четвъртък, 19 юли 2012 г.






КАМИКАДЗЕТО КАТО ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА

-         Оиранването е като оиракването

    Камикадзето, което взриви автобус с израелски туристи на летището в Сарафово свърши кръвнишкото си дело в точното време на точното място. Часове след петгодишния мониторингов доклад на Еврокомисията, часове след ареста на депутата от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов, дни след обвиненията в секстормоз срещу премиера.
     Класическа градация на напрежението.
    Социално, политическо, че и икономическо. Бомба в Бургас в разгара на туристическия сезон удря 5 милиона туристи годишно у нас. И то след като Израел развали отношенията си с Египет и това пренасочи традиционния поток от евреи туристи, любители на пирамидите и Червено море,  към Черното море на България.
    Много компетентна екзекуция.
     При това в контекста на арестуван в Кипър преди 5 дни подобен терорист. Да припомним, че Кипър оглави Съвета на ЕС от 1 юли до 31 декември 2012 г. Ако наблюдателят е достатъчно мнителен, може да установи, че мишените са евреите, но целта комай е ЕС.
    Прави впечатление, че часове след взрива, още преди всякакви разследвания, данни и факти,  премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обяви, че зад камикадзето стои Иран. По-късно бе уточнено: спонсорираното от Иран ливанско движение Хизбула. Българският политик Борислав Цеков захапа дъвката и я предъвка и той. И почна да се нагнетява убеждение в обществото.
    Иран е виновен!?
    Ама така ли е? Имаме ли самоличност на камикадзето? Взаимовръзките му с покровители, ръководители, финансисти?...
    Ако нямаме факти, ние просто така отваряме фронт срещу Иран. От любов към  войните. А ние сме част от ЕС. Брънка от голяма верига.
    Знаем, че Израел отдавна се опитва да убеди САЩ да атакуват Иран, защото това е държавата, която не признава правото на същестуване на държавна организация на евреите в Палестина. Американците се дърпат. Особено преди президентски избори. Пък и се опариха с Ирак и Афганистан. Навремето удариха Саддам Хюсеин с оправданието, че тъкми атомна бомба, пък се оказа, че там няма и следи от такова оръжие. Оиракването им излезе милиарди долари, потънали в пясъците на Тигър и Ефрат.
     Сега с атомната програма на Иран работата е още по-дебела. Тази държава не е съвсем безопасна, ако решиш да я бомбардираш. Единственият начин да бъде смазана е чрез световна коалиция.
    След един атентат като този в Сарафово най-малкото психологически се приобщаваме към подобна коалиция.  Ако Иран стои зад атентата, той работи срещу себе си. Защо им е на персийците  да ни активират срещу себе си? Какво печелят?
    И евреите не печелят, защото те от половин век все са мишени на терористи. Това тормози тяхното общество до такава степен, че в Израел  се   развиха мощни антивоенни движения, радетели за нов вид политика. Не може все да живеят в състояние на война.
    Става все по-абсурдно, като зададем въпроса: „Кой и какво печели от подобен атентат?”
    Не печели нито едно легитимно общество, освен някакви прослойки от войнолюбци, търговци на оръжие, радетели за стар световен ред и прочие дивотии.
    Посочете един атентат, довел до нещо позитивно за тези, които са го организирали и извършили. Бин Ладен го отнесе. Хизбула се разцепи. Баските терористи и те се разпердушиниха отдавна, и Ирландската републиканска армия и тя се измъкна от руслото на тероризма... За чеченските бомбаджии какво да кажем, Путин им помогна да се поснишат.
    Камикадзето от Сарафово може само да повиши напрежението, да ни причини вреди, но не и да промени нещо радикално. Тези компетентни субекти, които го ръководят и те го знаят. Комай преследват само краткосрочни цели.
    Несмислено е.
   А, да. На пръв поглед печели Бойко Борисов, защото това отклонява вниманието от неговата персона. Но пък фокусира вниманието върху сигурността, за която той отговаря. Така че  той реално губи.
    Със сигурност е ясно едно- оиранването не е в наш интерес. От Иран ще спечелим повече, ако им продаваме агнета, а не да им мятаме бомби.
     А с евреите сме стари приятели. Дължим им сигурност на наша територия, когато ни гостуват. Ала не бива да интернационализираме и припознаваме като свои вътрешните им исторически проблеми.

Милен Милушев

Няма коментари:

Публикуване на коментар