milenmilushev.blogspot.com
Кога
дефекирането става изкуство?
Партийните калинки на „Герб” не са
приумица, те са неформална директива от Брюксел. Целта е не толкова
поколенческа, колкото ценностна лустрация. Всички, които помнят и лошото, и
доброто от социализма, всички, които са учили руски и са ходили в казарма,
трябва да бъдат изчегъртани от активния социум. Спускат се с парашут млади, но
задължително посредствени кадри. С комиксово мислене, с вродена девиантност
спрямо здравия разум, дори спрямо нормалния естетически вкус. Вижте най-емблематичния
пример с номинацията на Българския хелзингски комитет за „Човек на годината”!? на убиеца Джок Полфрийман!? Толкова е
извратено и ненормално, че по-американско-брюкселска „ценност” от това няма как
да има.
По
този модел невремето Хитлер е мотивирал огромни пълчища да го следват без да
разсъждават, защото
организираната
посредственост е естествено склонна към подчинение на един авторитет.
Ефективна стратегия за бърз успех, ала тя
изисква и по-честа подмяна на кадрите. Дори и посредствените нахитряват в хода
на кариерата и трябва да им се държи контра с по-посредствени и по-послушни. С
това се обяснява и охотата на Брюксел да приема бежанци ислямисти. Те са
отличен материал за подмяна на традиционното евронаселение. Първоначално като
работна ръка и второто поколение имигранти вече като по-лесно заменяеми кадри. Старите
европейци са твърде индивидуализирани, твърде претенциозни, разглезени и
по-трудно контролируеми. Затова се налагат гейбраковете, тоталното силикониране
и татуиране като мода- всичко
естествено и нормално, плод на добрия стар морал, трябва да бъде изчегъртано от
съзнанието на масите, за да се унифицират индивидите като гайки и да пасват на всеки болт, на който ги навиват.
Те и
комунистите това искаха, но сбъркаха с образованието и морала. Даваха възможност на младото
поколение да учи и го държаха в руслото
на традиционните ценности. Благодарение на тази среда избуяха такива като
Сахаров. От средата на калинките ще избуят такива „Човеци на годината” като Джок
Полфрийман и онази шефка на Общинска избирателна комисия, която организира
садистичната вакханалия в зала „Арена Армеец” след първия тур на общинските
избори.
Затова се нагнетява и омразата към новата
Русия, която по силата на великодържавническото си мислене отхвърля
брюкселско-американските
модели за
подчинение чрез нездрав разум в стил „Човек на годината” убиеца Джок
Полфрийман.
Или Бунтът на пичките /простете, но така звучи
в превод Pussy Riot/- същите, които Путиновата администрация вкара в затвора за провокативна
гавра с православната църква. Това тяхното е все едно в Батак да се сформира рокбанда „Башибозук”.
Или пък в Израел да се основе движение
„Окончателно
решение на еврейския въпрос”.
Ненормално,
неестествено, но триумф на свободията. Подобно
мислене е класиката на калинките- то всъщност отрича мисленето.
Бунт
на пичките, брато!
Закономерно Румяна Бъчварова стана шеф на
МВР.
Тъй че полицаите, които защитиха социалните
си придобивки, да не заспиват с илюзията, че са отървали кожата. О, не. Много
скоро ще почнат да ги подменят с партийни калинки. Пълно е с безработни на ниво
плеймейтки в „Биг брадър”. Даваш му
държавна заплата, даваш му власт някаква и му гледай татуировките- всичките са
вариация на „Живей бързо- умри млад”. Старите ченгета от соцтестото искаха по
10 лв. рушвет за пътно нарушение. Партийните калинки с униформи ще искат по 10
процента от годишния доход на средния българин, защото това величаят рап-звездите в своите речитативи.
Консолидация на бюджета в рамките на една
проверка на документите.
От друго тесто са калинките, защото им се
дава наготово всичко тук и сега. Неизградили се, само силиконирани. Ето ви и друг фрапиращ пример- т. нар. певец
Джорджано. Не може да пее, има вид на олигофрен, обаче е звезда на сцената.
Всичко ненормално, неестествено, събрано в едно. Този модел печели по 700 лв.
на участие без да може да пее. Без да може да танцува. Без да може нищо.
Кух, но
звезда.
Модел
за подражание. Тия, които му плащат, за да му гледат сеира, са вид калинки.
Забавляват се с един по-кух себеподобен.
Баси ценностите!
Доколкото знам, в Япония този тип култура
не върви. Все още. Нашият сумист Калоян Махлянов- Котоошо взе японка, пожела и
японско гражданство. И го получи. Но срещу какво? Отказ от българско
гражданство. Толкова е недемократично и несвободолюбиво. Но за японците е
правилно. Искаш японско гражданство, приемаш японската култура, японските
традиции, японската воля, японския морал, който ти казва между редовете „Япония
е над всичко”. Затова и родителите на тези двама японци, които джихадистите от
ИДИЛ убиха, се извиниха на нацията, загдето убитите са причинили обществени тревоги
с неразумното си поведение да провокират ислямистите на техен терен. Трудно
разбираем морал, но все пак морал, благодарение на който японците 1000 години
не са допуснали чуждо нашествие по своите земи. Ако не беше атомната бомба и
американците нямаше да припарят там.
Докато на нас ни изчегъртват мозъците да
приемаме всеки нашественик толерантно, защото мултикултурието е ценност. Да, то
е ценност за империите, които подчиняват много култури и народности, но каква
ценност може да бъде за
клетия
български народ, който се обезбългарява в името на Хелзингския комитет?
Само гледайте един наш конкурс за песен.
Всичко живо пее на английски, не можеш да чуеш българска реч. Тотална подмяна
на идентичността. Няма самочувствие, няма чест, всички трябва да сме част от
глобалното американско-брюкселско гето. Уж мултикултурие, пък българската
култура, чиито носител е българският език, липсва!?
Докато руснаците, които наскоро
организираха някакъв конкурс в Ялта, ако не се лъжа, изискваха от нашата Невена
Цонева, която ходи там, да изпълнява и на руски руски песни. Хората държат на
своята култура, своята идентичност и я отстояват. В българския „Х фактор” едно
момиче изпя българска песен и отпадна- аудиторията, която го изхвърли с СМС-си,
се идентифицира с чернокожо гето в Америка или Амстердам. Гласуващите калинки
не искат да са българи. Защо? Ами защото печели и пробива този, който звучи по западняшки
упадъчно, та ако ще да е Джорджано,певецът звезда, който … не може да пее…
Тя и Мадона не може да пее, ама…
Простете, но една попфолк певица, която ПЕЕ
на български е много по-ценна от Джорджано с неговата западняшка кухост,
изразяваща се с хилядите фенове в You Tube.
Налагането на пазара като глобален
критерий за всичко е хранителната среда за поколението на калинките. Ако утре
сто хиляди души едновременно дефекират на публично място в знак на протест
срещу глада в Африка ,това ще е пърформанс или флаш моб, а не масова осиране.
Тоест изкуство.
Георги Лозанов спокойно може да напише дисертация на тема „Кога срането става
изкуство”. Ха на бас, че ще получи евросубсидия към 300 000 евро поне.
Голяма нужда- голям еврофонд.
Малка нужда- държавна служба.
Който много знае, сто калинки на голо.
Мъко моя, еврокалинкина, по-скоро ме евроинтегрирай, та
да се отърва от страданията…български…
Милен
Милушев
Няма коментари:
Публикуване на коментар