред. /Историята ще каже дали това е възможно./ Образът, изказът, поведението му са толкова индивидуални, че обособяват личността му далеч извън партийния апарат. Новият председател на БСП няма нищо общо с правоверната сухота на идеологическия аскет, с бюрократичното излъчване на бездушния администратор и с изсечената гранитност на всепобеждаващия  номенклатурчик. Зевзешката му натура буди смях вместо очаквания за висотата на позицията му респект. Сам го признава. От трибуната на парламента заплашва, че ще уволни шефа на пресцентъра си, понеже не го бил питал нещо си. Немислима слабост за традиционен типаж на червен лидер- тия

 

 първо режат глави, после заплашват.

    Възходът на вицовите  дефекти в „Човешки ресурси” на БСП започна с възкачването на Сергей Станишев на партийния връх. Преди него лидерите на червените задължително бяха изкусурени. Задължително имаха осанка. Излъчваха сериозност и преди всичко властност.

     Първанов беше строен , стегнат, докарваше благост на физиономията си като тази от портретите на вожда Георги Димитров. Лилов също беше висок, строен, с изсечено лице, с говорен дефект, но с режещ език. И погледът му хапеше. И Луканов беше едър, шкмбелия, с бяла грива като на сибирски гуру. Той беше върхът на личностната харизма. Цели ескадрони от червени баби  гладуваха в негова подкрепа, когато беше арестуван след гладната луканова зима в началото на 90-те. А той, същински красен Мойсей, пишеше в килията си  заповеди за излизане от Кризата.  Кризата, която сам създаде.

    Импозантен и величествен е бил и Вълко Червенков. Класически мъжага сталинист, диктатор, женкар, лидер със замах в общуването и в управлението.

Много са го харесвали твърдолинейните. Но не е спечелил Тато.Което се е оказало фатално за великана в буквалния смисъл на думата Червенков /бил е двуметров/.

    Всъщност Миков не е случаен особняк, достигнал партийния връх в сектата на червените. Гледаш го такъв един невзрачен шегобиец,  

 

уж знае четири езика пък не се е научил да произнася Л.

 

     Тодор Живков представляваше подобен личностен оксиморон-  уж беше необразован, прост, пък накрая излезе по-умен от тия с титлите и професурите. Управлява успешно 35 години. Къде с пускане на език на Брежнев, къде с кръволожка страст по Чешката пролет извая зрелия социализъм, индустриализира цялата ни салскостопанска държавица и модернизира бита на родния балканец покрай терора на инакомислещите. Смееше се гърлено на вицовете за себе си, шегуваше се с дипломатическия корпус, опипваше артистките, не подминаваше сладките глрехопадения, но при неговото управление „немаше лабаво”.

    Нема лабаво и при Миков.  Засега. Никой не го възприемаше  насериозно, но пък човекът стана една от най-важните персони у нас. Кючекини му хвърлят гьобеци публично, същевременно той е специалист по човешки права и по наказатално право. Все някакви взаимноизключващи се позиции. Някак да си шеф на парламента и да зяпаш кючеци на живо не е много според аплоато на класическата публична личност, ала това не му попречи да тушира младока отличник Драгомир Стойнев на конгреса. Говорните дефекти и вицаджийското поведение на Миков се оказаха печеливш коз.

 

Делегатите на последния конгрес на БСП явно носталгират по Тато.

 

 Търсят негово продължение- това е моето обяснение за победата на кулския Скакауец. Сега остава думата на ВОЛУМЕТО НА МАХ да се чуе и той да се докаже като лидер.

    Да не пропуснем и карикатурния щрих на иначе потомствения номенклатурчик Станишев. Не мога да забравя в зората на възхода му неговите кръгли очилца, розови бузки и свенливо лафче. Мязаше на зайче, свряно в храсталак, което любопитно наднича към света на големите вълци на властта. Кой му даваше 13-годишна кариера на лидер? В сравнение с бащицата си Първанов беше направо невзрачен. Уж зайче пък схруска такива хиени като Татяна Дончева, Румен Овчаров, Румен Петков… Оглави и ПЕС. Но със „змията” Доган и с юнака Бойко Балканджи не успя да се справи. Дали зевзелък не му достигаше да излиза със смях от пораженията, дали страдаше от дефицит на мъдрост, та не успя да провиди, че на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата и не разчита на ДПС?

    Дали Миков ще докаже, че говорните дефекти и вицаджийското поведение могат да са предимство по пътя на лидерството?

    Ако кулският зевзек оцелее във вълчия свят на властта, поне ще се посмеем. Представете си  сблъсъците между Скакауец №2 и словесните пърформанси на  Бойко Балканджи. 25 години демокрация, 25 години цирк!

    Ха-ха-ха….

 

Милен Милушев