Днешната Европа- мечтание на Хитлер

milenmilushev.blogspot.com Днешната Европа- мечтание на Хитлер Европейският съюз е модерно изглеждаща конструкция. Погледната обаче в историческа перспектива, удивително напомня мечтанията на Хитлер за обединена Европа под шапката на Германия, не случайно сега официално наричана мотора на ЕС. Че почти всичко, за което се е борил фюрерът, е факт. Само че постигнато не с военна сила, а с купуване на евронации чрез еврофондове и евроилюзии. Абсолютно маркетингов подход, преструктурирал следвоенното статукво на континента. И дори довел до увеличаване на завоеванията на модерните наследници на Хитлер- те измъкнаха от властта на Червената армия ,победила армиите на фюрера, балтийските републики, част от Украйна, Грузия, Азербайджан, цяла Източна Европа. Най-голямото доказателство, че проектът ЕС е продължение на Втората световна война на Хитлер чрез преструктуриране и прегрупиране на силите е …Брекзит. Великобритания просто отказа да се подчини на мотора на ЕС – Германия. Излизането й е отбранителна позиция срещу модерните политико-икономически бомбардировки на модерните наследници на Хитлер. Англичаните не искат да се подчинят на Новия Трети райх, базиран в Брюксел. Следващото доказателство- Вишеградската четворка: Полша, Унгария, Австрия, Словения. Обединението на тези страни е реакция на модерния Аншлус, разширена модификация на Аншлус Йостеррайхс от 12. 03. 1938 г.. Четворката не желае бежанци по квоти, каквото налага моторът на ЕС- Германия, противопоставя се на тоталното лишаване от суверинитет, което означава тотално подчинение на мотора на ЕС- Германия. Следващо доказателство- Договорът за приятелство между България и Македония. Което е нещо хубаво, разбира се. Но погледнато исторически, това е модерен вариант на дислоцирането на Трета българска армия в Македония и Беломорието в началото на 40-те години на миналия век. Следващо доказателство- Франция не си признава, но е в подчинена позиция като при правителството на Петен. Само че модерните германци не го налагат със сила, а с предложение да си поделят властта в Европа, след като конкурентът Великобритания отказа да се подчини на мотора на ЕС. Ролята на генерал дьо Гол и Съпротивата срещу Блицкрига на модерните немци играе Националният фронт на Марин льо Пен. Следващо доказателство- интеграцията на Западните Балкани. За да бъдат подчинени, трябва да бъдат измъкнати от руското влияние чрез добре отработената схема на кохезията: ще ви дадем пари да направите магистрали за удобството на нашия едър бизнес, а вие ще си дадете суверинитета и ще станете фронтова линия срещу Русия. Да припомним, че навремето Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина на 26.02. 1908 г. със съгласието на Османската империя и това дори бе благоприятно обстоятелство контрагентът на Австро-Унгария- Фердинанд, да обяви независимостта на българското царство през 1908 г. Което всички българи приветстваме, но историческата корелация е прецедентна. Труция си мечтае за Османската империя, Централните сили действат за Третия райх в модерен вариант. Следващо доказателство- дебатът за собствени самодостатъчни въоръжени сили на ЕС. Което хич не е лошо. Но по същество е изтласкване на американците от модерния Западен фронт. Великобритания беше отблъсната, логично и задължително е да се направи модерна контраофанзива и на Нормандския десант. Европейските въоръжени сили правят излишни американските окупационни корпуси в Европа. Следващо доказателство- слугинажа на Турция. Една неевропейска и недемократична страна по всички показатели. Но тя е традиционен съюзник на Централните сили, сиреч мотора на ЕС, от Първата световна война срещу руснаците и англо-американците. Никой в Анадола не е забравил битката при Галиполи на 19 февруари 1915 г., когато силите на Антантата под адмиралтейското ръководство на Чърчил се провалят. И днес немското приятелство с Турция е проекция на немското присъствие в Северна Африка, когато пустинната лисица ген. Ромел громеше англичаните от базата си в Тунис из целия Магреб. Днес Турция прави сухоземна офанзива в Сирия ,пак отваря война, а Борисов и Меркел вместо да заклеймят агресията, се молят на Ердоган да ги приеме за първи приятели отново- не е случайно, нито само финансово мотивирано. Следващо доказателство, малко конспиративно, ала логично- любовта на мотора на ЕС към ислямските бежанци. Дори кмет на голям немски град обяви, че предпочита ислямисти пред бежанци от Източна Европа. Меркел го подкрепи тотално. Това е прикрит и компенсиращо пренасочен антисемитизъм, така характерен за бащицата Хитлер. Да си гостоприемен и голям приятел на най-големите врагове на евреите е дълбоко изтласкан подсъзнателен антисемитизъм. Тези чувства не се ампутират като гангренясал пръст, те се трансформират. Имат и политически еквивалент. Следващо доказателство- лидерът на социалдемократите в Германия Мартин Шулц, ударно губи електорат и въпреки това предлага Германия да поеме тежестта да компенсира бюджета на ЕС със загубената вноска на напускащата Великобритания. Посланието е ясно: да платим, за да си купим властта над ЕС. Оттук насетне всеки, който оспорва лидерството на Германия, ще бъде удрян по главата с аргумента- ние плащаме, ние поръчваме музиката. Следващо доказателство- газопроводите Северен поток 1 и Северен поток 2, от Русия за Германия са модерният вариант на договора за ненападение Молотов- Рибентроп. Днес германците много напират за възобновяеми източници на енергия не само по екосъображения, но и за да елиминират този договор за ненападение в някакво по-далечно бъдеще. И не случайно България беше принудена да саботира Южен поток. Точно за да не играе той ролята на договор за ненападение спрямо Русия. Ерго, ние сме планирани да сме фронтовата линия в близко бъдеще, докато моторът на ЕС има двоен защитен механизъм чрез Северните потоци да избегне бърз ответен удар на руснаците, ако се наложи, разбира се. Следващо доказателство- демаршът на японския премиер Шиндзо Абе в Европа само показва жизнеността и необходимостта от оста Рим- Берлин- Токио. Японците се притесняват от нарастващата сила на Китай, комунистически в политически план, притесняват се от ядрената сила на Северна Корея, от възраждането на могъща Русия. Тихият океан не е убежище за японците още от нападението над Пърл Харбър. Те имат жизнена нужда от континентална подкрепа. Преди Втората световна война я потърсиха чрез инвазия в Манджурия през 1931 г. Сега търсят нейна мирна геополитическа проекция. Цялата тази историческа перспектива на днешните реалности доказва, че всичко тече, всичко се променя, за да … се повтори пак. Милен Милушев