Защо спасените евреи не защитиха спасителите си?
- За моралния си подвиг Димитър Пешев получи 15 години затвор от български съд и...почетно гражданство в Израел
Чак 70 години след спасяването на около 50 000 български евреи от смърт в нацистките концлагери роден политик, при това евреин, пожела светът най-сетне да отдаде дължимото официално признание на България. Естествено, става въпрос за вездесъщия Соломон Паси. Ексвъншният министър директно предложи
Европейският съюз да номинира България за Нобелова награда.
Толкова е прав синът на философа Паси и толкова добре се аргументира, че слага в джоба си всички националисти. Предложението му е едно от най-патриотичните начинания от Втората световна война насам.
Предисторията обаче на акта на Паси е много грозна. И безкрайно обидна. Шиндлер е спасил няколко хиляди души и земята бе проглушена за подвига му, но за около 50-те хиляди спасени човешки животи у нас световната общност си прави оглушки.
Защо?
Защо спасяването на българските евреи в днешните граници на родината през пролетта на 1943 г. е най-дълго укриваната тайна от историята на Втората световна война, пита и еврейският историк Михаел Бар Зоар? Факти черно на бяло бол. Наскоро председателят на „Шалом” Максим Беневисти занесе в Израел документи, които експонира в музея Яд Вашем за честването догодина на 70-годишнината от спасяването на българските евреи.
Светът доскоро не знаеше, че по времето на холокоста само България, Дания и ...Албания не са пратили на заколение поданиците си юдеи. 70 години Холивуд не се вдъхновява от тази епичност на малкото ни царство. Жорж Ганчев се опита да заснеме филм по темата, ама го резнаха финансово. Президентът Петър Стоянов като че ли е първият държавник, понечил да даде, макар и плах, отговор на тази историческа мистерия със статията си “Спасяването на българските евреи и спасяването на националната ни памет”. Той постави скандалния въпрос на международно ниво: “А какво стана със спасителите”?
Обезглавиха им благородството.
Повечето от 43- мата депутати от тогавашния парламент, начело с Димитър Пешев, организирал подписка в защита на евреите, 63 интелектуалци и писатели, сред които Елин Пелин, БПЦ, екзарх Стефан, митрополит Кирил, професионални и творчески съюзи, че дори и ФК “Славия”, са гилотинирани с присъди от народния съд, стигматизирани от деветосептемврийската власт и заклеймени от тогавашната идеология. 20 от 43-мата депутати спасители са осъдени на смърт, припомня Петър Стоянов. 6-има на доживотен затвор, 8 на 15 години и четирима на 5 години затвор. Едва трима са оправдани. А
водачът на спасителите Димитър Пешев е осъден на 15 години като пронацист и...антисемит!?
Бре!
Ето затова спасяването на българските евреи е най-дълго укриваната тайна на Втората световна война. Защото е последвано от организирана престъпна срамота. Спасителите на 48 000 евреи, нарочени за умъртвяване в газови камери, изкупуват благородството си със смърт и затвор.
Странно. Дори налудно. Не може да се оправдае с изпратените по закона за Защита на нацията в концентрационни лагери 11 433 евреи от Македония и Беломорието. Присъединената територия е била под санкцията на Третия райх и чак след това се е водела административна единица на Царство България.
Странно и налудно е преследването на спасителите, сред които не може да се отрече, че е и негово величество Цар Борис 3 Обединител. Споменава го държавнически и самият президент Петър Стоянов.
Т.нар. народен съд, макар и нелегитимен, има представители на еврейската общност все... спасени евреи. Напримиер обществен обвинител в седми състав е Ели Барух, в десети състав обивител е Шемптон Дантон, в първи върховен състав председателства Богдан Шулев, известен с това , че е обвиняван от тогавашни наблюдатели, че действа мудно, за него се знае и че е баща на царското вице Лидия Шулева. Съдия в същия състав е Давид Николов. Небезизвестният професор Нисим Меворах /баща на поета Валери Петров/ също е участвал в народния съд. Ето какво казва за него и за реакцията на евреите племенницата на Пешев Калуда Кираджиева:” Акцията му /говори за вуйчо си, изправен пред народния съд ,б.р./ за евреите изобщо не натежава като аргумент. Та нали двама от адвокатите, самите те евреи, отказват да го защитят. Нисим Меворах отказва по политически причини, защото е комунист. Другият – Давид Лиджи бе назначен служебно и отказва да го защитава, предполагам от страх. Не знам, навярно са имали основания да се страхуват. Не мога да ги съдя. Но помня как другият ми вуйчо, по-големият брат на майка ми и тя самата търсеха адвокат да го защитава и колко бяха отчаяни, когато Меворах им отказа.
