Бог да прости Кирил Маричков! Имаше и има велики парчета. Но Истината е непреходна. 66-ти набор съм и знам. Защото живях тогава, през соца. Живея и днес, в евроатлантическото блато. Сравнявам. Шурецът Маричков беше соцзвезда. Галеник на соцрежима. Той, заедно с Богдана Карадочева, Васко Кеца и цялата плеяда от незалязващи естрададжии, бяха емблемата на соц България в популярната музика. Никой не ги е репресирал, както почнаха да се изкарват след 1989 г. Те бяха номенклатура номер едно в телевизията. В радиото. В младежките клубове. По турнета, у нас и в чужбина. Те бяха черешката на тортата на соцрежима в областта на музиката, танците и забавата. Бяха талантливи. Ярки. Пееха на български. Съобразяваха се с изискванията на цензурата и правеха недостижими и до днес хитове. Аз бях свидетел на тяхното соцвеличие. По концерти. По медии.
В групата на Кирил Маричков-"Шурците", беше легендарният Пеци Гюзелев. Син на активни борци против фашизма и капитализма. Комунисти, приближени до властта. Самият Пеци ми каза лично, докато беше общински съветник в София, преди да почине от рак, че е бил в "Щурците" и с мисията да помага на групата да пътува в чужбина чрез своето червено потекло. Беше етичен човек, беше религиозен. Беше морален. За разлика от Кирил Маричков, Бог да го прости, който разпространяваше лъжата, че властта, комунистическата власт, го е репресирала.
Не е вярно.
Кирил Маричков беше инструмент на сицвластта. Родителите му бяха дипломати в Рим. Без благословията на Държавна сигурност не можеше да си дипломат на Запад. Че и на Изток. Кирил Маричков беше голям български музикант, но никога не е бил преследван от комунистическата власт. Напротив. И на концерти съм му бил. И съм гледал безброй негови участия в комунистическата телевизия. Ако той беше репресиран, никой нямаше да знае за него. Нямаше да има нито един хит. Камо ли да се храни от популярна музика под крилото на БКП и на Тодор Живков.
Кирил Маричков е идол в българската популярна музика. В морален план... Там нещата са други...
Живееше на централната столична ул. "Марин Дринов" Ако беше репресиран, щеше да има адрес на остров Белене.
Чест и слава за легендарните му парчета.
Беше висок мъж с червени лачени обувки.
Милен Милушев
Движение БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
MILENMILUSHEV. Blogspot.com
t. me/milenmilushev
Няма коментари:
Публикуване на коментар