Престъпността- любимото дете на Запада

milenmilushev.blogspot.com

Престъпността- любимото дете на Запада

Смееш ли да мечтаеш за справедливост, ако във врата ти дишат Северин, Сорос, Чичо Сам и Меркел едновременно?

Либерализмът на евроатлантизма съзнателно и целенасочено отглежда такива като убиеца-изнасилвач Северин и подобни нему из гетата, които замерят с камъни полицаите. Те са един от инструментите за налагане на контрол над обществото. Призвани са да всяват страх и да потискат гражданството на битово ниво. За целта им се дават права и привилегии: отпадна смъртното наказание, въведе се съкратеното производство през 2010 г. - спасява ги от доживотен затвор при умишлени убийства. Вече не само им е гарантиран животът, но и престоят им в затвора е гарантирано кратък. Нещо повече- при по-добри условия.

     Показателна е реакцията на немските власти при искането за екстрадиция на Северин- основната им претенция беше да се провери дали условията в българските затвори са достатъчно добри за престоя на убиеца-изнасилвач. Либералният евроатлантически законодател първо мисли за защитата и комфорта на закононарушителя.

Филисофията на наказателното производство залага предимство на престъпника.

 Той първо трябва да те простреля, намушка, души, изнасили, пребие, да влезе с взлом в дома ти,  за да имаш основание за самозащита. Ако блокираш,  изпревариш, избегнеш атака и контраатакуваш успешно, без да си поразен първи, те сполетява съдбата на жертвата Мария от Стара Загора. Обвинена е за причиняване на смъртта на Боньо Фаса, защото се защитила с нож при опит за изнасилване. Мушнала го в крака, по-късно мъжът почива от кръвозагуба. Според либералния евроатлантически законодател първо е трябвало да се остави да бъде изнасилена и след това, евентуално, да опита самозащита!?

    Така вкараха в затвора и иконописеца Опиц от София, застрелял наркоман рецидивист при опит за кражба във входа на блока си. Първо трябвало да изчака оня да го нарани и тогава да гърми в самозащита.

    Предимството на престъпника от всякакъв пол, етнос и религия е гарантирано от либералния евроатлантически Закон. Като

най-гарантиран е престъпникът от циганското гето.

Защото там се генерира постоянен ток за поддръжка на битова престъпност. Затова и се премахнаха Трудови войски и казармата.

    Когато съществуваха тези полезни за държавата институции, децата на гетата служеха. Учеха се на дисциплина, отговорност, патриотизъм, все нещо полезно влизаше в главите им. Усвояваха занаяти и схващаха, че който не се съобразява с нормите на обществото, понася тежки санкции. Например дисцип.

    През последните близо 30 години либералният евроатлантизъм остави децата на гетата на произвола на американските филми. Гангерски начин на живот, тотална престъпност из целия Европейски съюз. Отива в Испания нашенският евроатлантизиран ром, окупира апартаменти, развива проституция, просия, пласира дрога и е убеден, че това е правилното.  

    Престъпността- за децата на гетата това е Свободата.

   Престъпността- любимото дете на Запада.

     Замисълът на либералния евроатлантически законодател е гражданинът да мисли за ежедневното си битово оцеляване, а не за революции,  хеле пък за справедливост.

    Гражданинът трябва да живее в страх. Страх от такива като Северин. Страх от циганските гета, които редовно тероризират наред чрез кражби, убийства, циганска музика, набези всякакви. Последен пример- ученикът Цветан в училище в село Литаково, единствен българин  в клас само от циганета. Принуден е да се премести в училище в Лом след години наред тормоз. Познайте каква щеше да е реакцията, ако ситуацията беше обратната- българчета тероризират дете от ромски произход. Сто правозащитни организации, начело с американския посланик, щяха да се изсипят там. Санкции, дори бомби са готови да пуснат от някой ракетоносач, за да защитят детето от малцинството. Но за Цветан- реакция…нула. Той е от мнозинството.

Жертвата- тя права няма, докато е жива….

   Същата история съм я чел за Германия, за класове, където преобладават деца на емигранти. Терор за местните германчета и никоя организация не ги защитава.

 

  Защото масовият гражданин трябва да живее в страх.

   Дори страх от собственото си дете. Въвежда се принципът, че родителите нямат права, а имат само задължения. Значи едно дете, което не знае, не може и не разбира, добива предимство над родителя си, който е длъжен да изпълнява като безропотен роб прищевките на своя наследник. Родителят е  поставен в перманентен стрес- а каже нещо накриво, а са му отнели детето и са го дамгосали като  насилник.

    Гражданите мъже трябва да се страхуват и от жените, всичките. Видяхме какво стана в САЩ. Уж люлката на правовата държава. Там се явява някаква и заявява- преди 30 години тоя ме опипа на купон. Край, съсипват човека / един от примерите е Брат Кавано, кандидат за върховен съдия в САЩ, като тийнейджър закачил някаква на купон, няма насилие, само закачка/. Презумпция за невинност ли до доказване на противното! Страх и психонасилие.

    Гражданите трябва да се страхуват и от съседите си. Не знаеш кой е гей, джендър, обикновен педераст или не знам си какъв- винаги може по някакъв извратен признак  да бъдеш обвинен в дискриминация, ксенофобия, расизъм, путинизъм, комунизъм, фашизъм…

    Смееш ли да помисляш за революция, най-малкото да изискваш някаква социална и човешка справедливост, ако

 във врата ти дишат Северин, Сорос, чичо Сам и баба Меркел едновременно?

     Че престъпността е любимото дете на Запада е научно доказано от участието на мафията на страната на Запада във Втората световна война. Осъденият на 50 г. затвор Лъки Лучиано от килията си съдейства на американския флот да се бори с немските шпиони, потопили кораба „Нормандия” през 1942 г. на пристанището в Ню Йорк. Лучиано делегира правата на мафиота Джо Адонис в партньорство с американските власти да организират десант на остров Сицилия и да го отнемат от властта на Дучета през 1943 г. Включват и местния бос Дзо Касо- осигуряват на американците надеждни пристанища, ползвани за контрабанда на наркотици. Дори легендарният Дон Вито Дженовезе е личен преводач на легендарния американски генерал Патън. И всичко това тези безскрупулни  престъпници вършат не от патриотизъм, заради либералните евроатлантически ценности, а за най-банална изгода. Тоталитарните власти на Дучето и на Хитлер са смазали престъпния им бизнес в Европа.  Те имат нужда от възстановяване на престъпността под булото на либералния евроатлантизъм. Затова и Лучиана, за заслуги, от американския затвор е екстрадиран в Италия- да възстановява там мафиотските ценности.

    „Държавата е моторът на мафията”- заяви водещият италиански прокурор Никола Гратери, който от 30 години се бори с калабрийската ндрангета и е под постоянна полицейска охрана. Все още е жив за разлика от съдиите Фалконе и Борселино. Може би защото набляга повечко на писането на книги за мафията. Гражданите четат и без да се усетят, почват да  мислят: „Бе тоя ми ти мастит магистрат не може да се пребори с престъпността, обяснява ми, че държавата я поддържа, та аз ли ще надигам глава….Я да си налягам парцалите да доживея до утре, пък вдруги ден ще видим…Може да ми рефинансират шестия заем…”

    Затова престъпността е любимото дете на Запада. Папка, слушка и ака на определените за разходки на почтените граждани  места.

 

Милен Милушев