Кастрация

milenmilushev.blogspot.com

Кастрация

    Стерилен за обстановката на Балканите  политик като лидера на ЕНП Жозеф Дол няма как да проумее, че липсата на ракети, насочени към Турция, не е миролюбие, нито лоялност към европартньорите.  Демонтажът на ракетните системи с прицел турски военни бази се изживява от бг обществото като кастрация. Посичане на волята за държавна независимост. Символно изгаряне в камината на Белия дом на символа на борбата срещу турското робство- Черешовото топче. Все едно

 

демонтирахме Боримечката, Априлското въстание.

 

 Станахме побратими с поробителите, за да громим освободителите!?

    Стига с тая комплексарщина, ще кажете.

    Да, разбира се, живеем в 21 век. Реалностите са други. Всъщност същите са, но са модерни. Вместо турско робство имаме парламентарно владичество на ДПС. С БСП бяха леви в името на властта, с ГЕРБ пък са десни пак в името на властта. Все са на власт. Тоест господарстват 135 години след Освобождението.  Богатеят, завладявайки политически, икономически, културни и демографски територии. Не случайно Хюсеин Хафъзов  на предизборен митинг в Турция призовава ислямисти и джихадисти: „Булгаристан е жаден за вас, елате…” Естествено, че ще дойдат в най-новата-стара турска провинция, която на всичкото отгоре е и в ЕС.

     Ето това не схващат стерилитетите от Брюксел. Османската империя в България се възроди в модерен вариант чрез ДПС, което брюкселските зелета в еврокомисията постоянно набутват във властта. И това води не до европеизация и интеграрация на населението, а до разпад на ЕС в югоизтока. Възходът на „Атака” и на Патриотичния фронт не е инцидентен и временен. Той е реакция на 25-годишната кастрация на българската държава.

    Когато ПФ прокламира, че 6-годишните деца трябва да говорят български, Каракачанов и Симеонов всъщност повтарят Меркел, която лично обвини децата на турските гастарбайтери в Германия, че не учат немски.  Банкерът Тило Сарацин го повтори  в друг контекст и с друга стилистика /нещо от рода на: „Ако ислямизацията на Германия продължи, нацията ще оглупее и ще се затрие”/ и го уволниха. Но истината остана да виси в публичното пространство. Не е политически коректно да се артикулира, ала се осмисля активно.

     Родните патриотите всъщност повтарят израелската държавна политика, която задължително учи децата в детската градина що е то Холокост, как познанието за изтреблението на евреите  трябва да се помни и предава от поколение на поколение, за да не се повтори.  Ако искаме и турското робство да не се повтори трайно в модерен вариант, децата в детските градини трябва да бъдат защитени със знания за миналото, които да ги имунизират от грешки в бъдещето. Ако си мислите, че в Германия учат хлапетиите  си как трябва да бъдат толерантни към римското робство, към наполеоновата диктатура  или към съветската инвазия, дълбоко се лъжете.  Учат децата си какви грешки са допускали прадедите, за да се стигне до загуба на суверинитет и как трябва да реагират, за да не попаднат в подобна ситуация.

    Тук някои дръвници иронизират щенията на Патриотичния фронт и на Бареков да връщат задължителната казарма. Но всъщност благодарение на задължителната казарма и за жените изкуствено създадената държава Израел продължава да съществува сред враждебното арабско море. Там казармата учи младите как ежесекундно да отстояват родината си. А тук ние учим младите как да бъдат толерантни към турското робство, към ислямизацията на циганите, към превръщането на държавата ни в ислямистко гето…,в Нова Източна Румелия… Това не е толерантност, това е антидържавност.

    Задължителната казарма е гадно изживяване за индивида, но жизнено необходима за държавата. Тя интегрира, учи на патриотизъм и сплотява класи, етноси, простаци и аристократи.

 

Казармата е имунна система, армията е здраве за нацията,

дами и господа демократи.

    Ракетите, насочени към Турция, изпълняват ролята на заводите в Германия, които произвеждат мерцедеси- пласират авторитет.

    Самочувствие. Мощ.

    Германците след Първата световна война не трябваше да имат нито самолети, нито кораби. Направиха ли го? Не! Точно обратното. И след Втората световна война същото. Въпреки Хитлер.

    Защо ние кастрирахме ракетите си, насочени към ислямистите и джихадистите в неоосманска Турция?

    Защото сме малоумници, овчедушници, тъпигьози. Или поне водени от такива.

   Не, няма да воюваме с Турция. Не е и необходимо. Всъщност ракетите, насочени към Турция, са гаранция за добросъседски взаимоотношения. Имаме ли ги- ще ни уважават. Нямаме ли ги, гяури сме. Така било е и така ще бъде- гяурът е нямал право да язди кон, да носи оръжие, да строи катедрали. Гяурът е бил толерантен към робството. В днешен модерен вариант  

 

гяурът е толерантен към вечното господство на ДПС.

   

    Брюкселските зелета от еврокомисията са толерантни към тази ситуация, защото това отнема руското влияние на Балканите. А аксиоматичната истина за България е „Режеш клона Русия, падаш на чепа Турция”. Това е безалтернативно като гравитацията тук на земята.

    И накрая пояснявам за разсеяните- всъщност като говоря за ракети и за казарма казвам: отстоявай държавата си           , българино. Ако искаш мир, готви се за война. Ако искаш държава, не спирай да се бориш с турското робство.

Милен Милушев