Накрая добре че Йосиф Яшаров, той също беше евреин, впрочем, се съгласи да го защити. Вуйчо ми казваше, че той много добре го е защитил и след като излезе от затвора, отиде да му благодари. Самият Яшаров си изпати от комунистическата власт за това, че е защитавал вуйчо ми. Бяха му отнели адвокатските права и затова по-късно – през 1949 година, когато на евреите беше разрешено да напуснат комунистическа България, той емигрира.”
Удивителното днес е, че нито един от споменатите, както и от близо 50 000 спасени евреи не се осмелява да апострофира разпореждането на Георги Димитров: “Никой не трябва да бъде оправдан и никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля”
Какво излиза? В така наречената крайно неправилно фашистка България 43 депутати, включително и от прогерманското мнозинство, проявяват здрав разум, човещина и демократичен рефлекс, опълчвайки се на Хитлер срещу депортацията на 48 000 български евреи! А спасените от тях не се осмеляват една подписка да направят!? Гласец да надигнат, макар и в пустиня. Не да водят война с Червената армия, поне нещо да измрънкат от рода на: “Абе, грехота е да се посяга точно пък на тия хора като Димитър Пешев”.
Ето ви
морален казус с жесток драматичен заряд,
достоен за маестрото Спилбърг. Защо спасените с власт и влияние в т. Нар. народен съд гък не казват в защита на спасителите си? Нещо повече, на съд са пратени и опозиционни лидери и депутати, които не само, че са подали ръка на българските евреи, но и които са били против присъединяването на България към Тристранния пакт.
Цитирам Петър Стоянов, който пък цитира евреина Габриеле Нисим, написал книгата “Човекът, който спря Хитлер”: “Димитър Пешев спасява честта на своята страна, никой обаче на спасява честта на нацията през дългите години на лагерите.”
Отнасят го, разбира си и евреи, като споменатия от Калуда Кираджиева адвокат Йосиф Яшаров, изключен от софийската адвокатура, понеже си позволил да защити в съда ... спасителя Димитър Пешев. Понеже си позволил да си върши работата.
Вероятно и поради тази причина 47 000 обикновени евреи, безспорно добри и парализиращо наплашени хора, напускат България след деветосептемврийския преврат.
Тук остават сатрапите.
Да ни учат децата им днес на демокрация и пазарна икономика.
И се чудим защо преходът е перверзен, ненормален и шашав.
А в днешна Германия, родината на холокоста, какво става- всяка уродливост на историческото си развитие я слагат на дневен ред, анализират я и я изолират от битието си като опасен вирус. Шут на нацизма, шут и на комунизма. Избраха за президент Йоаким Гаук- пастор, морален стожер, пътуващ учител.
За ориентир. Защото стърчи над тълпата.
Тук, ако случайно се извисиш, попитай духа на Димитър Пешев какво ще ти се случи. 15 години затвор, от които лежи ефективно 13 месеца. Достатъчно, за да бъде разсипан физически и морално. Днес племениците му са близки с Леа Коен, дъщерята на подкрепящия народния съд Пепо Коен. Така и трябва. Братството е мост над ножа.
Подобен мост спуска и Самуил Ардити, който в книгата си „Човекът, който изигра Хитлер”, не отрича ролята на цар Борис 3 Обединител за спасяването на българските евреи. Мост към исторческата истина е и признаването на грозните факти- да, не е стигнал куражът на царя да се опълчи на Хитлер срещу депортацията на евреите от Македония и Беломорието, както и не е стигнал и куражът на спасените евреи да се опълчат на Сталин срещу осъждането на Спасителя Пешев.
Слава Богу, че макар и със закъснение, евреинът Соломон Паси изтрива срама от националното чело с невероятния си патриотизъм. Шапка му свалям.
Милен Милушев
